Богдан Баров


1885 - 1941 г.

Богдан Ацев Баров е роден на 7 ноември 1885 г. в Скопие, където получава третокласно прогимназиално образование. От 1899 г.  до 1905 г. работи в различни македонски градове – Ско­пие, Куманово и Тетово във фабрика за гайтани, като столар, галантериен служещ и други. Същевременно е активен сътрудник на ВМОРО.   Осъден е  на доживотен затвор по политически причини  и е изпратен в Скопския затвор „Куршумли хан“. Амнистиран, постъп­ва в четите на ВМОРО и през ноември 1905 г. се прехвърля в България, установявайки се в Стара Загора. През 20-те години на XX век е вече в София, където се изявява с белетристичната си дарба. Сюжетът на оригиналния му роман „Блуждение“ (1920) е извлечен от драматичния живот на работническото съсловие. За първи път в нашата белетристика Богдан Баров разработва пролетарско-социалната тема, въздигайки я идейно като собствен житейски подвиг.   Умира от ту­беркулоза в София на 9 септември 1941г.

1920

  • Блуждение

    (2 изд. 1949) (Роман из живота на фабричните работници. Стара Загора)

Богдан Баров


1885 - 1941 г.

Богдан Ацев Баров е роден на 7 ноември 1885 г. в Скопие, където получава третокласно прогимназиално об­разование. От 1899 г.  до 1905 г. работи в различни македонски градове – Ско­пие, Куманово и Тетово във фабрика за гайтани, като столар, галантериен служещ и други. Същевременно е активен сътрудник на ВМОРО.   Осъден е  на доживотен затвор по политически причини  и е изпратен в Скопския затвор „Куршумли хан“. Амнистиран, постъп­ва в четите на ВМОРО и през ноември 1905 г. се прехвърля в България, установявайки се в Стара Загора. През 20-те години на XX век е вече в София, където се изявява с белетристичната си дарба. Сюжетът на оригиналния му роман „Блуждение“ (1920) е извлечен от драматичния живот на работническото съсловие. За първи път в нашата белетристика Богдан Баров разработва пролетарско-социалната тема, въздигайки я идейно като собствен житейски подвиг.   Умира от ту­беркулоза в София на 9 септември 1941г.

Ту заблее, ту за миг се вслуша
и нощта притихне като лес…
В триста бели агнета, Ваклуша,
не намери агнето си днес.

Роден в с. Нова махала (дн. Люляк), Старозагорски окр. Завършва гимназия в Стара Загора. Първите си стихотворения печата в местния в. „Септември“ (1950). Сътрудничи на в. „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, сп. „Пламък“, печата в сб. „Литературна Стара Загора“ (1962) и др. Работи в ч-ще „Родина“ в Ст. Загора. Чл. на СБП.

Първата стихосбирка на К. „Сърце под ямурлука“ разкрива здравите му връзки със земята и със селския народ — народ от орачи, хайдути и поети. Сърдечност и нежност крият огрубелите от труд селяни. С по-голямо тематично разнообразие е стихосбирката „Селски песни“. „Сто работни вола“ съдържа по-зрели и идейно осмислени художествени творби, с обществена ангажираност и конкретен адрес — съвременника. К. е автор и на пиесата „Студена земя“, поставена в Старозагорския драматичен театър (1965) и във Врачанския театър (1966). Творбите му са превеждани на рус. и словаш. език.

1920

  • Блуждение

    (2 изд. 1949) (Роман из живота на фабричните работници. Стара Загора)

Снимки

Видео материали

Богдан Баров


1885 - 1941 г.

Богдан Ацев Баров е роден на 7 ноември 1885 г. в Скопие, където получава третокласно прогимназиално об­разование. От 1899 г.  до 1905 г. работи в различни македонски градове – Ско­пие, Куманово и Тетово във фабрика за гайтани, като столар, галантериен служещ и други. Същевременно е активен сътрудник на ВМОРО.   Осъден е  на доживотен затвор по политически причини  и е изпратен в Скопския затвор „Куршумли хан“. Амнистиран, постъп­ва в четите на ВМОРО и през ноември 1905 г. се прехвърля в България, установявайки се в Стара Загора. През 20-те години на XX век е вече в София, където се изявява с белетристичната си дарба. Сюжетът на оригиналния му роман „Блуждение“ (1920) е извлечен от драматичния живот на работническото съсловие. За първи път в нашата белетристика Богдан Баров разработва пролетарско-социалната тема, въздигайки я идейно като собствен житейски подвиг.   Умира от ту­беркулоза в София на 9 септември 1941г.

1920

  • Блуждение

    (2 изд. 1949) (Роман из живота на фабричните работници. Стара Загора)

Богдан Баров


1885 - 1941 г.

Богдан Ацев Баров е роден на 7 ноември 1885 г. в Скопие, където получава третокласно прогимназиално об­разование. От 1899 г.  до 1905 г. работи в различни македонски градове – Ско­пие, Куманово и Тетово във фабрика за гайтани, като столар, галантериен служещ и други. Същевременно е активен сътрудник на ВМОРО.   Осъден е  на доживотен затвор по политически причини  и е изпратен в Скопския затвор „Куршумли хан“. Амнистиран, постъп­ва в четите на ВМОРО и през ноември 1905 г. се прехвърля в България, установявайки се в Стара Загора. През 20-те години на XX век е вече в София, където се изявява с белетристичната си дарба. Сюжетът на оригиналния му роман „Блуждение“ (1920) е извлечен от драматичния живот на работническото съсловие. За първи път в нашата белетристика Богдан Баров разработва пролетарско-социалната тема, въздигайки я идейно като собствен житейски подвиг.   Умира от ту­беркулоза в София на 9 септември 1941г.

Ту заблее, ту за миг се вслуша
и нощта притихне като лес…
В триста бели агнета, Ваклуша,
не намери агнето си днес.

Роден в с. Нова махала (дн. Люляк), Старозагорски окр. Завършва гимназия в Стара Загора. Първите си стихотворения печата в местния в. „Септември“ (1950). Сътрудничи на в. „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, сп. „Пламък“, печата в сб. „Литературна Стара Загора“ (1962) и др. Работи в ч-ще „Родина“ в Ст. Загора. Чл. на СБП.

Първата стихосбирка на К. „Сърце под ямурлука“ разкрива здравите му връзки със земята и със селския народ — народ от орачи, хайдути и поети. Сърдечност и нежност крият огрубелите от труд селяни. С по-голямо тематично разнообразие е стихосбирката „Селски песни“. „Сто работни вола“ съдържа по-зрели и идейно осмислени художествени творби, с обществена ангажираност и конкретен адрес — съвременника. К. е автор и на пиесата „Студена земя“, поставена в Старозагорския драматичен театър (1965) и във Врачанския театър (1966). Творбите му са превеждани на рус. и словаш. език.

1958-1976

 

  • Сърце под ямурлука

    (Стихосбирка)

  • Селски песни

    (Стихосбирка)

  • Сто работни вола

    (Стихосбирка)

  • СТУДЕНА ЗЕМЯ

    (Пиеса в 5 д)

  • ЕСЕННА ТИШИНА

    (Стихове)

  • Сърце под ямурлука

    (Стихосбирка)

  • Селски песни

    (Стихосбирка)

  • Сто работни вола

    (Стихосбирка)

  • СТУДЕНА ЗЕМЯ

    (Пиеса в 5 д)

  • ЕСЕННА ТИШИНА

    (Стихове)