Документално-възпоменателно есе
Поетът и медикът – нашият непрежалим и несравнимо скромен съгражданин Николай Николов- Разник (15.І.1940 – 18.VІІІ.2018), бе човек с необикновен интелект, с афористично и хуманно мислене, отдаден като Христовите безсребърници да лекува себеподобните- при това не само физически, а и нравствено, да обогатява и въздига духовно хората, с които общуваше. А те бяха прекомерно много и всички го обичаха!
Скъпият ми приятел Николай Николов или „Бате Николай“, както още бе известен в старозагорските спортни среди, на които от десетилетия всеотдайно помагаше, бе отделил в годините немалко време и за мен. Всъщност, бяхме си поделили поравно часовете до „късни нощи“ – дори и до „първи петли“, когато той, приведен над тежката немска пишеща машина „Роботрон“, сътворяваше и записваше своеобразните си стихотворни съждения…
И така, в четвъртвековния период – от 1992 до 2017 година, Николай Николов – Разник, публикува тринадесет лирически книги, десет от които в Издателство „Лаген“ под редакцията на поета и издателя г-н Трифон Митев. За отбелязване е и факта, че в значителна част от стихосбирките на Николай Разник е коректор присъстващата тук негова съпруга – уважаваната старозагорска литераторка г-жа Стефка Стефанова. Мога само да си представя какъв благодатен , но и изнурителен творчески труд е вложила тя, за да организира сложната и оригинална мисъл на своя, погълнат от метафори съпруг във великолепни графични и езиково безупречни текстови отпечатъци . В това отношение на помощ вероятно се е явявало обстоятелството, че поетът владее до съвършенство стихосложението в мерената реч!
А авторските книги на Николай Разник са многопосочни и полисемични – и като заглавия, и като интелектуално-съдържателна същност. Нека ги изброим хронологически: „До първи петли“ /1992/, „Хомосервиз“ /1994/, „Съдбовник“ /1999/, „Бягащи хоризонти“ /2009/, „Птици и хора“/2010/, „Тръпчиви глътки“/2011/, „Продрумник към България“/2012/, „Просъници“/2013/, „Голгота“/2013/, „Арттерапия“ /2014/, „Приказниче“/2014/, „Във времето – жития, скална памет, звездна броеница“/2014/, „Старешки раздумки“/2017/.
Социални и лични преживявания, исторически прозрения, житейски изстрадани спомени, духовни откровения и фатални предупреждения – болезнена грижа за съвременниците и бъдещото поколение, но и сатирични римувани изстрели, сензационно-гротескни наблюдение и много, много обич към света около нас…Ето, така можем да обхванем нравствено-естетическия Дух на поета Николай Разник!
А дарената през плодоносния месец октомври на 2022 година от неговата съпруга г-жа Стефанова семейна библиотечна сбирка в полза на Музей „Литературна Стара Загора“ – духовна институция, за която през годините Николай искрено страдаше, сега официално си позволяваме да оповестим, че съдържа стотици книги – художествена литература, специализирани издания, академична периодика и публицистика. А и оригинална колекция от художествени фотопортрети на видни български възрожденци и писатели, отпечатани през 1935 година в София от Фотоиздателство „Гр. Пасков“- оцелели във времето от фонда на известната някога старозагорска книжарница „Еделвайс“, чиито собственик бил потомственият възрожденец Стефан Анастасов Хаджипилев, бащата на г-жа Стефанова.
Да бъдат благословени душата и сърцето на нашата дарителка г-жа Стефанова! Да въздигнем и осветим до реалност спомена за нейния съпруг – поета Николай Николов – Разник, който неведнъж казваше, че „всичко на този свят – и талант, и творчество, и постижения са дар от Бога, и по презумпция принадлежат на обществото“. Днес бихме възрадвали Духа на Николай Разник, защото изпълнявайки завета му, той влиза по достойнство в храма на Словото, какъвто е Старозагорският литературен музей…
Иван Матев
Директор на Музей „Литературна Стара Загора“
25 октомври 2022г.
Регионална библиотека „Захарий Княжески“
гр. Стара Загора
Български