На 6 ноември 2021 г. в Градската художествена галерия на Стара Загора, съвместно с Музей „Литературна Стара Загора“, бе открита Юбилейната литературно-художествена изложба – „Старозагорски писатели и поети в творчеството на български художници“.
Сред елитната публика от естети и почитатели бяха г-жа Милена Желева и г-жа Иванка Сотирова, зам.-кметове на културата и просветата при Община Стара Загора, както и началникът на общинския отдел „Култура“ г-жа Диана Атанасова – инициаторът на проявата.
Предлагаме Ви есеистичното встъпително слово на директора на Музей „Литературна Стара Загора“ – Иван Матев, при откриване на изложбата:
„Дух свободен – оковано тяло“
Представената пред Вас необичайна тематично-съпоставителна изложба за старозагорски(те) писатели и поети, въплътени в творчеството на едни от най-видните български
художници през ХІХ и ХХ век, е посветена на 60-годишнината (1961 – 2021) от създаването на обичания от всички ни Музей „Литературна Стара Загора“.
Ако възприемем съзерцателно, но и с духовен трепет културно-историческата динамика на селективно подбраната изобразително-словесна панорама, появила се с общите интелектуално-професионални усилия на ръководената от мен комплексна литературна институция и оглавяваната от проф. Марин Добрев Старозагорска градска художествена галерия, то бихме могли да отсъдим, че синергитичният ни подход, прераснал в синкретичен модел, е дал безспорни плодове.
Защото самото това публично явление е своего рода изтръгнат от небитието идеен символ, материализиран реално пред нас чрез естетическата и мистична дифузия на двете изкуства – художество и словесност. В действителност галерията на показаните български национални писатели и художници, творили през последните две столетия и вградили част от съзиданието си, а и самите себе си в духовно-историческия феномен „Литературна Стара Загора“, осъществява своеобразен интеграционен пробив в културната история на града ни. А и самото дълбоко промислено, огледално-мултиплицирано албумно издание на Старозагорския литературен музей и Градската художествена галерия, е фактически поредното утилитарно, но и универсално свидетелство, градящо зримо модерния цивилизационен облик на Стара Загора.
В десетилетните ми литературно-исторически и художествено-оценъчни занимания, лично мен, винаги ме е възторгвал, но и изпълвал с обясним респект – като несменяем идейно-творчески водач – удивителният, неподвластен на епохите класицистичен трактат на немския философ и теоретик на изкуствата Готхолд Ефраим Лесинг (1729 – 1781): „Лаокоон“ (1766) или „За границата между живописта и поезията“. И вероятно ще се изненадаме, че още през 60-те години на ХVІІІ век Лесинг прави откритието, че „изкуството, освен да бъде прекрасно, трябва да има и душа“- и то, не каква да е, а универсална! Разбира се, този непреходен класицистичен възглед за универсализма на изкуството, впоследствие обладава духа на редица европейски знаменателни творци – стигайки до универсализма и на Гео Милев…
Безусловен е тогава глобалният извод, че макар и подчинени на един и същи духовен закон, живописта и поезията, все пак, се
различават в отправните си проявления: „Живописта действа в пространството, а поезията – във времето!“ Бихме перифразирали в тази пределна координатна насока, че живописта ни дава директен пример за пластична красота, докато поезията (литературата) е магически гарант на движима красота. Затова именно литературният процес , в отличие от художеството, е способен да представи типичното и субективното у човешкия индивид едновременно, тъй като личността – уедрена до обществени параметри, е в състояние да се изрази хуманитарно в своята културно-историческа, променлива или напрегната, среда!
В този ред на мисли ще напомня, че според християнската каноническа доктрина, логосните форми на Словото образуват битието на света. И нашият човешки свят действително е разпънат на кървавите Христови гвоздеи, свидетелстващи за нечия вина, но и за стремежа към нейното изкупление. Ето как провиденчески, но и глъбинно-логично ще допуснем, че всяко изкуство е в определена степен основополагаща екзистенция. Подсъзнателно, дори интуитивно-аналогично, читателят (или 
зрителят) би могъл да проумее, че и смъртта не е последна! Самият той се претопява в екзистенцията на твореца и с изумление осъзнава обективната си същност като елемент от космическата битка между доброто и злото. А в стихията на тази неведома, но фатална духовна бран, авторът твори и сам себе си, съзерцавайки, но и търсейки активно в себе си изконното духовно Благо на Истината и Красотата.
Категорично можем да определим тогава, че за писателите, поетите и за художниците, появили се, макар и фрагментарно, но
драматично в настоящата двуизмерна и същевременно магнетична изложба, в максимална степен прилягат думите на апостолското послание: „Дух свободен – оковано тяло“!
А не сме ли и ние реална част от тази вселенска даденост, не вземаме ли и ние страна в глобалния сблъсък на тази духовна антиномия? Дано всеки от нас, днес, намери отчасти отговор на тези вечни съмнения…
***
Фоторепродукции от оригиналните експонати: Яна Ленова
Български