С прискърбие от Иван Матев
In memoriam
Неделчо Ганев
(4 юли 1944 – 19 юли 2023)
Поетът Неделчо Ганев
Художествен фотопортрет от 1984 година.
Автор: ф.х. Кольо Пейчев
Да сменим парадигмата на живота
Приключи земния си път и пристъпи в инобитието поетът Неделчо Ганев – един от знаковите и наистина неподражаеми лирици на България. Познавах го като творец и човек – общувах десетилетия с него, индуцирах значима част от космологията му в себе си. Неговите мисли бяха директно насочени като твърд лъч кум тайните на необозримия свят, с тях той уравновесяваше и стабилизираше откритията си за човека. Неделчо Ганев бе убеден, че материята в тази си форма е изчерпала своята същност и трябва да се замени с нов вид материя – психофизическа. Всъщност, трябва да се смени парадигмата на живота! „Нещото е произлязло от нищото, твърдеше той, така че не ДНК е носител на наследствеността, а „Енергията“. Понятието „енергия“, което Неделчо Ганев изписваше с главна буква, за него се бе превърнало в основополагаща същност, която го отвеждаше към Космическия разум, преодолявайки праговете на Торсионното поле, върнало спасително поезията му към читателя. В тази божествена феноменология, провидецът Неделчо Ганев, далеч преди отшествието си при Бог, бе затворил кръга и на своята житийно-космическа спирала, за да възкликне с доброволно освободената в поезията му Енергия:
– Аз нямам рожден ден.
Роден съм през нощта.
Така че и в абсурдно разтърсващите му метафори, и холограмно изобразените му идеи напира евристичното послание на Третото хилядолетие, чийто целебен принцип Неделчо Ганев хуманно, но и условно ни завеща:
„Да изведем Бога от себе си
и да тръгнем след него!“
Иван МАТЕВ
Юли 2023 г.
Стара Загора
„МЪЛЧАНА ВОДА“ В БЪЛГАРСКИЯ ДУХ ⃰
Неделчо Ганев – поет на абсурда!
„Търсеше желязна халка да повдигне земята“
/Неделчо Ганев. „Българин“/
Архимедовото начало е типично за поета Неделчо Ганев. То е негова лирическа, но и психологическа – индивидуално-нравствена, човешка същност, която неотменно го съпътства от дните на себепознанието му. Всички размисли и изживявания в творческата космология, във философския модел на Неделчо Ганев са пряко или косвено подчинени на този железен принцип, който всъщност е присъщ за духа на универсално страдащия откривател. Обаче, при съвременния поет Неделчо Ганев, древната символично-логическа максима е драстично пречупена през един властен субективен мироглед, тя има не елински, а определено български – класически наши национални претенции. В този смисъл за разлика от античния сиракузец Архимед, в своите грандиозни начинания българинът не се нуждае от лост и опорна точка. Неговото стълкновение със стихиите е директно – в мащаб 1:1. Но в исполинската му мощ се крие трагичен зародиш: „Българинът си знае силата, но не си знае цената“ („Българин“, из „Мълчана вода“) – прозрение, валидно за националния ни характер от векове…
Тези внушения на Неделчо Ганев (поставящи без условности българина в контекста на историческото му битие) са философската надстройка още във втората му поетична книга „Мълчана вода“ (Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985, 56 стр.). И в нея той остава изконно верен на неподправения си фолклорно-символен, метафорично социален, гротескно-образен свят. Само че идеите, породени от драстичните му сетива и мисли, тук са значително задълбочени и поляризирани. Пет години по-рано в „Зелена фабрика“ („Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980) също имаше страдание, но тук то е психологически по-зряло, емоционално по-сгъстено. Въображението на поета е пределно изострено, но и болезнено раздвоено:
Ръцете ми са на трапезата на бога,
а краката се люлеят върху дървения самар
на едно куцо магаре.
(„Гергьовден“)
Един апостол от тайната вечеря митарства в образа на Настрадин-ходжа! Асоциацията е допустима, съжителството – показателно! Двойствената същност на поета преориентира нравствено понятия и явления, претегля ги със свои везни, покровителства философски несъвместими стойности. За да проумеем поетичния модел на Неделчо Ганев и се приобщим към тревогите му, сме длъжни да вникнем или най-малкото да се съобразим с неговите творчески закони. А те произтичат от опитите му да затвори кръга на фолклора с помощта на научните факти и прогнози. Да преосмисли народностно-обредната система като законсервиран шифър на природата и носител на информация за бъдещето. Да вгради родовата си памет в естетическия контекст на едно модерно и свободно изповядано поетично виждане:
Раста във вихъра на материята
и вървя, белязан с кръв от празника.
(„Гергьовден“)
Ето защо животворящата, нравствено-пречистващата, духовно-прераждащата сила и роля на водата в поезията на Неделчо Ганев имат особен, възлово определящ смисъл. Водата – във всички религии и мистични учения, е носител на сакрална информация. Тя не е само природно, физическо вещество, а по-скоро свиша даденост – сюблимно явление. И в елинската, и в келтската, и в славянската, а и в тракийската, дори в индуската и пр. митично-феноменологически представи, водата – като мистическа същност, е закодирана (екс)времева и (суб)евристична памет на човечеството! Затова „светената вода “ в християнската доктрина върши чудеса в качеството си на основен мистичен и универсален методологически критерий в ритуалната практика. А поставена в контекста на хилядолетния български (композитен) фолклор, водата – нейното свещенодействие, добива магическата санкция именно на „мълчаната вода“, – която пък в поезията на Неделчо Ганев идейно-преднамерено има и съответния субективно-еквивалентен, художествено-символен, космическо-философски аспект:
„ОЙ, ЕНЬО, ЕНЬО, ЕНЬОВО БУЛЕ“,
събуди мълчана вода.
– Безгранична е любовта ти, но крайна.
Откъснеш ли цвета – корена ще изсъхне,
оставиш ли го – ще прецъфти.
„СЕГНИ ИЗВАДИ ЗЛАТЕН ПРЪСТЕН“,
кръга е по-близо
до моето мислене.
– Не гледай, а вярвай в гората.
Дърветата поглъщат времето
и го превръщат в наследственост.
– НАРЕЧИ ЖИВОТА, затиснат от меча стъпка.
– Ортак на дявола стани,
но умри в кръг.
(„Мълчана вода“)
Трагичните вакханалии и поличбеният кикот в „Мълчана вода“ са породени от несвойствените психически състояния на автора. Те могат да се разгадаят само от оня, който е бил опарен от стиховете му. Въвлечен във въртопа на страсти, клетви и прокоби, обсаден от демонични образи и абсурдни сцени, читателят обаче не губи самообладание сред сенките на миналото. Постепенно той схваща противоречивия фолклорен калейдоскоп като неписана технология на българския народ. Хаосът се подрежда, кошмарът се прояснява внезапно след като чуем странната изповед на поета:
Аз видях този миг. Небето се отвори
и духът се покатери нагоре.
Събираше частици,
които имат маса само в движение
и от тях създаваше човек.
(„Водици“)
Поетовата мисъл по собствен път създава материални тела. Афористичният глас на твореца доказва неговата независимост. Неделчо Ганев е своенравен автор – горд феодал в страната на поетичното. „Живея не както кажете, а както искам!“ – повелява железният му салически закон. И тази предизвикателна формула е ключът от тайните входове към петте раздела на „Мълчана вода“. Виденията на поета имат свой крепостен зид, който го отделя от днешната ни лирика. Отделя го, но не го херметизира. Защото обетованата земя, върху която той е съзидал книгата си има дълбоки народностни недра. Неделчо Ганев е органично сраснал с народното коренище. Без тази кръвна връзка дарованието му едва ли би оцеляло. Но фолклорът при него не трябва да се разбира в традиционния, в локално-битовия, в баналния смисъл на думата. Той е омесен с една изконно онаследена родова стихия, обобщен е философски, извисен е общочовешки. Съдбовно е оплоден от космическата страст на поета по неразгаданото, по отвъдното:
Посаждам дръвче с клони в земята.
Под кората на костенурката откривам
най-силната радиоактивност.
Навсякъде търся шифъра на твореца,
паметта на природата.
(„Истини“)
Поетът търси истината за себе си и за света навред. За него няма забранени територии. Той слиза при подземни реки или се стрелва преобразен на суха мълния. Поезията му в „Мълчана вода“ наподобява планински връх – ту настръхнал и обвит в мъгли, ту усмихнат и окъпан от слънце. В тази динамика на творческото изживяване резонира самият живот, вечното и променливо движение в съдбата на неспокойната личност. В случая формалните несполуки в книгата не са толкова важни. Главното е, че Неделчо Ганев намира морална опора в конфликтите. Той е драматичен творец, поет на гибелното. Общуването със смъртта пречиства неговия дух, преражда го. Поетът сякаш съзнателно, воден от някаква фатална необходимост върви по топящата се повърхност на праисторическо ледено езеро. Над него е светлина и необятно духовно пространство, под него – зинала паст, алчна и бездънна като съновиденията му:
Живея и сам на себе си съм заплаха.
(„Наследствена обремененост“)
Неудовлетворението е най-същностният белег в психологическия подтекст на „Мълчана вода“. Понякога това чувство е толкова дълбоко и злостно, че се възприема като отрицание. То поразява всичко, до което се е докоснала ръката или мисълта на твореца. Все пак отрицанието не е сляпо. Съзиданието е втората действителност на хвърлената ръкавица. Само че Неделчо Ганев се опитва да съгради храм, подобен на библейския от „недялани камъни, неосквернени от чука на каменоделеца“. Дали ще успее в това колкото древно, толкова и романтично начинание? Всъщност ето го символът на неговата нестандартна лирика, която заставя създателя си да коленичи езически пред проявленията на изначалното, на природно-първичното, на девственото. Възприета като основна естетическа идея, тази условна сцена намира материален израз в стихотворения като „Сярно езеро“, „Жертвоприношение“, „Наследствена обремененост“, „Истини“, „Вграждане на сянка“, „Заплашване с брадва“, „Магия за здраве“, „Раждане – XV век“. Тя доминира и в цялата книга, чието равновесие се крепи върху родовата памет и поетовото съзнание за магическото въздействие на природното съвършенство.
Не съм виждал и такива гърди,
между връхчетата им искри прескачат.
(„Магия за здраве“)
Неделчо Ганев е експресивен поет с чепат характер и свъсени вежди. Но сърцето му е ранимо. У този творец има нещо варварско, но и много Дон-Кихотовско. Години наред той води безжалостна борба със своя духовен двойник, който приема образа на вампир или черен бик, превъплъщава се и в невинно агне с кърваво герданче. Битката не пощадява дори музите. И поезията е обект на авторовата ярост:
Някой затъпка очите с кал и кълчища.
Навря главата ми в краката на коня.
На пикоч мирише символа на поезията.
(„Водици“)
Стиховете на Неделчо Ганев притискат читателя с тежки асоциации, пробождат го с отровни жила. Сепват съвестта му с брутални, с вулгарни признания. Безмилостната сеч, на която поетът подлага и себе си, и толкова традиционни, изпразнени от съдържание, лишени от физиономия истини, е може би неговият рицарски подвиг. Или отмъщение? Как литературата ще оцени подобен риск и усилие, времето ще покаже…
Април 1985 г.
Стара Загора
П р и л о ж е н и е (към 2023 г.)
Някои от 30-те книги на Неделчо Ганев, издадени в четиридесетилетния му творчески период след 1980 година.
Лирика: „Зелена фабрика“, „Мълчана вода“, „Двойна спирала“, „Индуктивна магия“, „Генетична капсула“, „Вечното сега“, „Свръхзвукова светулка“, „Мотаещо кросно“, „Зърнени букви“, „Зародишни срички“…
Проза: „Феномени на България“, „Ге(не)раторът психотронен убиец“, „Трети завет“, „Бинарна луна“, „Трикрако столче“, „Записано на рабош“, „Коноп“…
Иван МАТЕВ
Документално и словесно припомняне за поета Неделчо Ганев
СЛЕД СМЪРТТА
Измийте тялото ми с горещо вино,
раните да се затворят.
Обърнете масата в къщи,
за да не се повтори смъртта.
Пресейте през ръцете ми брашно,
късмета при живите да остане.
Кажете на стария гюл пред къщи
да не чака. Няма да се върна.
Смъртта е голяма работа, приятели.
Сложете в гроба ми сърп,
да си довърша жътвата.
Неделчо Ганев
(Из „Мълчана вода“)
ДЕЦИМАЦИЯ
Провал след провал.
Поражение след поражение.
Бъдещето е без бъдеще.
Страната – без страна
И върховния вожд заповяда:
Д Е Ц И М А Ц И Я !
Всеки десети да бъде убит.
Да се спре разлагането.
Да се спре израждането.
Д Е Ц И М А Ц И Я !
За дисциплина на духа.
За спасяване на нацията.
Главите отскачат от дръвника
и падат параболично.
Рим пее.
В скоби от звуци
локвите миришат на кръв.
С брадва в калъф
колачът приближава към мен.
Сънят се събужда не в моята глава,
а в главата на извратената вРАНА
Неделчо Ганев
(Из „Двойна спирала“)
Из „Ге(не)раторът психотронен убиец“:
В далечината: Виждат се ромбоидни антени. Това са пипала на Психогенератор. Чрез него се въздейства на индивидуалната човешка личност, на група хора.
Три лъча покриват страната за медико-биологично облъчване.
В близост: Изпратените от Генератора лептонни вълни проникват в кадавъра на човека, в неговия енергиен двойник. Разстройват полевата материя. Внасят дисонанс в психиката.
Обобщена дейност: Лептонната вълна, подадена от Генератора, действа на човешкия организъм, на неговите отделни органи. Оказва влияние на процеса, който се развива в човека, на свойствата на времевите структури.
Тази вълна разстройва естественото екстремално взаимодействие, нарушава симетричността и организираността на биологичните системи. Разрушава биоритмите в посока: човешки орган, жива клетка, атом в кристалната решетка.
Подадените външни импулси се кодират в мозъка като действие. Чрез тях се управлява, изтезава и убива човека, дистанционно.
Неделчо Ганев
ТЕЗИ ИНТИМНИ ГРОБИЩА
Отидох на собственото погребение.
Мене ме нямаше там.
Черен петък
затапен от черни недели.
Инфаркт от инфрачервени божури.
С пускане на кръв,
Подготвям кръвнината.
Полетях в бездната.
Някой промени Закона
за падане на телата, и…
останах жив.
С отворени очи
гледам под пръстта.
Неделчо Ганев
(Из „Продавам самоубийство“)
Перо на гълъб
Перо на гълъб върху тротоара
едничка моя мисъл в тоя миг.
Къде отиде птицата?
Догаря
последен спомен и последен вик.
Перо на гълъб. Може би крилете
дотук са се затворили … Дотук!
Къде отиде птицата, кажете!
О, моя птица, мой детински юг!
˂…˃
О, птица вътре в моето изкуство,
която няма да се появи.
Съпротивлявай се! Умирай и отново
ти упорито – всеки следващ ден
възкръсвай в непостигнатото слово,
което ще постигне друг след мен.
– Живей в откритото от мен пространство,
в пространството, което не открих.
Лети, умирай, вдигай се и странствай
в съпротивляващия ми се стих.
Петър Караангов
(Из“Дъждът преди да стане сняг“)
⃰ ⃰ ⃰
Представените книги и фотоси на Неделчо Ганев и авторските посвещения в тях (включително свързаните с Иван Динков, Константин Павлов, Никола Инджов и Петър Караангов) са от личния архив на Иван Матев.
____________
Фоторепродукции и дизайн:
Мария Танева
⃰ Вж. МАТЕВ, Иван. „Човекът викаше в човека“. – В: Литературен алманах „ЮГ“, орган на дружеството на писателите – Хасково, г. VII, бр. 1, 1986г. – Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1986, с. 238 – 240; Също: МАТЕВ, Иван. „Лирическа квадрига“ (Неделчо Ганев – „Човекът викаше в човека“). – В: „КУЛА“, Списание за литература и изкуство, бр. 4, 1997, Казанлък, с. 47 – 53.
Български