Борис Иванов Бакалов е роден на 21 май 1883 г. в Стара Загора. Той е един от по-малките братя на литературния историк и критик Георги Бакалов. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като магистрат –окръжен съдия в Старозагорския съд, окръжен прокурор и адвокат в Стара Загора и София. През 50-те години на XX век разработва и внася в Народното събрание редица проектозакони, свързани с административното и икономическо уреждане на България. Печата за първи път свои стихове през 1903 г. в „Работнически вестник“. През 1908 г. с псевдоним Борис Ясенов издава в Стара Загора антологията „Отломки. Стихове из чуждите поети“. През 1930 г. фамилията е сполетяна от голяма драма – умира много млада дъщеря му Агнес. Страданието отново го връща към трагизма в поезията, появяват се в едно десетилетие три негови стихосбирки, посветени на любимата му Агнес: „Помен“ (Стара Загора, 1930), „Некролог“ (Стара Загора, 1931), „Тъга“ (София, 1938) с илюстрация върху корицата от старозагорския художник Димитър Караджов. Именно тази поезия на скръбта, в която напират непреодолими символистични чувства, дава основание литературната ни общност да назове Борис Бакалов „Лирик на тъгата“. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 6 юли 1961 г.
1930-1938
-
Помен
(Стихове. Ст. Загора)
-
Некролог
(Стихове. Ст. Загора)
-
Тъга
(Стихотворения)
Борис Иванов Бакалов е роден на 21 май 1883 г. в Стара Загора. Той е един от по-малките братя на литературния историк и критик Георги Бакалов. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като магистрат –окръжен съдия в Старозагорския съд, окръжен прокурор и адвокат в Стара Загора и София. През 50-те години на XX век разработва и внася в Народното събрание редица проектозакони, свързани с административното и икономическо уреждане на България. Печата за първи път свои стихове през 1903 г. в „Работни¬чески вестник“. През 1908 г. с псевдоним Борис Ясенов издава в Стара Загора антологията „Отломки. Стихове из чуждите поети“. През 1930 г. фамилията е сполетяна от голяма драма – умира много млада дъщеря му Агнес. Страданието отново го връща към трагизма в поезията, появяват се в едно десетилетие три негови стихосбирки, посветени на любимата му Агнес: „Помен“ (Стара Загора, 1930), „Некролог“ (Стара Загора, 1931), „Тъга“ (София, 1938) с илюстрация върху корицата от старозагорския художник Димитър Караджов. Именно тази поезия на скръбта, в която напират непреодолими символистични чувства, дава основание литературната ни общност да назове Борис Бакалов „Лирик на тъгата“. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 6 юли 1961 г.
Ту заблее, ту за миг се вслуша
и нощта притихне като лес…
В триста бели агнета, Ваклуша,
не намери агнето си днес.
Роден в с. Нова махала (дн. Люляк), Старозагорски окр. Завършва гимназия в Стара Загора. Първите си стихотворения печата в местния в. „Септември“ (1950). Сътрудничи на в. „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, сп. „Пламък“, печата в сб. „Литературна Стара Загора“ (1962) и др. Работи в ч-ще „Родина“ в Ст. Загора. Чл. на СБП.
Първата стихосбирка на К. „Сърце под ямурлука“ разкрива здравите му връзки със земята и със селския народ — народ от орачи, хайдути и поети. Сърдечност и нежност крият огрубелите от труд селяни. С по-голямо тематично разнообразие е стихосбирката „Селски песни“. „Сто работни вола“ съдържа по-зрели и идейно осмислени художествени творби, с обществена ангажираност и конкретен адрес — съвременника. К. е автор и на пиесата „Студена земя“, поставена в Старозагорския драматичен театър (1965) и във Врачанския театър (1966). Творбите му са превеждани на рус. и словаш. език.
1930-1938
-
Помен
(Стихове. Ст. Загора)
-
Некролог
(Стихове. Ст. Загора)
-
Тъга
(Стихотворения)
Снимки
Видео материали
Борис Иванов Бакалов е роден на 21 май 1883 г. в Стара Загора. Той е един от по-малките братя на литературния историк и критик Георги Бакалов. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като магистрат –окръжен съдия в Старозагорския съд, окръжен прокурор и адвокат в Стара Загора и София. През 50-те години на XX век разработва и внася в Народното събрание редица проектозакони, свързани с административното и икономическо уреждане на България. Печата за първи път свои стихове през 1903 г. в „Работни¬чески вестник“. През 1908 г. с псевдоним Борис Ясенов издава в Стара Загора антологията „Отломки. Стихове из чуждите поети“. През 1930 г. фамилията е сполетяна от голяма драма – умира много млада дъщеря му Агнес. Страданието отново го връща към трагизма в поезията, появяват се в едно десетилетие три негови стихосбирки, посветени на любимата му Агнес: „Помен“ (Стара Загора, 1930), „Некролог“ (Стара Загора, 1931), „Тъга“ (София, 1938) с илюстрация върху корицата от старозагорския художник Димитър Караджов. Именно тази поезия на скръбта, в която напират непреодолими символистични чувства, дава основание литературната ни общност да назове Борис Бакалов „Лирик на тъгата“. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 6 юли 1961 г.
1930-1938
-
Помен
(Стихове. Ст. Загора)
-
Некролог
(Стихове. Ст. Загора)
-
Тъга
(Стихотворения)
Борис Иванов Бакалов е роден на 21 май 1883 г. в Стара Загора. Той е един от по-малките братя на литературния историк и критик Георги Бакалов. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като магистрат –окръжен съдия в Старозагорския съд, окръжен прокурор и адвокат в Стара Загора и София. През 50-те години на XX век разработва и внася в Народното събрание редица проектозакони, свързани с административното и икономическо уреждане на България. Печата за първи път свои стихове през 1903 г. в „Работни¬чески вестник“. През 1908 г. с псевдоним Борис Ясенов издава в Стара Загора антологията „Отломки. Стихове из чуждите поети“. През 1930 г. фамилията е сполетяна от голяма драма – умира много млада дъщеря му Агнес. Страданието отново го връща към трагизма в поезията, появяват се в едно десетилетие три негови стихосбирки, посветени на любимата му Агнес: „Помен“ (Стара Загора, 1930), „Некролог“ (Стара Загора, 1931), „Тъга“ (София, 1938) с илюстрация върху корицата от старозагорския художник Димитър Караджов. Именно тази поезия на скръбта, в която напират непреодолими символистични чувства, дава основание литературната ни общност да назове Борис Бакалов „Лирик на тъгата“. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 6 юли 1961 г.
Ту заблее, ту за миг се вслуша
и нощта притихне като лес…
В триста бели агнета, Ваклуша,
не намери агнето си днес.
Роден в с. Нова махала (дн. Люляк), Старозагорски окр. Завършва гимназия в Стара Загора. Първите си стихотворения печата в местния в. „Септември“ (1950). Сътрудничи на в. „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, сп. „Пламък“, печата в сб. „Литературна Стара Загора“ (1962) и др. Работи в ч-ще „Родина“ в Ст. Загора. Чл. на СБП.
Първата стихосбирка на К. „Сърце под ямурлука“ разкрива здравите му връзки със земята и със селския народ — народ от орачи, хайдути и поети. Сърдечност и нежност крият огрубелите от труд селяни. С по-голямо тематично разнообразие е стихосбирката „Селски песни“. „Сто работни вола“ съдържа по-зрели и идейно осмислени художествени творби, с обществена ангажираност и конкретен адрес — съвременника. К. е автор и на пиесата „Студена земя“, поставена в Старозагорския драматичен театър (1965) и във Врачанския театър (1966). Творбите му са превеждани на рус. и словаш. език.
1958-1976
-
Сърце под ямурлука
(Стихосбирка)
-
Селски песни
(Стихосбирка)
-
Сто работни вола
(Стихосбирка)
-
СТУДЕНА ЗЕМЯ
(Пиеса в 5 д)
-
ЕСЕННА ТИШИНА
(Стихове)
-
Сърце под ямурлука
(Стихосбирка)
-
Селски песни
(Стихосбирка)
-
Сто работни вола
(Стихосбирка)
-
СТУДЕНА ЗЕМЯ
(Пиеса в 5 д)
-
ЕСЕННА ТИШИНА
(Стихове)