Гео Милев (Георги Милев Касабов) е роден на 15 януари 1895 г. в Раднево, Старозагорско, където родителите му са учители. Баща му Мильо Касабов е един от духовните водачи на Стара Загора, носител на възрожденските пориви и идеите на новото модерно време. Гео Милев учи в Старозагорската мъжка гимназия (1907 – 1911), и още там редактира ръкописни вестници, съставя литературни сборници, рисува карикатури и шаржове, пише хумористични, патриотични и лирически стихове. Именно в гимназията той за първи път се подписва като Гео Милев! Гео следва романска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (1911 – 1912 ) и продължава академичното си образование в Лайпциг (1912 – 1914), където работи върху дисертация за известния немски поет Рихард Демел. В Лайпциг слуша лекции и по философия, а и по театрално изкуство… През декември 1913 г. излиза първата му публикация „Литературно-художествени писма от Германия“ в сп. „Листопад“. По това време Гео Милев е горещ привърженик на налагащия се експресионизъм в европейското изкуство, приобщавайки литературно-естетическите си възгледи към модерната немска поезия. През юли 1914 г. той заминава за Лондон, за да се запознае и с английската литература. Там се среща с белгийския поет и хуманист Емил Верхарн, емигрант в Англия. Срещата на двамата необикновени интелектуалци, дава началото на изключително плодотворно и духовно извисено сътрудничество, продължило цяло десетилетие. Връщайки се в Лайпциг, Гео започва отпечатването на поредицата „ Литературни хвърчащи листове“ с преведени от него стихове на Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше – негови поетични кумири от това време. Всеки от „листовете“ е посветен на някого от младите български поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Николай Райнов. Събитията в Европа по време на Първата световна война засягат пряко и Гео Милев – през март 1916 г. той е мобилизиран в Школата за запасни офицери в Княжево и като старши подофицер е изпратен в 34-и Троянски полк, който е на позиция при в Македония при град Дойран. Заради многостранната си езикова подготовка, Гео Милев е назначен за командир на военно- разузнавателния апарат в Дойран. Но на 29 април 1917 г. той е тежко ранен при атака на английската артилерия, губи част от своя череп и дясното си око. През пролетта на 1918 г. заминава в Берлин, където претърпява множество операции. Едногодишният му престой в немската столица, средище на европейския модернизъм, е изключително плодотворен за него. Въпреки страданието си, намира време за посещение на библиотеки, музеи, изложби и театрални спектакли. Запознава се с най-новите явления в немската литература, свързва се с авангардни немски писатели и художници, превежда и печата експресионистични творби в списанията „Der Sturm“ и „Die Aktion“, а съумява да създаде и някои от откъсите на своите знаменити „Грозни прози“. Като естествено продължение на това общуване се явява и създаденото от него в София списание „Везни“ (1919 – 1921), олицетворяващо модерния му сюблимен дух, повлиян от Западната естетика. Драматичните обществени събитие в следвоенна България преориентират отчасти възгледите на поета, приобщавайки го към народа. Това ражда и новото му списание „Пламък“, чиито първи брой излиза на неговия рожден ден – 15 януари 1924 г. Духовно-естетическо мото на изданието е непоклатимата Геова позиция: „Там, дето е Народът: при Народа, сред Народа“. В „Пламък“ Гео Милев обнародва своя нов експресионистичен модел, пресътворен през трагичната българска действителност. Плод на това са завършените „Грозни прози“, епичната поема „Септември“ , „Ден на гнева“ и началото на поемата „Ад“. Заради предизвикателната си гражданска позиция и вулканичния патос в поемата „Септември“, поетът е даден под съд. На 14 май 1925 г. е осъден по Закона за защита на държавата „на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за две години“. Но, още на следващия ден, 15 май, е арестуван от полицията… и изчезва безследно. А в началото на 1954 г. в Илиенските гробища край София са открити тленните останки на поета – разпознат по порцелановото му око. Гео Милев е едно феноменално явление в българската култура на XX век. Универсалният му дух е като пламенно дихание в европейския експресионизъм, уникален и непостижим в духовния Парнас на България.