Димитър Борисов Митов е роден на 8 март 1898 г. в Казанлък, където родителите му учителствуват. Баща му, брат на известните художници Антон и Георги Митови, е автор на учебници и ръководства по естествена история и биоло­гия. Димитър Б. Митов завършва прогимназия в Стара Загора, гимназия в София през 1918 г. и литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1923 г. Работи като сътрудник в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи (1920 – 1921), от 1921 г. става редовен сътрудник на вестник „Развигор“, а по- късно – уредник и негов самостоятелен редактор. Димитър Митов е библиотекар  във Френския институт в София (1922 – 1929) и през 1925 г.  специализира в Париж история на френската и западноевропейска литература. Той е изявен преподавател  по френска и западноевропейска литература при Френския институт в София (1926 – 1941), представяйки в България и в чужбина авторитета на културния институт. От 1926 г. е редактор в Издателство „Иван  Г. Игнатов“, където ръководи библиотеката „Би­сери“ – знаменити романи от класическата и съвременната европейска литература. Същевременно той е редактор  на специализирани естетски издания, между които: вестник „Ли­тературни новини“ (1927 – 1928), библиотека „Из­брани съчинения на класически писатели“ (1928 – 1929), Книгоиздателство „Хемус“, редактира и  авторитетния вестник „Литературен глас“ (1928 – 1944), в който дебютират едни от най-талантливите български творци: Александър Геров, Валери Петров, Радой Ралин, Веселин Ханчев… Димитър Митов е член на редица международни хуманитарни организации, в които чрез литературата и новата естетика се защитава индивидуалната позиция на отделната личност.   Заедно с Антон Страшимиров и Асен Златаров е член на Комитета за защита на ев­реите от нацизма. Научно-педагогическата му дейност се определя от неговата дългогодишна катедра по история на театъра  в Държавната театрална школа, датираща от 1944 г. В периода от 1948 г. до 1961 г. той е професор по история на западноевропейската литература и ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Творческото дело на Д. Б. Митов е огромно и многопосочно – има всепризнати самостоятелни приноси в изучаването и преоткриването на френската, западноевропейската и българската литература, което осъществява чрез трудовете си в периода между двете световни войни. Димитър Митов е от малцината български литературоведи и театроведи, които от прогресивните позиции на европейската хуманитаристика още през 30-те години на XX век повеждат целенасочена борба за въвеждане на реализма в естетиката на европейската култура. Сериозен изследовател и учен, неговите книги, студии, портрети и очерци са написани с изключителна ерудиция и вещина. Истински шедьоври са публикациите му в списваните от него сборници и самостоятелни издания: „Изкуство и живот“ (1929), „Литературен глас“ (1931), „Духът на новия свят“ (1932), „История на западноевропейската литература“ в четири части, „Сто години български театър“ (1956), „Избрани съчинения“ на Антон Страшимиров, Людмил Стоянов, както и паметната книга за Александър Дзивгов… Духовната панорама, очертана от Димитър Б. Митов в културния свод на България, го представя и днес като културолог и издател, свързващ литературната класика със съвремието. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 30 юни 1962 г.