Магда Драгова Петканова е родена на 16 август 1900 г. в  с. Хан Аспарухово, Старозагорско, в пат­риархално семейство. Тя е най-голямото   от 14-те деца в семейството. През 1918 г. завър­шва гимназия в София  и в периода 1918-1921 следва мате­матика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като статистик и проверител в Министерството на железниците (1927-1929), корек­тор в Държавната печатница (1929-1932). От сту­дентските си години дружи с македонски револю­ционери и активно подпомага дейността на  Вътрешната македон­ска революционна организация. През 1920 г. се омъжва за писателя Мирослав Минев и се подпис­ва с неговата фамилия – Магда Минева. За кратко време семейството пребивава  във Виена, където тя специализира театрално изкуство, но поради здравословни проблеми се връща в България.  За пръв път печата свои стихове през 1923 г. в столичния вестник „Неделно утро”. Редовно сътрудничи на „Вестник на жената”, „Демократически преглед”, „Изкуство и критика”, сп. „Хиперион” и др. От 1932 г. взема името на втория си съпруг, писателя Константин Петканов, с когото се нарежда между видните творци от 30-те години. В ранния период на творчеството си,  Магда Петканова публикува стихове, вдъхновени от драматичното македонско революционно движение, както и творби с изявени социални мотиви,  където на преден план е изведена съдбата на жената. Нейните гурбетчийски песни – „Ако зажалиш някой ден“, „Свещ ще ти запаля“, „Снощи те видели нашенци край село“ и др. – влизат  директно в националното ни песенно творчество и се възприемат като фолклорни творби. В поезията й се осъществяват духовните и естетическите търсения на българската интелектуалка-феминистка, приела за своя съдба  преоткриването на свещеното женско начало. Ето защо в най-значимата й стихосбирка от това време – „Кавалите свирят“, проблемите за саможертвата и майчинството звучат с непреодолима нравствена сила и дълбок  хуманизъм. В зрелия период от творчеството си – след 1945 г., когато драмата й „Царица Теодора“ е поставена в Народния театър в София, Магда Петканова се посвещава изцяло на драматургията. Своите пиеси тя вече пише в стихове! Особено градивна за драматургичното й творчество е нейната съвместна работа с Николай Осипович Масалитинов – художественият ръководител на Народния театър, духовният сподвижник на Лилиев… Затова някои от пиесите на Магда Петканова като „Царица Теодора“  и „Самуил“ са покъртителни хроники със сюжет от българското Средновековие, но отправени и към съвременната социална действителност. Определен принос в българската кинематография бележат и нейните сценарии за игрални филми – „Шибил“ (1968) по разказа на Йордан Йовков, на либрето за операта „Ивайло“ по пиеса на Иван Вазов, на либретата на оперите „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт (1943) и „Русалка“ от Антонин  Дворжак (1951). Магда Петканова е виден славяновед, уважаван преводач от полски, чешки и сърбохърватски езици – човек със завидна езикова подготовка. В целенасочения си и вдъхновен творчески труд тя успява да превъплъти душата на народа в литературни образи, доказвайки, че историята е ключ към общественото битие.  Член е на Съюза на българските писатели (1931) и на Клуба на жените-писателки (1930-1947).  След 1945 г. Магда Петканова се включва дейно в организационния живот на СБП — в ръководството е на секцията „Дра­матурзи“ и в редколегията на сп. „Театър“. Умира в София на 16 май 1970 г.