Борис Иванов Бакалов е роден на 21 май 1883 г. в Стара Загора. Той е един от по-малките братя на литературния историк и критик Георги Бакалов. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като магистрат –окръжен съдия в Старозагорския съд, окръжен прокурор и адвокат в Стара Загора и София. През 50-те години на XX век разработва и внася в Народното събрание редица проектозакони, свързани с административното и икономическо уреждане на България. Печата за първи път свои стихове през 1903 г. в „Работни¬чески вестник“. През 1908 г. с псевдоним Борис Ясенов издава в Стара Загора антологията „Отломки. Стихове из чуждите поети“. През 1930 г. фамилията е сполетяна от голяма драма – умира много млада дъщеря му Агнес. Страданието отново го връща към трагизма в поезията, появяват се в едно десетилетие три негови стихосбирки, посветени на любимата му Агнес: „Помен“ (Стара Загора, 1930), „Некролог“ (Стара Загора, 1931), „Тъга“ (София, 1938) с илюстрация върху корицата от старозагорския художник Димитър Караджов. Именно тази поезия на скръбта, в която напират непреодолими символистични чувства, дава основание литературната ни общност да назове Борис Бакалов „Лирик на тъгата“. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 6 юли 1961 г.