Гео Милев


1895 - 1925 г.

Глава първа:
Септември.
- Глас народен -
- Глас Божи -
О Боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашто гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето – кълнеме се в нашия гроб -
ще възкресим ний човека
свободен в света.

Из „Септември“

Гео Милев (Георги Милев Касабов) е роден на 15 януари 1895 г. в Раднево, Старозагорско, където родителите му са учители. Баща му Мильо Касабов е един от духовните водачи на Стара Загора, носител на възрожденските пориви и идеите на новото модерно време. Гео Милев учи в Старозагорската мъжка гимназия (1907—1911), и още там редактира ръкописни вестници, съставя литературни сборници, рисува карикатури и шаржове, пише хумористични, патриотични и лирически сти¬хове. Именно в гимназията той за първи път се подписва като Гео Милев! Гео следва романска филология в Софиския университет „Св. Кл. Охридски“ (1911-1912 ) и продължава академичното си образование в Лайпциг (1912-1914), където работи върху дисертация за известния немски поет Рихард Демел. В Лайпциг слуша лекции и по философия, а и по театрално изкуство… През декември 1913 г. излиза първата му пу¬бликация „Литературно-художествени писма от Германия“ в сп. „Листопад“. По това време Гео Милев е горещ привърженик на налагащия се експресионизъм в европейското изкуство, приобщавайки литературно-естетическите си възгледи към модерната немска поезия. През юли 1914 г. той заминава за Лондон, за да се запознае и с английската литература. Там се среща с бел-гийския поет и хуманист Емил Верхарн, емигрант в Англия. Срещата на двамата необикновени интелектуалци, дава началото на изключително плодотворно и духовно извисено сътрудничество, продължило цяло десетилетие. Връщайки се в Лайпциг, Гео започва отпечатването на поредицата „ Литературни хвърчащи листове“ с преведени от него стихове на Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше – негови поетични кумири от това време. Всеки от „листовете“ е посветен на някого от младите български поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Николай Райнов. Събитията в Европа по време на Първата световна война засягат пряко и Гео Милев – през март 1916 г. той е мобилизиран в Школата за запасни офицери в Княжево и като старши подофицер е изпратен в 34-и Троянски полк, който е на позиция при в Македония при град Дойран. Заради многостранната си езикова подготовка, Гео Милев е назна¬чен за командир на военно- разузнавателния апарат в Дойран. Но на 29 април 1917 г. той е тежко ранен при атака на английската артилерия, губи част от своя череп и дясното си око. През пролетта на 1918 г. заминава в Берлин, където претърпява множество операции. Едногодишният му престой в немската столица, средище на европейския модернизъм, е изключително плодотворен за него. Въпреки страданието си, намира време за посещение на библиотеки, музеи, изложби и театрални спектакли. Запознава се с най- новите явления в немската литература, свързва се с авангардни немски писатели и художници, превежда и печата експресионистични творби в списанията „Der Sturm“ и „Die Aktion“, а съумява да създаде и някои от откъсите на своите знаменити „Грозни прози“. Като естествено продължение на това общуване се явява и създаденото от него в София списание „Везни“ (1919-1921), олицетворяващо модерния му сюблимен дух, повлиян от Западната естетика. Драматичните обществени събитие в следвоенна България преориентират отчасти възгледите на поета, приобщавайки го към народа. Това ражда и новото му списание „Пламък“, чиито първи брой излиза на неговия рожден ден – 15 януари 1924 г. Духовно-естетическо мото на изданието е непоклатимата Геова позиция: „Там, дето е Народът: при Народа, сред Народа“. В „Пламък“ Гео Милев обнародва своя нов експресионистичен модел, пресътворен през трагичната българска действителност. Плод на това са завършените „Грозни прози“, епичната поема „Септември“ , „Ден на гнева“ и началото на поемата „Ад“. Заради предизвикателната си гражданска позиция и вулканичния патос в поемата „Сеп¬тември“, поетът е даден под съд. На 14 май 1925 г. е осъден по Закона за защита на държавата „на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и ли¬шаване от граждански и политически права за две години“. Но, още на следващия ден, 15 май, е арестуван от полицията… и изчезва безследно. А в началото на 1954 г. в Илиенските гробища край София са открити тленните останки на поета – разпознат по порцелановото му око. Гео Милев е едно феноменално явление в българската култура на XX век. Универсалният му дух е като пламенно дихание в европейския експресионизъм, уникален и непостижим в духовния Парнас на България.

Петър Иванов


1847 - 1927 г.

Ах, другари, чуйте мене:
Може би за сетен път.
Другаря ви клетник стене,
че оставя бащин кът.

Без да има на гроба ми
някой да заплаче с глас.
Сбогом, братя, спомняйте си;
И за мене в този час.

Из „Затворник на заточение“

Петър Иванов Иванов  е роден в Стара Загора през 1847 г. Тук получава първо­началното си образование и като отличен ученик е изпратен в Белград, където завършва VI клас, а след това постъпва  в тамошната Духовна семинария (1864-1870). Воден от силни патриотични чувства   се включва във Втора българска легия в Белград. Завръщайки се в България започва като учител в родния си град (1871-1872), учителствува в Сливен (1872),   в Карнобат (1873 )  и отново в Стара Загора (1874-1875 ).  През 70-те години участва активно в работата на читалището в Стара Загора, като организира хор и оркестър, поставя първите театрални представления в града.  Младият интелигент Петър Иванов е един от най-дейните участници  в подготовката на Старозагорското въстание от 1875 г. и Априлското въстание през 1876 г.  Заради тази си дейност  е арестуван и съден от турските власти. Престоява в Старозагорския конак и Одринския затвор, но поради недостатъчни доказателства е освободен. Забранено му е да учителства в пределите на Турската империя и през 1876 г. Даскал Петър Иванов заминава за Цариград, където неговата съпруга е назначена за преподавателка в Българското училище  в Ортакьой. Руско-турската война от 1877/78 г. го заварва в Цариград. След дълго и опасно пътуване през Гърция, Сърбия и Румъния успява да се завърне в Стара Загора.  След Освобождението заема различни административни длъжности, а по-късно е назначен  за първия български търгов­ски консул  в град Серес. През 80-те години на XIX век Петър Иванов се включва активно в строителството на нова България. Бил е Областен управител  в Кюстендил, Видин, Шумен; Околийски управител в Пловдив и Казанлък;  Окръжен училищен инспектор в Стара Загора… От 1874 г. е дописен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), а от 1884 г. – негов  действителен член. През 60-те и 70-те години на XIX век Петър Иванов сътрудничи с дописки, статии и рецензии, със стихотворения и преводи на редица вестници и списания, между които: „Македония“, „Право“, „Шу-тош“, „Напредък“, „Зорница“, „Читалище“, „Училище“, „Ден“ и др. В публицистичните си произведения, още в предосвобожденската епоха, той ратува за прогресивна учебно-образователна система, изтъква необходимостта от обща българска граматика, от единен правопис. През 1875 г. в Цариград обнародва и първата си стихосбирка „Стихотворения“, превежда повестите „Ракийска чума“ от Х.Чоке (1873), разказа  „Сиромах Клавдий“ от Виктор Юго (1875), „Хигиена на българския народ“ от М. Йованович. Отпечатва етнографски, политически, географски, икономически и други оригинални студии в различни издания, като „Наука“, „Искра“, „Български преглед“, „Периодическо списание“, „Марица“, „Южна България“, „Илюстрация светлина“… Автор е на драмата „Апостоли за свободата“, показваща погрома на Старозагорското въстание от 1875 г. и на трагичните мемоари „Възпоменания от разбърканите времена“ за опожаряването и геноцида в Стара Загора от Сюлеймановите войски през юли 1877 г. В изстраданото  лирическо  творчество на Петър Иванов, както и в могъщата му обществена дейност като строител на нова България, се открояват спасително прозренията му от българското Възраждане до наши дни.    Умира в Стара Загора на 2 февруари 1927 г.   

1918 – 1974

  • Птици в нощта

    (1920 г.)

  • Лунни петна

  • Стихотворения

  • Избрани стихотворения

    (Избрани стихотворения с предговор от Г. Константинов)

  • Събрани съчинения в три тома

  • Стихотворения

    (Подбор и предговор от Г. Константинов)

  • Стихотворения