Иван МАТЕВ

Директор на Музей „Литературна Стара Загора“

                                                                         

 

 „Без Стара Загора няма българска литература“

Кирил Христов

Стара Загора е истински поетичен феномен. Няма такъв град в българската, а и в европейската литературна история! След 80-те години на XIX  век, за период по-малък от едно столетие, тук са родени или работили в лоното на Словото, над 100 знакови литературни творци, което определя града ни  като „град на поетите“. А с това духовно прозвище Стара Загора е отличена в българския литературен и културен живот спонтанно, но закономерно, още през 1919 година! В продължение на две десетилетия – от 1894 до 1913 г., високото литературно творчество на България е приело в елита си повече от тридесет старозагорци, чиито произведения се вграждат в златния фонд на националната ни класика. В началото на ХХ столетие и особено около Първата световна война, се изявяват автори като Георги Бакалов, Кирил Христов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Ботьо Савов, Георги Райчев, Борис Бакалов, Николай Лилиев, Богдан Баров, Иван Хаджихристов, Гео Милев, Иван Мирчев, а в десетилетията между двете световни войни и по-младите им следовници – Никола Икономов, Д. Б. Митов, Амѝ Бакалов, Магда Петканова, Офелия Касабова, Христо Огнянов, Веселин Ханчев…

Тези модерни творци – мнозинството от които представители на късния европейски символизъм, социалния детерминизъм, импресионизма, психологическия реализъм и авангардния експресионизъм, определят до голяма степен характерното лице на българската национална литература, но втъкават специфичния си дух и в проявленията на самата европейска литература.

С основателна гордост, на 30 март 1961 година, старозагорци – наследниците на безценното ни литературно богатство, откриват музейна експозиция, която грижовно наричат „дом“ – Дом „Литературна Стара Загора“… Само за няколко години „Литературна Стара Загора“ се утвърждава като безспорно и всепризнато национално духовно средище!

 

 

За идейно-оценъчната и съдържателна същност на явлението Музей „Литературна Стара Загора“

Специализираният общински Дом-музей „Литературна Стара Загора“, създаден на 30 март 1961 г. с решение № 55 на Изпълкома на Градския народен съвет на Стара Загора, е уникално по рода си извънстолично литературно-музейно, архивно-документално и подчертано творческо обединение, чийто комплексен изследователски облик и научна методология на работа градят не само регионалния, но и националния литературен, а и общокултурен процес. В течение на повече от 60 години в неговите трезори са постъпили и се съхраняват хиляди документи, автентични ръкописи и експонати, оригинални веществени паметници, изключително редки печатни издания и произведения на изкуството, отразяващи личния живот, социалните и естетическите пристрастия, и своеобразното  творчеството – както в България, така и в чужбина – на значителна част от ведущите наши писатели и поети, свързани съдбовно със Стара Загора, чието присъствие в националните духовни явления след края на XIX век, определя закономерно облика на самата българска литература. А в определена мяра са показател и за модерното европейско художествено и социално мислене, за хуманитарното световъзприемане, за оценъчните представи на мирозданието въобще…

В този смисъл, като обем и качество, творчеството на писателите, съхранили част от себе си в Музей „Литературна Стара Загора“, проектирано в потока на общоевропейския литературно-исторически процес, отново твърдим, би могло да определи характерологично лицето не само на цяла една национална литература, но отчасти – да покаже спецификата и на самата европейска литература! Доказателство за това е фактът, че сумирани основният, научно-спомагателният и временно-инвентарният фондове на литературната институция, въпреки тридесетилетното принудително прекъсване в началото на 90-те години на ХХ век, към края на 2021 г. надвишават седем хиляди експоната…

Кои са стълбовете, кои са личните авторитети – духовните темели, върху които се крепи храмът, приютил архивно-документалната съкровищница на Музей „Литературна Стара Загора“?

Определението е свързано с имената на: Атанас Иванов, Захарий Княжески, Хаджи Господин Славов, Филип Велев, Анастасия Тошева, Митрополит Методий Кусев, Кольо Ганчев, Христо Ваклидов, Д-р Тодор Стоянович, Даскал Петър Иванов, Димитър Наумов, Атанас Трифонов Илиев, Начо Начев, Теофано Попова, Александър Козаров, Стефан Киров, Георги Бакалов, Кирил Христов, Димитър Анастасов, Златан Станчев, Пейо Яворов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Ботьо Савов, Панайот Тодоров, Георги Райчев, Костадин Кръстев (Костадин Кълвачев), Иван Арнаудов, Борис Бакалов, Николай Лилиев, Стефан Тинтеров (Вен Тин), Богдан Баров, Димитър Чорбаджийски – Чудомир, Антон Берсенев (Георги Стоянович), Иван Хаджихристов, Константин Германов, Атанас Атанасов Илиев, Борис Марзоханов, Гео Милев, Никола Икономов, Господин Станчев, Иван Мирчев, Добчо Попов, Домитър Б. Митов, Тодор Недков (Николай Пепелов), Магда Петканова, Иван Захариев, Желязко Николов, Амѝ Бакалов, Димитър Караджов, Офелия Касабова, Серафим Григоров, Константин Коняров, Христо Oгнянов (Борис Босилков), Димитър Рачев, Антон Михайлов, Димана Данева, Иван Неделчев, Веселин Ханчев, Георги Димитров (Тръбача) Стоян Каролев, Христо Кацаров, Димитър Данаилов, Павел Матев…

Към тях би могло да се причисли и оригиналното ръкописно, а и персонално присъствие в Стара Загора на такива колоси на българския литературен и национален дух като Петко Рачов Славейков, Иван Вазов и Стефан Стамболов, чиито личности са регистрирани с особени артефакти в експозицията на литературния музей!

Многобройните и всеотдайни старозагорски литературни деятели, като се започне от възрожденския период и последвалото го класическо писателско поколение, проправят идейно-естетически, но и практически пътя и на по-младата „модернистична“ старозагорска творческа генерация, сред която се открояват съвременните съзидатели на озарената българска словесност: Константин Колев, Ганчо Проданов, Ганко Славчев, Стоян Стаев, Марин Халачев (Марин Недев Динев), Михаил Берберов, Рашко Стойков, Жеко Христов, Иван Груев, Стоил Стоилов, Янко Димов, Йордан Стоев, Стойчо Стойчев, Минчо Стоилов, Динко Колев, Иван Аяров, Стойчо Маджарски, Иван Парашкевов, Елена Димитрова, Петър Тонков, Румяна Апостолова, Нейчо Кънев, Росица Ранчева, Белин Мартинов, Йордан Атанасов, Тодор Ковачев, Минчо Минчев, Неделчо Ганев, Таньо Клисуров, Стана Димитрова, Иван Матев, Ботьо Буков, Иван Серафимов, Димитър Никленов, Красимира Божанова, Виолета Бончева, Радка Шидерска, Георги Янев, Кольо Александров, Емил Койчев, Красимира Вакарелова, Керка Хубенова, Валентин Дончевски, Тильо Тилев, Лена Иванова, Венета Вълева, Мая Дългъчева, Йордан Пеев, Светлин Стоев, Екатерина Стратиева, Илко Стоев,  Мария Донева…  

Хронологически стриктно изброените старозагорски автори – писатели, поети, преводачи, драматурзи, музиколози, критици, литературни изследователи, издатели…, са съзнателно поименно представени тук. И то, обективизирани в диапазона на следосвобожденската предмодерна литературна епоха; същевременно – превъплътени и в календарните рамки на новото „модернистично“ време. И това е логично, и необходимо, тъй като старозагорската и общонационалната ни периодика е съхранила с педантична и неотменима упоритост в десетилетията изявите тъкмо на тези, родени в Стара Загора (или пребивавали през определен значим период от живота си в Стара Загора), творци. Защото, споили съзнанието и таланта си с „града на поетите“, те олицетворяват културологичния и исторически казус, който ни разрешава, но и заставя, ние категорично да ги считаме за едни от основните естетически стълбове, за свише определените адепти, за духовните тайни темели, върху които е съградена значителна част от храма на „литературна Стара Загора“, всъщност и на „литературна България“!

Конструктивно промисленото идейно-художествено и документално-пространствено интегриране на оригиналните архивно-ръкописни, старопечатни, изобразително-пластични и веществени наличности от съкровищницата на Музей „Литературна Стара Загора“, изгражда новата му експозиция като неповторимо институционално явление в съвременната българска музейна културно-историческа и панорамна структура. Безспорно, архитектурният и интериорно-функционален модел на новата експозиция на Музей „Литературна Стара Загора“ е подчинен на опцията за един съвременен модерен музей, включващ два основни естетически дифузирани, теоретико-научно разработени и атрактивно визуализирани документално-изложбени корпуса: Първи корпус – „Късно Възраждане“, „Българска литературна класика“, „Символизъм и експресионизъм“ (80-те години на XIX – 40-те години на ХХ век); Втори корпус – „Съвременна българска литература“, „Психологически реализъм и екзистенциален магизъм“, „Модернизъм“  (след 50-те години на ХХ век). И като доминираща информационно-оценъчна рефлексия от цялостната литературно-документална панорама в музея, впечатлението директно се вражда в посочените идейно символни културологично топоси. А в случая, алегорично-демаркационно и естетико-опознавателно свързващо звено помежду им, естествено се явяват оригиналните, но и художествено развити ярки творчески индивидуалности, преливащи в национално-консолидиращите и универсални духовни феномени – „Иван Вазов“ и „Пейо Яворов“, проявили се отново и закономерно в духовния калейдоскоп на Старозагорския литературен музей!

 

Задълбочено осмислената, авторски индивидуално преживяна и естетически творчески подредена музейна галерия, е дала благодатната възможност, още с влизането си, посетителят да бъде визуално и психологически ангажиран от мащабното сценично пано, което бихме нарекли: „Невехнещото дърво на старозагорската литературна плеяда“. Върху могъщите му клони, чрез художествено-пластични средства, се откроява символичния „соном“ от духовните люде на Стара Загора, обезсмъртени с литературата като „огледало на нацията“ – старозагорските писатели, сътворили през последните две столетия нетленния, но и непревземаем бастион на Словото в този, роден под мъдрото южно небе на Тракия, „град на поети и герои“…

Обективно ограниченото интериорно пространство разбираемо е наложило в уплътнения и добре обвързан експозиционен обем, все пак, да се търсят и въведат редица екстравагантни идейно-тематични, а и технологично-ефектни елементи, целящи да се уедри възловото съдържателно ядро на зримата панорама, даващи същевременно максимална възможност за мултифункционалното ѝ разгръщане. С това експозиционният слог се обогатява пределно – отрежда му се възможността за високо комуникативно мултимедийно превъплъщение! Реално тези утилитарно-практически цели са оптимално постигнати, след като в общата експозиция са съзнателно обособени като художествено-творчески акценти и редица необичайни персонално-специализирани зони, пресъздаващи изконно-психологически и индивидуално-неповторими съзидателни аспекти у някои от емблематичните старозагорски писатели: „Сълзите на Даскал Петър Иванов“, „Патриаршеският трон на Иван Вазов“, Общественият договор на Георги Бакалов“, „Духовната аура на Кирил Христов“, „Прокълнатият дух на Пейо Яворов“, „Космическото братство на Георги Илиев“, „Трагичният смях на Димитър Подвързачов“, „Романтичните изповеди на Ботьо Савов“, „Стенанието на душата у Георги Райчев“, „Лириката на тъгата у Борис Бакалов“, „Тайният храм на Николай Лилиев“, „Житейският подвиг на Богдан Баров“, „Тъмният грях на Иван Хаджихристов“, „Огненото дихание на Гео Милев“, „Духът на Луната у Иван Мирчев“, „Артистичният блян на Никола Икономов“, „Класика и съвремие у Д. Б. Митов“, „Духът на народа у Магда Петканова“, „Загадъчната обител на Веселин Ханчев“… – Кътове, отрупани с автентични вещи, ръкописи, дарствени текстове, посвещения, литературни и обществени отличия, оригинални фотографии и документи, епистоларни откровения, авторски издания и селективно подбрани части от личните библиотеки и многолетните кореспонденции на творците.

В този контекст експозицията на Музей „Литературна Стара Загора“ има за основна задача да проследи документално-хронологически сложните и драматични явления в литературно-историческия и хуманитарно-естетически процес на художествената писмена мисъл, както и нейната отличителна традиция в Старозагорския духовен район. Да изтъкне и обективно неразривните връзки на литературна Стара Загора с общонационалните и европейските литературни, културологични и философски духовни модели – причисляващи град Стара Загора към така наречената европейска литературно-хуманитарна конвенция.

Несрещана естетическа даденост в новата експозиция на Музей „Литературна Стара Загора“ представляват и тематичните (собствени) колекции от наброяващите около 100 оригинални произведения на изкуството, някои от които – вградени в обособени участъци на интериора, предизвикват не само емоционално, но и асоциативно-познавателно разнообразие у посетителя. А това се предимно художествени платна – живописни портрети, пейзажи, натюрморти, но и литографии, графики, пастели, акварели, етюди, скици, барелефи, – творби, постъпили в институцията в различно време – след началото на 60-те години на ХХ век, свързани с имената на художниците: Елисавета Г. Консулова-Вазова, Цветана Щилиянова, Марин Тачев, Димитър Караджов, Николай Евров, Георги Славов, Александър Поплилов, Константин Трингов, Иван Соларов, Михаил Саздов, Евгения Илиева-Лепавцова, Петър Морозов, Димитър Гюдженов, Райко Алексиев, Андрей Николов, Борис Денев, Александър Божинов, Васил Димов, Анжелика Шац (Меерсон), В. Фиала, Марек, В. Шимек, Сабина Вазова, Стефан Пенчев, Димитър Чорбаджийски – Чудомир, Спартак Паскалевски, Димитър Бучински – Бучин, Георги Караиванов, Райчо Радев, Злати Златев, Пеньо Радев, Слави Тенев, Неделчо Куманов – всички те сърдечни приятели и духовни сподвижници на изобразените от тях „ваятели на Словото“. Така например, дело на посочените майстори на четката и длетото са повече от тридесет великолепни портрета, съхранили във визуалния паноптикум на Музей „Литературна Стара Загора“ физическия, но и духовния образ, в сюблимни периоди от живота им, на някои от най-видните старозагорски и национални български писатели, поети, литературни историци и критици, театрали, между които: Георги Бакалов, Кирил Христов, Георги Илиев, Иван Хаджихристов, Никола Икономов, Димитър Караджов, Константин Коняров, Веселин Ханчев…   

Към изобразително-художествения панел във визуалната панорама на Музей „Литературна Стара Загора“ задължително се причислява и галерията от авторски рисунки – графики, пастели и акварели на Веселин Ханчев. За първи път именно в Старозагорския комплексен литературен музей поетът Веселин Ханчев е представен пред българската културна аудитория и като проникновен художник и илюстратор – на свои и чужди издания, в драматичния за духа на Европа период от 30-те до 60-те години на ХХ век. В дясната крайна третина при западната експозиционна стена на музея в дълга поредица, под хоризонтални стъклени витрини, са изложени двадесет и осем неголеми по размери Ханчеви цветни и черно-бели оригинални картини и цикли. Техните специфични заглавия, сами по себе си, са особено показателни за вътрешните емоционални изживявания и нестихващите душевни колизии, разтърсващи интелектуалната и морална същност на хуманно извисения творец. Ето и някои от заглавията, поставени собственоръчно от Ханчев върху художествените му творби: „Жители на нощта“ (1941, 1942, 1943 г.); „Епоха“ (1941, 1942, 1943 г.); „Песен в бурята“ (1942 г.); „Песни и балади“ (1942 г.); „Духът на нашето време“; „ Прокълната земя“ (1942 г.); „Писмо без отговор“; „Слънчев храм“; „Криво огледало“; „Прокълнати божества“; „Моите кораби“; „Тресавище“ (1942 г.); „Вълци“ (1942 г.); „Земя“ (1942 г.); „Литературен глас“ (1942 г.); „Аз и другите“; „Повест за гумения човек“ (1942 г.); „Идеалният писател“ (1942 г.); „В бирарията“ (1943 г.); „Град“ (1943 г.); „Балада за Априлското въстание 1876“ (1946 г.); „Графичен пейзаж“ (1949 г.); „Белият Биб“ (1952 г.); „Пазар в Кайро“ (1957 г.); „Портрети“; „Хумор в криво огледало:; „Светлини и сенки“; „Пейзажи“… Както се вижда, все експресивни, духовно напрегнати, емоционално и социално концентрирани, докрай заредени с авторовия нерв заглавия! Тези Ханчеви заглавия, обаче, както и изобразителната им реалност, разкриваща сюблимния поет и като обдарен художник, извеждат фрапиращо идеята за пълната естетико-мисловна  и общокултурна симбиоза в таланта на Ханчев – откриват ни твореца, безусловно, като твърде активна и многостранна естетическа личност, продължила след четвърт век и артистичната традиция на „по-възрастния“ си съгражданин, необикновения български и европейски експресионист Гео Милев!

Уникална по своето историческо и библиографско съдържание е и изключително богатата сбирка от стотици старопечатни и редки книжни издания, датирани от 50-те години на XIX до началото на ХХ век, излизали през възрожденския и следосвобожденския периоди в България (Пловдив, Русе, Велес, Скопие, Търново, Стара Загора, София) и чужбина (Цариград, Букурещ, Браила, Белград, Нови сад, Загреб, Виена, Будапеща, Москва, Санкт Петербург, Одеса, Киев, Болград), – намиращи се в експозиционна и фондова наличност в Музей „Литературна Стара Загора“, между които: „Български книжици“ (1858 – 1862); „Цариградски вестникъ“; „Будущност“; „Бранителъ“; „Право“; „Дунавска зора“; „Гайда“; „Македония“; „България“; „Народностъ“; „Българска пчела“; „Отечество“; „Месецословъ на българската книжнина“; „Народне песме македонски бугара“ на Стафан Веркович (Белград, 1860 г.); „Българский народенъ сборникъ“ – събран от Василий Чолаков (Болград – Бесарабия, 1872 г.); Периодично списание „Наука“ – под редакцията на Иван Вазов (Пловдив, 1882 г.); Академичното списание „Българско книжовно дружество“ (София, 1886 г.); Месечно списание „Денъ“ (София, 1893 г.); Обзорното списание „Българский прегледъ“ (София, 1897 г.); Енциклопедичното списание „Българска сбирка“ (Пловдив, 1898 г.); Речникъ на българскый языкъ от Найденъ Геровъ“ (Пловдив, 1901 г.); „Български книгописъ за сто години: 1806 – 1905“ – Библиографски каталог, съставен от Александър Теодоров Балан (София, 1909 г.); Други специализирани и периодични литературно-философски и естетски издания: „Ново общество“, „Демократически преглед“, „Ново време“, „Българан“, „Съвременник“, „Хиперион“, „Златорог“, „Бисери“, „Кормило“, „Знание“, „Светлоструй“, „Смях“, „Заря“, „Цвят“, „Литературен преглед“, „Литературен глас“, „Художник“, „Нов път“, „Нов живот“, „Борба“, „Звено“, „Везни“, „Пламък“, „Наблюдател“, „Литературен вестник“, „Искрици“, „Трептящи акорди“, „Хризантеми“, „Луна“, „Лада“, „Ранни цветя“, „Звезда“, „Мисъл“, „Златно руно“, „Голгота“, „Гребец“, „Начало“‘ „Теменуги“, „Живот“, „Сердика“, „Отец Паисий“, „Възпитание“, „Ехо“, „Деница“… Порецица многотомни издания на Любен Каравелов (под съставителството и редакцията на Захарий Стоянов), на Александър Сергеевич Пушкин, на Михаил Юриевич Лермонтов и други класици – отпечатани съответно в Русе, Пловдив, Санкт Петербург, Москва и София през 80-те и 90-те години на XIX век, и т.н. Преводи от западноевропейските (френска, немска, английска, италианска, испанска), руските и американските литературни и философски класики, осъществени от: Георги Бакалов, Кирил Христов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Борис Бакалов, Ботьо Савов, Николай Лилиев, Гео Милев, Никола Икономов, Д. Б. Митов, Магда Петканова, Веселин Ханчев.

И не на последно място, още една, извънредно ценна и специфично подбрана колекция от книжовни артефакти – наброяваща повече от две хиляди тома – съставлява софийският дял от личната библиотека на родения в Стара Загора национален български поет Веселин Ханчев (1919 – 1966).  В обща, остъклена секционна площ, обемаща средищната половина от западната експозиционна стена в интериора на литературния музей, е поместена значителна част от тази Ханчева книжовна колекция, дарена на Стара Загора през 2002 г. от дъщерите на поета – Елка и Румяна (Ханчеви), живеещи в Париж от 60-те години на ХХ век.

Та в тази Ханчева библиотека са представени произведения от античността и Средновековието, до Ренесанса и модерните времена. Тук ще срещнем издания от почти всички области на хуманитарното изкуство и познание: българска и чужда художествена литература – белетристика, поезия, драматургия, преводи; литературна история, литературна критика и есеистика; история, културистория, документалистика и публицистика; политическа икономия, политология, юриспруденция, география и геополитика; специализирани речници, географски и политически справочници, енциклопедии; исторически и съвременни съпоставителни атласи… Събирани десетки години, книгите на Ханчев отразяват неговите творчески занимания, но са мерило и за духовно-мисловните потребности на поета като универсален космополитен творец, надарен с необикновен интелект, с глъбинно философско изживяване и непоклатим морал. Така че именно невероятно широката ерудиция – познаването на европейските култури, езици и сътворените на тях хилядолетни литератури, обуславят енциклопедичния духовен модел на Веселин Ханчев (и) в оцелялата му книжовна сбирка.

Но Музей „Литературна Стара Загора“ притежава и огромен брой писма и открити художествени (пощенски) картички, пътували в България и чужбина, съхранени в личната кореспонденция на старозагорските писатели и поети в периода от края на XIX до 70-те години на ХХ век – представящи многообразието и сложната проблематика на житейския и творческия им път. Както и показателни ръкописни дарствени посвещения върху техни авторски и подарявани им книги… Значителна част от посочените съкровени експонати са изложени в специализирани експозиционни сектори от визуалната панорама на музея, като забележително в нея е присъствието на: Петър Иванов, Георги Бакалов, Кирил Христов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Николай Лилиев, Богдан Баров, Иван Хаджихристов, Никола Икономов, Иван Мирчев, Д. Б. Митов, Димитър Караджов, Веселин Ханчев.

Ето защо, като задължително идейно-редакционно условие, новата постоянна експозиция на Музей „Литературна Стара Загора“ е фактологически разчетена и развита в съпоставително представените два тематично обусловени корпуса, съответно и обобщаващо-времево конкретизирани: От Освобождението до 30-те години на ХХ век; От началото на 40-те години на ХХ век до съвремието! Така че нейният интериорно-функционален модел и тематико-естетическото ѝ съдържание са утилитарно имплантирани в динамичната хронологическа линия, следвана, но и предпоставено осъществена от общата литературна философия на изложението. И, неминуемо, тогава въздействието от визуално-документалното съприкосновение с архивния литературен свят е целево и задължително подчинено на глобалното музейно предназначение: Постигане на идейно и тематично осмислена литературно-историческа, културно-естетическа и духовно-цивилизационна представа за същността и творческото наследство на върховите старозагорски и национални български литературни творци – класически автори, съвременници и художествени законодатели, през близо 150-годишния сюблимен период от 70-те години на XIX до първите десетилетия на XXI век!

Предлагайки атрактивна визуална среща с литературното и конкретизирано художествено минало на Старозагорския край, експозицията на Музей „Литературна Стара Загора“ обективно, при това пряко, внушава на посетителите и ценителите уважение и обясним духовен респект към красивото и непреходното, сътворени от предците чрез литературно-художествените им проекции – за съхраняване и усвояване на културно-историческата памет, за дуфузиране чувството и убеждението за национална принадлежност, интелектуална гордост и закономерна мотивация за бъдещето!

 

Стара Загора – убежище на духа и съзидание на словото

…След тридесетилетна социална пауза, възроденият на 25 октомври 2019 г. Музей „Литературна Стара Загора“ възстанови своята емблематична, духовно значима – регионална и общонационална – незаслужено затихнала, но обичана и пределно желана от творците изява.

Освен показаното в атрактивната експозиция архивно-ръкописно и литературно-документално, а и художествено наследство на писателите от миналото, залите на литературния музей са и място за емоционални срещи и представянето на нови произведения на изявени съвременни поети, белетристи, драматурзи и преводачи от България и чужбина.

Благодатните плодове на ваятелите на Словото именно тук – в Музей „Литературна Стара Загора“, обективно градят духовен мост между класическата старозагорска литературна традиция и новите модерни, хуманно-естетически тенденции в развитието на българския и европейския литературен процес.

В този смисъл, прекратяването през 1992 г. на десетилетната практика на Старозагорския комплексен литературен музей не би следвало да се окачествява като репресивно-политически, нито пък като късоглед административен акт – а да се възприема по-скоро като социално-исторически кризисен период, комуто сме морални длъжници, но сме и призвани днес да превъзмогнем. Защото традицията, особено в оценъчните естетически възгледи и прояви на обществото, е онази непоклатима духовно-съзидателна база, която олицетворява, но и безусловно определя във времето облика на всяка цивилизована епоха.

А Стара Загора – известна още в началото на ХХ столетие като „градът на поетите“, има вековното привилегировано право да съгражда символично, но и реално своя духовен модел, вграден именно в събитийния си литературен календар…

Съхранената литературна традиция е своеобразно „огледало на Духа“ и на българската нация. И това уникално метафорично прозрение, завещано на европейския дух през 20-те години на ХХ век от големия италиански българофил професор Енрико Дамиани, обнадеждава с особена сила амбицията ни да осигурим сега, макар и позакъснели, приемствеността между минало, настояще и бъдеще, чиято основна литературна доминанта е Словото – Логосът, неподвластен на времето, но универсален в соята власт в Истината.

През есента на 2019 година духовните пазители на града ни намериха отново своя Дом в Старозагорския литературен музей. Но малко по-сетне дойде часът те да се появят активно и в публичното пространство, да осветлят и изтъкнат с достойнство своя естетически подвиг – да вдъхновяват и окрилят младите си следовници. Ето я литературната слава на Стара Загора – духовната ни традиция не е помръкнала, паметта на лирическото слово е заявена и съхранена в настоящето – тя се превъплъщава творчески и в бъдното.

Какво по-хубаво от това да бъдем верни на приемствеността, да бъдем достойни за литературните си предци – строители на националната ни култура! А делото им очевидно ще оцелее чрез собствения ни самоотвержен литературен принос, за който великият наш съгражданин – поетът Кирил Христов пророчески е казал: „Без Стара Загора – няма българска литература!“

 

7 януари 2022 г.

Стара Загора

Фотографии от музейната експозиция: Яна Ленова 

bg_BGБългарски
bg_BGБългарски