Димитър Подвързачов

1881 - 1937 г.

За автора

В оня час, когато властна полунощ прелей потири –
в тихострунните зефири влюбена и сладострастна,
мойта арфа седмогласна трепне и засвири.

А нощта под шатри звездни тръпне в пориви незнайни,
над просторите безкрайни глъхнат притаени бездни –
и душата чезне - чезне в спомени и тайни.

Из „Моята песен“

Димитър Димитров Подвързачов е роден на 6 октомври 1881 г.  в Стара Загора, в семейството на пощенски служител. Остава без баща още преди раждането си, прекарва тежко и безрадостно детство. До 1895 г. учи в Стара Загора, а в периода 1896-1897 г. в Хасков­ската гимназия, която не завършва поради липса на средства. До 1903 г. е чиновник в Окръжната учителска инспекция в Стара Загора,  по-късно работи в Шумен (1903-1907 г.), а в периода 1907-1911г. е секретар на Трета мъжка гимназия в София. След 1910 г. Подвързачов редактира хумористичното сп. „Оса“; заедно с Александър Божинов редактират литературно-художественото хумористично сп. „Смях“;  а през 1914 г. е редактор на сп. „Звено“, в което сътрудничат представители на българския символизъм. Създава литературен кръг, в който привлича млади и талантливи писатели и поети, откривайки нови  насоки в модерното българско естетическо мислене. Негови духовни сподвижници в това отношение са Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Йордан  Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев… Димитър Подвързачов участвува  във войните за българското национално обединяване (1912-1918) – Балканската война, Междусъюзническата и  Първата световна война.  Подвързачов е един от литературните редактори на патриотичното списание „Отечество“ и на изключително актуалния вестник „Военни известия“. Литературен редактор е в Книгоиздателство „Александър  Паскалев“ (1918-1920), членува и в Държавната комисия за опазването на българския език.  За кратко е и драматург  на Народния театър в София. От 1919  до 1934 г. Подвързачов е журналист и коректор във вестниците „Зора“, „Епоха“, „Час“, „Знаме“, „Демократически сговор“, „Маке­дония“ и др. През 1934-1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на дет­ското вестниче „Пътека“, а през 1936-1937 г. е литературен редактор на в. „Днес“. Автор е и на лирическата книга „Стихотворения“, както и на сатирата „Как дяволът чете Евангелието“.  Димитър Подвързачов е всепризнат майстор на фейлетона, баснята, афоризма, хумористично-сатиричното стихотворение – на лирическия памфлет, с който, творецът регистрира приноси и в европейската физиономия на жанра. Известен е с псевдонима си „Хамлет принц Датски“. Умира в София на 13 ноември 1937 г.  

Петър Иванов

1847 - 1927 г.

За автора

Ах, другари, чуйте мене:
Може би за сетен път.
Другаря ви клетник стене,
че оставя бащин кът.

Без да има на гроба ми
някой да заплаче с глас.
Сбогом, братя, спомняйте си;
И за мене в този час.

Из „Затворник на заточение“

Петър Иванов Иванов  е роден в Стара Загора през 1847 г. Тук получава първо­началното си образование и като отличен ученик е изпратен в Белград, където завършва VI клас, а след това постъпва  в тамошната Духовна семинария (1864-1870). Воден от силни патриотични чувства   се включва във Втора българска легия в Белград. Завръщайки се в България започва като учител в родния си град (1871-1872), учителствува в Сливен (1872),   в Карнобат (1873 )  и отново в Стара Загора (1874-1875 ).  През 70-те години участва активно в работата на читалището в Стара Загора, като организира хор и оркестър, поставя първите театрални представления в града.  Младият интелигент Петър Иванов е един от най-дейните участници  в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и Априлското въстание през 1876 г.  Заради тази си дейност  е арестуван и съден от турските власти. Престоява в Старозагорския конак и Одринския затвор, но поради недостатъчни доказателства е освободен. Забранено му е да учителства в пределите на Турската империя и през 1876 г. Даскал Петър Иванов заминава за Цариград, където неговата съпруга е назначена за преподавателка в Българското училище  в Ортакьой. Руско-турската война от 1877/78 г. го заварва в Цариград. След дълго и опасно пътуване през Гърция, Сърбия и Румъния успява да се завърне в Стара Загора.  След Освобождението заема различни административни длъжности, а по-късно е назначен  за първия български търгов­ски консул  в град Серес. През 80-те години на XIX век Петър Иванов се включва активно в строителството на нова България. Бил е Областен управител  в Кюстендил, Видин, Шумен; Околийски управител в Пловдив и Казанлък;  Окръжен училищен инспектор в Стара Загора… От 1874 г. е дописен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), а от 1884 г. – негов  действителен член. През 60-те и 70-те години на XIX век Петър Иванов сътрудничи с дописки, статии и рецензии, със стихотворения и преводи на редица вестници и списания, между които: „Македония“, „Право“, „Шу-тош“, „Напредък“, „Зорница“, „Читалище“, „Училище“, „Ден“ и др. В публицистичните си произведения, още в предосвобожденската епоха, той ратува за прогресивна учебно-образователна система, изтъква необходимостта от обща българска граматика, от единен правопис. През 1875 г. в Цариград обнародва и първата си стихосбирка „Стихотворения“, превежда повестите „Ракийска чума“ от Х.Чоке (1873), разказа  „Сиромах Клавдий“ от Виктор Юго (1875), „Хигиена на българския народ“ от М. Йованович. Отпечатва етнографски, политически, географски, икономически и други оригинални студии в различни издания, като „Наука“, „Искра“, „Български преглед“, „Периодическо списание“, „Марица“, „Южна България“, „Илюстрация светлина“… Автор е на драмата „Апостоли за свободата“, показваща погрома на Старозагорското въстание от 1875 г. и на трагичните мемоари „Възпоменания от разбърканите времена“ за опожаряването и геноцида в Стара Загора от Сюлеймановите войски през юли 1877 г. В изстраданото  лирическо  творчество на Петър Иванов, както и в могъщата му обществена дейност като строител на нова България, се открояват спасително прозренията му от българското Възраждане до наши дни.    Умира в Стара Загора на 2 февруари 1927 г.   

Творчество

1918 – 1974

  • Птици в нощта

    (1920 г.)

  • Лунни петна

  • Стихотворения

  • Избрани стихотворения

    (Избрани стихотворения с предговор от Г. Константинов)

  • Събрани съчинения в три тома

  • Стихотворения

    (Подбор и предговор от Г. Константинов)

  • Стихотворения