In memoriam

 
Таньо Клисуров

(1944 – 2024)

 

ПРОВИНЦИЯ

 

Провинция. Родих се тук.

Тя влезе в моите куплети.

С подобен жребий са били

дори световните поети,

но творчеството им съвсем

не е загубило мащаби.

<…>

Защо се оправдавам аз?

Навсякъде поетът може

докрай да носи онзи кръст,

съдбата, който ще му сложи.

Провинциален кръст, бъди

по-тежък, с тебе да залитам,

та рамото ми да кърви,

а не да се заобля сито!

Животе, струпвай ми беди,

бъди учител зъл и свъсен,

на глухия последен чин

ме дръж ти винаги в класа си!

Пак с поглед в тебе устремен,

ще имам своята посока.

Поне додето тук съм жив.

В провинцията си жестока.

 

Таньо Клисуров

(Из „Минирано поле“, 1982)

 

С прискърбие: Музей „Литературна Стара Загора“

 29 март 2024 г.

bg_BGБългарски
bg_BGБългарски