Георги Райчев


1882 - 1947 г.

Георги Михайлов Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Землен (Топрак Хисар), Старозагорско. Учи в гимназията в Стара Загора, а по-сетне е писар в родния си град (1906 – 1907). Заминава за София и работи в Трета мъжка гимназия (1908 – 1910 ) и деловодител в Четвърта мъжка гимназия (1910 – 1919). От началото на 1919 г. е библиотекар в Министерството на финансите и в Народното събрание. През 1923 – 1924 г. е командирован в Мюнхен, където проучва финансови документи, свързани с икономическото развитие на България. Георги Райчев е работил като журналист и коректор в различни столични издания, бил е и читалищен инспектор при Министерството на просветата. Още в младежките си години пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на вестник „Справедливост“, на списанията „Труд“ и „Развитие“. Дебютът му като белетрист е регистриран с разказа „Спътници“, обнародван през 1907 г. в сп. „Наш живот“ с псевдонима Г. М. Орлин. В София особено се сближава с писателите и поетите от новото литературно поколение – Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Антон Страшимиров и Йордан Йовков. Връзката му с писателите-символисти помага той да разшири духовния си кръгозор, да приобщи интелекта си с новите атрактивни течения на европейската литература. Георги Райчев е един от най-противоречивите и разнолики български белетристи. В подчертано значимите си творби той остава верен на отзивчивата си натура, на вродената си чувствителност и ранимата си наблюдателност. Такива са разказите му „Мъничък свят“, „Грях“, „Лина“, „Карачакал“, „Смърт“, „Мерзавец“, както и драматичният му роман „Господинът с момичето“. Най-характерното за неговия творчески натюрел е близостта му със света на първичното, на примитивно-стихийното и висшите сфери на духа. Георги Райчев е класически представител на аналитичния психологизъм в българската белетристика. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 18 февруари 1947 г.

1918-1968

  • Любов в полето

    (Весели разкази (с псевд. Гриша Печорин))

  • Мъничък свят!

    (Бележник на един разлюбен)

  • Царица Неранза

    (Повест)

  • Греховна повест

  • Разкази. Кн. I.

  • Басни от Крилов

    1956 г. (Стихотворен превод от Г. Райчев)

  • Песен за гората

    (Разкази)

  • Еленово царство

    (Легенда в стихове)

  • Божи дарове

    (Детски разкази)

  • Легенда за парите

    (Разкази)

  • Ягодова майка

    (Приказки)

  • Димчови страници

    (Стихове за Д. Дебелянов.)

  • Най-хубавото птиче

    (Весели приказки за деца.)

  • Водният цар

    (Разказчета за юноши и деца)

  • Чудното огледало

    (Приказка)

  • Котешки заговезни

    (Разкази за деца)

  • Намереният дневник

    (Разкази)

  • Небесният воин

    (Легенди)

  • Невидимият ездач

    (Приказки и разкази)

  • Златният ключ

    (Триптих)

  • Измамената лисанка

    (Разкази за деца)

  • Цар скъперник

  • Калинка

  • Краден заяк

  • Крилати гости

    (Разкази за деца и юноши)

  • Хайдушкото село

  • Борко веселият

    (Разкази за деца и юноши)

  • Марко мързеланко

    (Весели приказки)

  • Благословен гост

    (Разкази)

  • Врабци-крадци

    (Разкази)

  • Малкият спасител

    (Разкази)

  • Избрани повести и разкази.

    (С предг. от М. Николов)

  • Пъстра броеница

    (Избр. приказки и разкази за деца и юноши. Ред. С. Султанов и М. Райчева)

  • Вълчето

    (Разкази)

  • Най-хубавото птиче

    (1977) (Избр. приказливи разкази за деца и юноши. Съст. и ред. Н. Янков)

  • Имало едно мече

    (Приказки и разкази за деца. Подбор, уредба, библиогр. справка и бел. от Д. Дамев)

  • Майчина вяра

    (Разкази. Подбор, уредба, бел. от Д. Дамев. Под ред. на М. Г. Райчева и Д. Дамев.)

  • Повести и разкази

  • Избрани съчинения. Кн. I—III

    (1943 г. (Под ред. на Г.Константинов))

  • Избрани произведения в два тома

    (С предг. от С. Султанов)

  • Съчинения в 2 т.

    (Под ред. на Ел. Константи¬нова и Г. Караславов. С предг. от Ел. Константинова)

Георги Райчев


1882 - 1947 г.

Глава първа:
Септември.
- Глас народен -
- Глас Божи -
О Боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашто гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето – кълнеме се в нашия гроб -
ще възкресим ний човека
свободен в света.

Из „Септември“

Гео Милев (Георги Милев Касабов) е роден на 15 януари 1895 г. в Раднево, Старозагорско, където родителите му са учители. Баща му Мильо Касабов е един от духовните водачи на Стара Загора, носител на възрожденските пориви и идеите на новото модерно време. Гео Милев учи в Старозагорската мъжка гимназия (1907—1911), и още там редактира ръкописни вестници, съставя литературни сборници, рисува карикатури и шаржове, пише хумористични, патриотични и лирически сти¬хове. Именно в гимназията той за първи път се подписва като Гео Милев! Гео следва романска филология в Софиския университет „Св. Кл. Охридски“ (1911-1912 ) и продължава академичното си образование в Лайпциг (1912-1914), където работи върху дисертация за известния немски поет Рихард Демел. В Лайпциг слуша лекции и по философия, а и по театрално изкуство… През декември 1913 г. излиза първата му пу¬бликация „Литературно-художествени писма от Германия“ в сп. „Листопад“. По това време Гео Милев е горещ привърженик на налагащия се експресионизъм в европейското изкуство, приобщавайки литературно-естетическите си възгледи към модерната немска поезия. През юли 1914 г. той заминава за Лондон, за да се запознае и с английската литература. Там се среща с бел-гийския поет и хуманист Емил Верхарн, емигрант в Англия. Срещата на двамата необикновени интелектуалци, дава началото на изключително плодотворно и духовно извисено сътрудничество, продължило цяло десетилетие. Връщайки се в Лайпциг, Гео започва отпечатването на поредицата „ Литературни хвърчащи листове“ с преведени от него стихове на Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше – негови поетични кумири от това време. Всеки от „листовете“ е посветен на някого от младите български поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Николай Райнов. Събитията в Европа по време на Първата световна война засягат пряко и Гео Милев – през март 1916 г. той е мобилизиран в Школата за запасни офицери в Княжево и като старши подофицер е изпратен в 34-и Троянски полк, който е на позиция при в Македония при град Дойран. Заради многостранната си езикова подготовка, Гео Милев е назна¬чен за командир на военно- разузнавателния апарат в Дойран. Но на 29 април 1917 г. той е тежко ранен при атака на английската артилерия, губи част от своя череп и дясното си око. През пролетта на 1918 г. заминава в Берлин, където претърпява множество операции. Едногодишният му престой в немската столица, средище на европейския модернизъм, е изключително плодотворен за него. Въпреки страданието си, намира време за посещение на библиотеки, музеи, изложби и театрални спектакли. Запознава се с най- новите явления в немската литература, свързва се с авангардни немски писатели и художници, превежда и печата експресионистични творби в списанията „Der Sturm“ и „Die Aktion“, а съумява да създаде и някои от откъсите на своите знаменити „Грозни прози“. Като естествено продължение на това общуване се явява и създаденото от него в София списание „Везни“ (1919-1921), олицетворяващо модерния му сюблимен дух, повлиян от Западната естетика. Драматичните обществени събитие в следвоенна България преориентират отчасти възгледите на поета, приобщавайки го към народа. Това ражда и новото му списание „Пламък“, чиито първи брой излиза на неговия рожден ден – 15 януари 1924 г. Духовно-естетическо мото на изданието е непоклатимата Геова позиция: „Там, дето е Народът: при Народа, сред Народа“. В „Пламък“ Гео Милев обнародва своя нов експресионистичен модел, пресътворен през трагичната българска действителност. Плод на това са завършените „Грозни прози“, епичната поема „Септември“ , „Ден на гнева“ и началото на поемата „Ад“. Заради предизвикателната си гражданска позиция и вулканичния патос в поемата „Сеп¬тември“, поетът е даден под съд. На 14 май 1925 г. е осъден по Закона за защита на държавата „на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и ли¬шаване от граждански и политически права за две години“. Но, още на следващия ден, 15 май, е арестуван от полицията… и изчезва безследно. А в началото на 1954 г. в Илиенските гробища край София са открити тленните останки на поета – разпознат по порцелановото му око. Гео Милев е едно феноменално явление в българската култура на XX век. Универсалният му дух е като пламенно дихание в европейския експресионизъм, уникален и непостижим в духовния Парнас на България.

Гео Милев (Георги Милев Касабов) е роден на 15 януари 1895 г. в Раднево, Старозагорско, където родителите му са учители. Баща му Мильо Касабов е един от духовните водачи на Стара Загора, носител на възрожденските пориви и идеите на новото модерно време. Гео Милев учи в Старозагорската мъжка гимназия (1907—1911), и още там редактира ръкописни вестници, съставя литературни сборници, рисува карикатури и шаржове, пише хумористични, патриотични и лирически сти¬хове. Именно в гимназията той за първи път се подписва като Гео Милев! Гео следва романска филология в Софиския университет „Св. Кл. Охридски“ (1911-1912 ) и продължава академичното си образование в Лайпциг (1912-1914), където работи върху дисертация за известния немски поет Рихард Демел. В Лайпциг слуша лекции и по философия, а и по театрално изкуство… През декември 1913 г. излиза първата му пу¬бликация „Литературно-художествени писма от Германия“ в сп. „Листопад“. По това време Гео Милев е горещ привърженик на налагащия се експресионизъм в европейското изкуство, приобщавайки литературно-естетическите си възгледи към модерната немска поезия. През юли 1914 г. той заминава за Лондон, за да се запознае и с английската литература. Там се среща с бел-гийския поет и хуманист Емил Верхарн, емигрант в Англия. Срещата на двамата необикновени интелектуалци, дава началото на изключително плодотворно и духовно извисено сътрудничество, продължило цяло десетилетие. Връщайки се в Лайпциг, Гео започва отпечатването на поредицата „ Литературни хвърчащи листове“ с преведени от него стихове на Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше – негови поетични кумири от това време. Всеки от „листовете“ е посветен на някого от младите български поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Николай Райнов. Събитията в Европа по време на Първата световна война засягат пряко и Гео Милев – през март 1916 г. той е мобилизиран в Школата за запасни офицери в Княжево и като старши подофицер е изпратен в 34-и Троянски полк, който е на позиция при в Македония при град Дойран. Заради многостранната си езикова подготовка, Гео Милев е назна¬чен за командир на военно- разузнавателния апарат в Дойран. Но на 29 април 1917 г. той е тежко ранен при атака на английската артилерия, губи част от своя череп и дясното си око. През пролетта на 1918 г. заминава в Берлин, където претърпява множество операции. Едногодишният му престой в немската столица, средище на европейския модернизъм, е изключително плодотворен за него. Въпреки страданието си, намира време за посещение на библиотеки, музеи, изложби и театрални спектакли. Запознава се с най- новите явления в немската литература, свързва се с авангардни немски писатели и художници, превежда и печата експресионистични творби в списанията „Der Sturm“ и „Die Aktion“, а съумява да създаде и някои от откъсите на своите знаменити „Грозни прози“. Като естествено продължение на това общуване се явява и създаденото от него в София списание „Везни“ (1919-1921), олицетворяващо модерния му сюблимен дух, повлиян от Западната естетика. Драматичните обществени събитие в следвоенна България преориентират отчасти възгледите на поета, приобщавайки го към народа. Това ражда и новото му списание „Пламък“, чиито първи брой излиза на неговия рожден ден – 15 януари 1924 г. Духовно-естетическо мото на изданието е непоклатимата Геова позиция: „Там, дето е Народът: при Народа, сред Народа“. В „Пламък“ Гео Милев обнародва своя нов експресионистичен модел, пресътворен през трагичната българска действителност. Плод на това са завършените „Грозни прози“, епичната поема „Септември“ , „Ден на гнева“ и началото на поемата „Ад“. Заради предизвикателната си гражданска позиция и вулканичния патос в поемата „Сеп¬тември“, поетът е даден под съд. На 14 май 1925 г. е осъден по Закона за защита на държавата „на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и ли¬шаване от граждански и политически права за две години“. Но, още на следващия ден, 15 май, е арестуван от полицията… и изчезва безследно. А в началото на 1954 г. в Илиенските гробища край София са открити тленните останки на поета – разпознат по порцелановото му око. Гео Милев е едно феноменално явление в българската култура на XX век. Универсалният му дух е като пламенно дихание в европейския експресионизъм, уникален и непостижим в духовния Парнас на България.

1918-1968

  • Любов в полето

    (Весели разкази (с псевд. Гриша Печорин))

  • Мъничък свят!

    (Бележник на един разлюбен)

  • Царица Неранза

    (Повест)

  • Греховна повест

  • Разкази. Кн. I.

  • Басни от Крилов

    1956 г. (Стихотворен превод от Г. Райчев)

  • Песен за гората

    (Разкази)

  • Еленово царство

    (Легенда в стихове)

  • Божи дарове

    (Детски разкази)

  • Легенда за парите

    (Разкази)

  • Ягодова майка

    (Приказки)

  • Димчови страници

    (Стихове за Д. Дебелянов.)

  • Най-хубавото птиче

    (Весели приказки за деца.)

  • Водният цар

    (Разказчета за юноши и деца)

  • Чудното огледало

    (Приказка)

  • Котешки заговезни

    (Разкази за деца)

  • Намереният дневник

    (Разкази)

  • Небесният воин

    (Легенди)

  • Невидимият ездач

    (Приказки и разкази)

  • Златният ключ

    (Триптих)

  • Измамената лисанка

    (Разкази за деца)

  • Цар скъперник

  • Калинка

  • Краден заяк

  • Крилати гости

    (Разкази за деца и юноши)

  • Хайдушкото село

  • Борко веселият

    (Разкази за деца и юноши)

  • Марко мързеланко

    (Весели приказки)

  • Благословен гост

    (Разкази)

  • Врабци-крадци

    (Разкази)

  • Малкият спасител

    (Разкази)

  • Избрани повести и разкази.

    (С предг. от М. Николов)

  • Пъстра броеница

    (Избр. приказки и разкази за деца и юноши. Ред. С. Султанов и М. Райчева)

  • Вълчето

    (Разкази)

  • Най-хубавото птиче

    (1977) (Избр. приказливи разкази за деца и юноши. Съст. и ред. Н. Янков)

  • Имало едно мече

    (Приказки и разкази за деца. Подбор, уредба, библиогр. справка и бел. от Д. Дамев)

  • Майчина вяра

    (Разкази. Подбор, уредба, бел. от Д. Дамев. Под ред. на М. Г. Райчева и Д. Дамев.)

  • Повести и разкази

  • Избрани съчинения. Кн. I—III

    (1943 г. (Под ред. на Г.Константинов))

  • Избрани произведения в два тома

    (С предг. от С. Султанов)

  • Съчинения в 2 т.

    (Под ред. на Ел. Константи¬нова и Г. Караславов. С предг. от Ел. Константинова)

Снимки

Видео материали

Георги Райчев


1882 - 1947 г.

Георги Михайлов Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Землен (Топрак Хисар), Старозагорско. Учи в гимназията в Стара За¬гора, а по-сетне е писар в родния си град (1906-1907). Заминава за София и работи в Трета мъжка гимназия (1908-1910 ) и деловодител в Четвърта мъж¬ка гимназия (1910-1919). От началото на 1919 г. е библиотекар в Министерството на финансите и в Народното събрание. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен, където проучва финансови документи, свързани с икономическото развитие на България. Георги Райчев е работил като журналист и коректор в различни столични издания, бил е и читалищен инспек¬тор при Министерството на просве¬тата. Още в младежките си години пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на вестник “Справедливост“, на списанията “Труд“ и „Развитие“. Дебютът му като белетрист е регистриран с разказа „Спътници“, обнародва през 1907 г. в сп.“Наш живот“ с псевдонима Г.М.Орлин. В София особено се сближава с писателите и поетите от новото литературно поколение – Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Антон Страшимиров и Йордан Йовков. Връзката му с писателите-символисти помага той да разшири духовния си кръгозор, да приобщи интелекта си с новите атрактивни течения на европейската литература. Георги Райчев е един от най-противоречивите и разнолики български белетристи. В подчертано значимите си творби той остава верен на отзивчивата си натура, на вродената си чувствителност и ранимата си наблюдателност. Такива са разказите му „Мъничък свят“, „Грях“, „Лина“, „Карачакал“, „Смърт“, „Мерзавец“, както и драматичният му роман „Господинът с момичето“. Най-характерното за неговия творчески натюрел е близостта му със света на първичното, на примитивно-стихийното и висшите сфери на духа. Георги Райчев е класически представител на аналитичния психологизъм в българската белетристика. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 18 февруари 1947 г.

1918-1968

  • Любов в полето

    (Весели разкази (с псевд. Гриша Печорин))

  • Мъничък свят!

    (Бележник на един разлюбен)

  • Царица Неранза

    (Повест)

  • Греховна повест

  • Разкази. Кн. I.

  • Басни от Крилов

    1956 г. (Стихотворен превод от Г. Райчев)

  • Песен за гората

    (Разкази)

  • Еленово царство

    (Легенда в стихове)

  • Божи дарове

    (Детски разкази)

  • Легенда за парите

    (Разкази)

  • Ягодова майка

    (Приказки)

  • Димчови страници

    (Стихове за Д. Дебелянов.)

  • Най-хубавото птиче

    (Весели приказки за деца.)

  • Водният цар

    (Разказчета за юноши и деца)

  • Чудното огледало

    (Приказка)

  • Котешки заговезни

    (Разкази за деца)

  • Намереният дневник

    (Разкази)

  • Небесният воин

    (Легенди)

  • Невидимият ездач

    (Приказки и разкази)

  • Златният ключ

    (Триптих)

  • Измамената лисанка

    (Разкази за деца)

  • Цар скъперник

  • Калинка

  • Краден заяк

  • Крилати гости

    (Разкази за деца и юноши)

  • Хайдушкото село

  • Борко веселият

    (Разкази за деца и юноши)

  • Марко мързеланко

    (Весели приказки)

  • Благословен гост

    (Разкази)

  • Врабци-крадци

    (Разкази)

  • Малкият спасител

    (Разкази)

  • Избрани повести и разкази.

    (С предг. от М. Николов)

  • Пъстра броеница

    (Избр. приказки и разкази за деца и юноши. Ред. С. Султанов и М. Райчева)

  • Вълчето

    (Разкази)

  • Най-хубавото птиче

    (1977) (Избр. приказливи разкази за деца и юноши. Съст. и ред. Н. Янков)

  • Имало едно мече

    (Приказки и разкази за деца. Подбор, уредба, библиогр. справка и бел. от Д. Дамев)

  • Майчина вяра

    (Разкази. Подбор, уредба, бел. от Д. Дамев. Под ред. на М. Г. Райчева и Д. Дамев.)

  • Повести и разкази

  • Избрани съчинения. Кн. I—III

    (1943 г. (Под ред. на Г.Константинов))

  • Избрани произведения в два тома

    (С предг. от С. Султанов)

  • Съчинения в 2 т.

    (Под ред. на Ел. Константи¬нова и Г. Караславов. С предг. от Ел. Константинова)

Георги Райчев


1882 - 1947 г.

Георги Михайлов Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Землен (Топрак Хисар), Старозагорско. Учи в гимназията в Стара За¬гора, а по-сетне е писар в родния си град (1906-1907). Заминава за София и работи в Трета мъжка гимназия (1908-1910 ) и деловодител в Четвърта мъж¬ка гимназия (1910-1919). От началото на 1919 г. е библиотекар в Министерството на финансите и в Народното събрание. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен, където проучва финансови документи, свързани с икономическото развитие на България. Георги Райчев е работил като журналист и коректор в различни столични издания, бил е и читалищен инспек¬тор при Министерството на просве¬тата. Още в младежките си години пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на вестник “Справедливост“, на списанията “Труд“ и „Развитие“. Дебютът му като белетрист е регистриран с разказа „Спътници“, обнародва през 1907 г. в сп.“Наш живот“ с псевдонима Г.М.Орлин. В София особено се сближава с писателите и поетите от новото литературно поколение – Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Антон Страшимиров и Йордан Йовков. Връзката му с писателите-символисти помага той да разшири духовния си кръгозор, да приобщи интелекта си с новите атрактивни течения на европейската литература. Георги Райчев е един от най-противоречивите и разнолики български белетристи. В подчертано значимите си творби той остава верен на отзивчивата си натура, на вродената си чувствителност и ранимата си наблюдателност. Такива са разказите му „Мъничък свят“, „Грях“, „Лина“, „Карачакал“, „Смърт“, „Мерзавец“, както и драматичният му роман „Господинът с момичето“. Най-характерното за неговия творчески натюрел е близостта му със света на първичното, на примитивно-стихийното и висшите сфери на духа. Георги Райчев е класически представител на аналитичния психологизъм в българската белетристика. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 18 февруари 1947 г.

Биографията на автора

1958-1976

 

  • Сърце под ямурлука

    (Стихосбирка)

  • Селски песни

    (Стихосбирка)

  • Сто работни вола

    (Стихосбирка)

  • СТУДЕНА ЗЕМЯ

    (Пиеса в 5 д)

  • ЕСЕННА ТИШИНА

    (Стихове)

  • Сърце под ямурлука

    (Стихосбирка)

  • Селски песни

    (Стихосбирка)

  • Сто работни вола

    (Стихосбирка)

  • СТУДЕНА ЗЕМЯ

    (Пиеса в 5 д)

  • ЕСЕННА ТИШИНА

    (Стихове)