Ела! Натам е нашата родина:
натам, където божий звяр търчи!
Ела със мен в безкрайността пустинна –
где видят ни очи!

За нашата любов прегради няма!
Отворен е към щастйе пътят нам!
Накрай света, да бъдем само двама!
Аз царство ще ти дам.

Като на звяр пустинен е и мене
природата подвластна! Дай ръка!
С уста в уста до кърви прилепени –
и цял живот така!

Дихание в дихание – жив пламък –
света да озари – Дигни глава!
Кой смъртен дръзнал би да хвърли камък
на нас – две божества?