In memoriam
Таньо Клисуров
(1944 – 2024)
ПРОВИНЦИЯ
Провинция. Родих се тук.
Тя влезе в моите куплети.
С подобен жребий са били
дори световните поети,
но творчеството им съвсем
не е загубило мащаби.
<…>
Защо се оправдавам аз?
Навсякъде поетът може
докрай да носи онзи кръст,
съдбата, който ще му сложи.
Провинциален кръст, бъди
по-тежък, с тебе да залитам,
та рамото ми да кърви,
а не да се заобля сито!
Животе, струпвай ми беди,
бъди учител зъл и свъсен,
на глухия последен чин
ме дръж ти винаги в класа си!
Пак с поглед в тебе устремен,
ще имам своята посока.
Поне додето тук съм жив.
В провинцията си жестока.
Таньо Клисуров
(Из „Минирано поле“, 1982)
С прискърбие: Музей „Литературна Стара Загора“
29 март 2024 г.