Меценати и днес…

Лайънс клуб Стара Загора дари на Музей „Литературна Стара Загора“ автентичен бележник на поета Иван Мирчев

На 28 юни 2023 г., на официална церемония в експозиционната зала на Музей „Литературна Стара Загора“, президентът на Лайънс клуб г-н Станимир Минчев, връчи дарение на директора на Музей „Литературна Стара Загора“ г-н Иван Матев – личен бележник принадлежал на поета Иван Мирчев от 1919 година. Бележникът на видния старозагорски поет-символист, който съдържа 114 страници, изпълнени с ръкописни лирически текстове – включително и непубликувани стихотворения, с нанесени корекции с мастило и молив, е от голямо приносно, но и изследователско значение. Директорът на Музей „Литературна Стара Загора“ Иван Матев произнесе оценъчно слово и подари на президента на Лайънс клуб Стара Загора луксозен Юбилеен албум „Старозагорски писатели и поети в творчеството на български художници“. Голяма заслуга за откриването и придобиването на този ценен ръкопис има бившата директорка на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Снежана Маринова – библиограф, пламенен колекционер и почитател на творчеството на Иван Мирчев. Г-жа Маринова емоционално сподели, че една от причините за участието ѝ в предаването „Стани богат“, е било и придобиването на бележника. По-късно, членовете на Лайънс клуб Стара Загора, които оказват значителна финансова подкрепа, решават ценната находка да бъде дарена на Старозагорския „храм на литературата“.  Пред гостите в Музей „Литературна Стара Загора“, зам.-кметът по „Култура“ при Община Стара Загора г-жа Милена Желева отправи апел към старозагорци – „всички, които притежават артефакти, свързани със старозагорските писатели и поети, да последват примера на Лайънс клуб Стара Загора и също да даряват!“. Идентичен призив отправи и директорът на Радио Стара Загора г-н Здравко Георгиев. Дългогодишната журналистка и уважавана старозагорска общественичка г-жа Росица Ранчева – представяща сайта „Долап БГ“, обеща да подари на Музей „Литературна Стара Загора“ своята университетска дипломна работа, посветена на творчеството на Иван Мирчев, както и много писма от поета, за да се обогати съхраненият в музея негов фонд. На събитието, назовано от г-н Матев „пир на Духа“, бяха обменени оригинални мнения и насоки за бъдещата интеграционна работа  на културните институции в национален и международен план, свързващи Стара Загора с европейската литературна конвенция.

 
ИВАН МИРЧЕВ (1897 – 1982)
(Творческо-биографична справка)

Иван Мирчев Мирчев е роден на 11 октомври 1897 г. в Стара Загора – произхожда от виден възрожденски род. Завършва Мъжката гимназия „Иван Минчов Вазов“ в родния си град през 1921 г. и веднага започва трудовия си път в Българска народна банка – Стара Загора, където работи до 1948 г.

Първите си стихове Иван Мирчев печата през 1914 г. в столичното списание „Бисери“, издавано с много вкус и прецизност от Иван Ст. Андрейчин. От 1916 до 1918 г. той списва в Стара Загора литературно-художественото списание „Хризантеми“ – една от най-авторитетните и предпочитани трибуни на българските символисти. В следващите десетилетия поетът Иван Мирчев сътрудничи активно на множество елитни български издания: „Везни“, „Начало“, „Съдба“, „Златорог“, „Читалище“, „Пламък“, „Септември“, „Млада България“, „Светлоструй“, „Кормило“, „Звезда“, „Литературен час“, „Литературен подем“, „Златно руно“, „Луна“, „Лада“, „Гребец“, „Кула“, „Лост“, „Литературен фронт“ и др. Почти през целия ХХ век, като се започне от драматичната епоха около Първата световна война, та чак до 70-те и 80-те години, името му не слиза нито за година, нито за месец дори от страниците на специализирания или популярния периодичен печат.

Ранната поезия на Иван Мирчев е идейно и естетически свързана с традициите на символизма – но не само с българския му характер, а и с европейските реминисценции на това духовно извисено течение. Поетът дава свой оригинален принос в обогатяването на символистичната ни лирика, внасяйки откривателски елементи на предметното си въображение. Въпреки това, при Иван Мирчев се наблюдава постепенно отдръпване от „чистата поезия“ на символистите. В неговите романтични видения се отваря и духовен прозорец към действителността, с нейните драматични явления. Трагичните настроения в ранните му стихосбирки от 20-те години на ХХ век – „Реките викат“ (1920), „Есенна флейта“ (1924), „Елегии“ (1926), в по-късен период, особено през 30-те и 40-те години, се заменят с духовна хармония, жизнелюбие и социална заостреност, проличаващи най-добре в книгите му – „Отстранена земя“ (1929), „Златно и синьо“ (1935), „Кажете, небеса“ (1942), „Сонети за житото“ (1942). Хуманистичният духовен прелом у Иван Мирчев не е бурен, нито драстичен – той е тих, но последователен, затрогващ читателя със своята искреност, дълбочина и правдивост. Самият поет изповядва: „И аз мълчах и тръпнех дни, години…“. Явно, късният български символизъм у Иван Мирчев се определя като „поезия на оцеляването“! Истински аристократ на духа, поетът поддържа лична и творческа близост с най-видните интелектуалци на своето време, между които и съгражданите му Николай Лилиев и Иван Хаджихристов. Иван Мирчев е член на Асоциацията на европейските поети; през 1967 г. е отличен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“; а в 1970 г. е удостоен за „Заслужил деятел на културата“. Иван Мирчев – нашият скъп по-възрастен приятел и учител в поезията и литературната бохема завършва дните си в Стара Загора на 14 април 1982 г. Поклон пред стоическата  му личност и духовния му подвиг!

 
Иван МАТЕВ
Директор на Музей „Литературна Стара Загора“

12►