Иван Матев
Директор
на Музей „Литературна Стара Загора“
Първоучителите
Св. св. Кирил и Методий – създатели на българската азбука
Делото на Кирил и Методий не може да се оцени с традиционните критерии за едно обикновено културно-историческо наследство. То не се побира и в рамките на една само формулировка, колкото и пространна да е тя, а величината и епохалната му стойност имат измерението на главоломен скок, надхвърлящ всички известни представи за духовен принос и културна традиция в историята на даден народ.
До Кирил и Методий в Средновековна Европа са съществували две основни култури, водещи началото си от античната гръко-римска цивилизация и почиващи съответно върху прастарите устои на старогръцкия и латинския език. Създавайки славянската писменост и литературно-книжовна традиция, Кирил и Методий и техните последователи стават родоначалници на една трета култура – славянската, с което откликват по блестящ начин на историческите потребности на почти цялата източна половина от европейския континент, а с това осветяват и пътя на бъдното културно развитие на целокупното славянство през следващото хилядолетие.
Началото на IX век е време, когато огромните вълни на славянските нашествия в Югоизточна Европа са се уталожили в едно плътно и компактно по своята етническа същност славянско море, покриващо целия Балкански полуостров и големи райони от централната част на континента. Това е време, когато политическият антагонизъм и стремежът за духовно надмощие между Изтока и Запада все повече се изострят, изкристализирайки в открита военно-религиозна конфронтация. Историческият жребий изправя славянството пред съдбовната дилема: асимилация и унищожение или суверенно етническо и културно съществуване.
Моравската мисия през 863 – 867 година на двамата солунски братя, записва най-светлата страница в многогодишната летопис на борбата им за утвърждаване на самостоятелна и независима славянска писменост, книжнина, църква и култура. Гениалността на тези първи духовни реформатори в Европа се корени в умението им да превърнат пребиваването си в Панония и Великоморавия от средство за прокарване на византийската експанзионистична политика в могъщо оръжие, служещо единствено на славянското народностно обособяване.
В контактите си с римо-католическата църква мисионерите Кирил и Методий далновидно отчитат явния ѝ стремеж за възползване от огромния им духовен авторитет, като съумяват по твърде умел и дипломатичен начин да насочат създалата се благоприятна историческа конюнктура в интерес на славянството. С ясното съзнание за преследваната цел и използвайки максимално несекващите противоречия между Константинополската патриаршия и Папската курия, те успяват да изтръгнат от Рим “освещаване и благословия” за мисията си на разпространители на християнското богослужение и книжовност на говорим славянски език. Това е безпрецедентен случай в цялата ранносредновековна европейска история! По своята морално-етична същност и последствия, този акт няма подобен не само в ІХ, но и през следващите 6-7 века и се явява фактическо узаконяване на разчупването на дотогава всевластващата догма за триезичието в богослужението – еврейски, гръцки, латински език. Прогресивният и спасителен характер на извоюваната от Кирил и Методий победа им отрежда с право първенствуващо място в героичния пантеон на предренесансовите европейски дейци, закономерно признание за величавата им по своя естетико-етичен диапазон и грандиозна с историческата си мащабност дейност.
Разпалвайки в душата на зажаднялата за просветление славянска стихия негаснещия огън на книжовността и културата, Кирил и Методий полагат с вярата и страстта на първоапостоли и непоклатимите основи на първия „златен век” в духовното израстване на младата славяно-българска държава, спомагат за по-бързото ѝ културно-политическо еманципиране от целия тогавашен
цивилизован свят. Средновековна България става водеща културна сила, упражняваща мощно влияние върху славянските земи и народи (а и не само върху тях) в течение на следващите столетия, с което активно се намесва в историческия ход на общоевропейската култура.
Семето, грижливо посято от Кирил и Методий, въпреки всички превратности на времето, не загива, а неговите благодатни кълнове избуяват в духовната нива на българската култура, оплодявайки я и до наши дни. Началото, скрепено от народното доверие и благоговеен възторг пред добитото право за културен възход, ние преоткриваме и много по-късно. През ХІѴ век България чества своя втори „златен век” в лицето на Евтимиевата културна епоха, така че вече нито чуждоземното и верско подтисничество, нито пък суровите и кървави векове на робството ще са в състояние да сломят живия славянски дух на българина.
В живота на българския народ и особено по време на неговото Възраждане, освен с пряката си културно-историческа роля, Кирило-Методиевата традиция се мери и с определена конкретна политическа значимост – тя катализира процеса на формиране на българската нация.
И когато ние – потомците, с гордост отбелязваме ХІІІ-я век на българското съществуване, единадесетвековният път на нашата славянска култура, родена от гения на двамата велики мъже от Солун, ще сияе като знаменателен символ на духовната младост на България.
_____________________
Дизайн: Мария Сидерова
Български