Георги Михайлов Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Землен (Топрак Хисар), Старозагорско. Учи в гимназията в Стара Загора, а по-сетне е писар в родния си град (1906 – 1907). Заминава за София и работи в Трета мъжка гимназия (1908 – 1910 ) и деловодител в Четвърта мъжка гимназия (1910 – 1919). От началото на 1919 г. е библиотекар в Министерството на финансите и в Народното събрание. През 1923 – 1924 г. е командирован в Мюнхен, където проучва финансови документи, свързани с икономическото развитие на България. Георги Райчев е работил като журналист и коректор в различни столични издания, бил е и читалищен инспектор при Министерството на просветата. Още в младежките си години пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на вестник „Справедливост“, на списанията „Труд“ и „Развитие“. Дебютът му като белетрист е регистриран с разказа „Спътници“, обнародван през 1907 г. в сп. „Наш живот“ с псевдонима Г. М. Орлин. В София особено се сближава с писателите и поетите от новото литературно поколение – Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Антон Страшимиров и Йордан Йовков. Връзката му с писателите-символисти помага той да разшири духовния си кръгозор, да приобщи интелекта си с новите атрактивни течения на европейската литература. Георги Райчев е един от най-противоречивите и разнолики български белетристи. В подчертано значимите си творби той остава верен на отзивчивата си натура, на вродената си чувствителност и ранимата си наблюдателност. Такива са разказите му „Мъничък свят“, „Грях“, „Лина“, „Карачакал“, „Смърт“, „Мерзавец“, както и драматичният му роман „Господинът с момичето“. Най-характерното за неговия творчески натюрел е близостта му със света на първичното, на примитивно-стихийното и висшите сфери на духа. Георги Райчев е класически представител на аналитичния психологизъм в българската белетристика. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 18 февруари 1947 г.
1918-1968
-
Любов в полето
(Весели разкази (с псевд. Гриша Печорин))
-
Мъничък свят!
(Бележник на един разлюбен)
-
Царица Неранза
(Повест)
-
Греховна повест
-
Разкази. Кн. I.
-
Басни от Крилов
1956 г. (Стихотворен превод от Г. Райчев)
-
Песен за гората
(Разкази)
-
Еленово царство
(Легенда в стихове)
-
Божи дарове
(Детски разкази)
-
Легенда за парите
(Разкази)
-
Ягодова майка
(Приказки)
-
Димчови страници
(Стихове за Д. Дебелянов.)
-
Най-хубавото птиче
(Весели приказки за деца.)
-
Водният цар
(Разказчета за юноши и деца)
-
Чудното огледало
(Приказка)
-
Котешки заговезни
(Разкази за деца)
-
Намереният дневник
(Разкази)
-
Небесният воин
(Легенди)
-
Невидимият ездач
(Приказки и разкази)
-
Златният ключ
(Триптих)
-
Измамената лисанка
(Разкази за деца)
-
Цар скъперник
-
Калинка
-
Краден заяк
-
Крилати гости
(Разкази за деца и юноши)
-
Хайдушкото село
-
Борко веселият
(Разкази за деца и юноши)
-
Марко мързеланко
(Весели приказки)
-
Благословен гост
(Разкази)
-
Врабци-крадци
(Разкази)
-
Малкият спасител
(Разкази)
-
Избрани повести и разкази.
(С предг. от М. Николов)
-
Пъстра броеница
(Избр. приказки и разкази за деца и юноши. Ред. С. Султанов и М. Райчева)
-
Вълчето
(Разкази)
-
Най-хубавото птиче
(1977) (Избр. приказливи разкази за деца и юноши. Съст. и ред. Н. Янков)
-
Имало едно мече
(Приказки и разкази за деца. Подбор, уредба, библиогр. справка и бел. от Д. Дамев)
-
Майчина вяра
(Разкази. Подбор, уредба, бел. от Д. Дамев. Под ред. на М. Г. Райчева и Д. Дамев.)
-
Повести и разкази
-
Избрани съчинения. Кн. I—III
(1943 г. (Под ред. на Г.Константинов))
-
Избрани произведения в два тома
(С предг. от С. Султанов)
-
Съчинения в 2 т.
(Под ред. на Ел. Константи¬нова и Г. Караславов. С предг. от Ел. Константинова)
Глава първа:
Септември.
- Глас народен -
- Глас Божи -
О Боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашто гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето – кълнеме се в нашия гроб -
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Из „Септември“
Гео Милев (Георги Милев Касабов) е роден на 15 януари 1895 г. в Раднево, Старозагорско, където родителите му са учители. Баща му Мильо Касабов е един от духовните водачи на Стара Загора, носител на възрожденските пориви и идеите на новото модерно време. Гео Милев учи в Старозагорската мъжка гимназия (1907—1911), и още там редактира ръкописни вестници, съставя литературни сборници, рисува карикатури и шаржове, пише хумористични, патриотични и лирически сти¬хове. Именно в гимназията той за първи път се подписва като Гео Милев! Гео следва романска филология в Софиския университет „Св. Кл. Охридски“ (1911-1912 ) и продължава академичното си образование в Лайпциг (1912-1914), където работи върху дисертация за известния немски поет Рихард Демел. В Лайпциг слуша лекции и по философия, а и по театрално изкуство… През декември 1913 г. излиза първата му пу¬бликация „Литературно-художествени писма от Германия“ в сп. „Листопад“. По това време Гео Милев е горещ привърженик на налагащия се експресионизъм в европейското изкуство, приобщавайки литературно-естетическите си възгледи към модерната немска поезия. През юли 1914 г. той заминава за Лондон, за да се запознае и с английската литература. Там се среща с бел-гийския поет и хуманист Емил Верхарн, емигрант в Англия. Срещата на двамата необикновени интелектуалци, дава началото на изключително плодотворно и духовно извисено сътрудничество, продължило цяло десетилетие. Връщайки се в Лайпциг, Гео започва отпечатването на поредицата „ Литературни хвърчащи листове“ с преведени от него стихове на Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше – негови поетични кумири от това време. Всеки от „листовете“ е посветен на някого от младите български поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Николай Райнов. Събитията в Европа по време на Първата световна война засягат пряко и Гео Милев – през март 1916 г. той е мобилизиран в Школата за запасни офицери в Княжево и като старши подофицер е изпратен в 34-и Троянски полк, който е на позиция при в Македония при град Дойран. Заради многостранната си езикова подготовка, Гео Милев е назна¬чен за командир на военно- разузнавателния апарат в Дойран. Но на 29 април 1917 г. той е тежко ранен при атака на английската артилерия, губи част от своя череп и дясното си око. През пролетта на 1918 г. заминава в Берлин, където претърпява множество операции. Едногодишният му престой в немската столица, средище на европейския модернизъм, е изключително плодотворен за него. Въпреки страданието си, намира време за посещение на библиотеки, музеи, изложби и театрални спектакли. Запознава се с най- новите явления в немската литература, свързва се с авангардни немски писатели и художници, превежда и печата експресионистични творби в списанията „Der Sturm“ и „Die Aktion“, а съумява да създаде и някои от откъсите на своите знаменити „Грозни прози“. Като естествено продължение на това общуване се явява и създаденото от него в София списание „Везни“ (1919-1921), олицетворяващо модерния му сюблимен дух, повлиян от Западната естетика. Драматичните обществени събитие в следвоенна България преориентират отчасти възгледите на поета, приобщавайки го към народа. Това ражда и новото му списание „Пламък“, чиито първи брой излиза на неговия рожден ден – 15 януари 1924 г. Духовно-естетическо мото на изданието е непоклатимата Геова позиция: „Там, дето е Народът: при Народа, сред Народа“. В „Пламък“ Гео Милев обнародва своя нов експресионистичен модел, пресътворен през трагичната българска действителност. Плод на това са завършените „Грозни прози“, епичната поема „Септември“ , „Ден на гнева“ и началото на поемата „Ад“. Заради предизвикателната си гражданска позиция и вулканичния патос в поемата „Сеп¬тември“, поетът е даден под съд. На 14 май 1925 г. е осъден по Закона за защита на държавата „на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и ли¬шаване от граждански и политически права за две години“. Но, още на следващия ден, 15 май, е арестуван от полицията… и изчезва безследно. А в началото на 1954 г. в Илиенските гробища край София са открити тленните останки на поета – разпознат по порцелановото му око. Гео Милев е едно феноменално явление в българската култура на XX век. Универсалният му дух е като пламенно дихание в европейския експресионизъм, уникален и непостижим в духовния Парнас на България.
Гео Милев (Георги Милев Касабов) е роден на 15 януари 1895 г. в Раднево, Старозагорско, където родителите му са учители. Баща му Мильо Касабов е един от духовните водачи на Стара Загора, носител на възрожденските пориви и идеите на новото модерно време. Гео Милев учи в Старозагорската мъжка гимназия (1907—1911), и още там редактира ръкописни вестници, съставя литературни сборници, рисува карикатури и шаржове, пише хумористични, патриотични и лирически сти¬хове. Именно в гимназията той за първи път се подписва като Гео Милев! Гео следва романска филология в Софиския университет „Св. Кл. Охридски“ (1911-1912 ) и продължава академичното си образование в Лайпциг (1912-1914), където работи върху дисертация за известния немски поет Рихард Демел. В Лайпциг слуша лекции и по философия, а и по театрално изкуство… През декември 1913 г. излиза първата му пу¬бликация „Литературно-художествени писма от Германия“ в сп. „Листопад“. По това време Гео Милев е горещ привърженик на налагащия се експресионизъм в европейското изкуство, приобщавайки литературно-естетическите си възгледи към модерната немска поезия. През юли 1914 г. той заминава за Лондон, за да се запознае и с английската литература. Там се среща с бел-гийския поет и хуманист Емил Верхарн, емигрант в Англия. Срещата на двамата необикновени интелектуалци, дава началото на изключително плодотворно и духовно извисено сътрудничество, продължило цяло десетилетие. Връщайки се в Лайпциг, Гео започва отпечатването на поредицата „ Литературни хвърчащи листове“ с преведени от него стихове на Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше – негови поетични кумири от това време. Всеки от „листовете“ е посветен на някого от младите български поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Николай Райнов. Събитията в Европа по време на Първата световна война засягат пряко и Гео Милев – през март 1916 г. той е мобилизиран в Школата за запасни офицери в Княжево и като старши подофицер е изпратен в 34-и Троянски полк, който е на позиция при в Македония при град Дойран. Заради многостранната си езикова подготовка, Гео Милев е назна¬чен за командир на военно- разузнавателния апарат в Дойран. Но на 29 април 1917 г. той е тежко ранен при атака на английската артилерия, губи част от своя череп и дясното си око. През пролетта на 1918 г. заминава в Берлин, където претърпява множество операции. Едногодишният му престой в немската столица, средище на европейския модернизъм, е изключително плодотворен за него. Въпреки страданието си, намира време за посещение на библиотеки, музеи, изложби и театрални спектакли. Запознава се с най- новите явления в немската литература, свързва се с авангардни немски писатели и художници, превежда и печата експресионистични творби в списанията „Der Sturm“ и „Die Aktion“, а съумява да създаде и някои от откъсите на своите знаменити „Грозни прози“. Като естествено продължение на това общуване се явява и създаденото от него в София списание „Везни“ (1919-1921), олицетворяващо модерния му сюблимен дух, повлиян от Западната естетика. Драматичните обществени събитие в следвоенна България преориентират отчасти възгледите на поета, приобщавайки го към народа. Това ражда и новото му списание „Пламък“, чиито първи брой излиза на неговия рожден ден – 15 януари 1924 г. Духовно-естетическо мото на изданието е непоклатимата Геова позиция: „Там, дето е Народът: при Народа, сред Народа“. В „Пламък“ Гео Милев обнародва своя нов експресионистичен модел, пресътворен през трагичната българска действителност. Плод на това са завършените „Грозни прози“, епичната поема „Септември“ , „Ден на гнева“ и началото на поемата „Ад“. Заради предизвикателната си гражданска позиция и вулканичния патос в поемата „Сеп¬тември“, поетът е даден под съд. На 14 май 1925 г. е осъден по Закона за защита на държавата „на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и ли¬шаване от граждански и политически права за две години“. Но, още на следващия ден, 15 май, е арестуван от полицията… и изчезва безследно. А в началото на 1954 г. в Илиенските гробища край София са открити тленните останки на поета – разпознат по порцелановото му око. Гео Милев е едно феноменално явление в българската култура на XX век. Универсалният му дух е като пламенно дихание в европейския експресионизъм, уникален и непостижим в духовния Парнас на България.
1918-1968
-
Любов в полето
(Весели разкази (с псевд. Гриша Печорин))
-
Мъничък свят!
(Бележник на един разлюбен)
-
Царица Неранза
(Повест)
-
Греховна повест
-
Разкази. Кн. I.
-
Басни от Крилов
1956 г. (Стихотворен превод от Г. Райчев)
-
Песен за гората
(Разкази)
-
Еленово царство
(Легенда в стихове)
-
Божи дарове
(Детски разкази)
-
Легенда за парите
(Разкази)
-
Ягодова майка
(Приказки)
-
Димчови страници
(Стихове за Д. Дебелянов.)
-
Най-хубавото птиче
(Весели приказки за деца.)
-
Водният цар
(Разказчета за юноши и деца)
-
Чудното огледало
(Приказка)
-
Котешки заговезни
(Разкази за деца)
-
Намереният дневник
(Разкази)
-
Небесният воин
(Легенди)
-
Невидимият ездач
(Приказки и разкази)
-
Златният ключ
(Триптих)
-
Измамената лисанка
(Разкази за деца)
-
Цар скъперник
-
Калинка
-
Краден заяк
-
Крилати гости
(Разкази за деца и юноши)
-
Хайдушкото село
-
Борко веселият
(Разкази за деца и юноши)
-
Марко мързеланко
(Весели приказки)
-
Благословен гост
(Разкази)
-
Врабци-крадци
(Разкази)
-
Малкият спасител
(Разкази)
-
Избрани повести и разкази.
(С предг. от М. Николов)
-
Пъстра броеница
(Избр. приказки и разкази за деца и юноши. Ред. С. Султанов и М. Райчева)
-
Вълчето
(Разкази)
-
Най-хубавото птиче
(1977) (Избр. приказливи разкази за деца и юноши. Съст. и ред. Н. Янков)
-
Имало едно мече
(Приказки и разкази за деца. Подбор, уредба, библиогр. справка и бел. от Д. Дамев)
-
Майчина вяра
(Разкази. Подбор, уредба, бел. от Д. Дамев. Под ред. на М. Г. Райчева и Д. Дамев.)
-
Повести и разкази
-
Избрани съчинения. Кн. I—III
(1943 г. (Под ред. на Г.Константинов))
-
Избрани произведения в два тома
(С предг. от С. Султанов)
-
Съчинения в 2 т.
(Под ред. на Ел. Константи¬нова и Г. Караславов. С предг. от Ел. Константинова)
Снимки
Видео материали
Георги Михайлов Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Землен (Топрак Хисар), Старозагорско. Учи в гимназията в Стара За¬гора, а по-сетне е писар в родния си град (1906-1907). Заминава за София и работи в Трета мъжка гимназия (1908-1910 ) и деловодител в Четвърта мъж¬ка гимназия (1910-1919). От началото на 1919 г. е библиотекар в Министерството на финансите и в Народното събрание. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен, където проучва финансови документи, свързани с икономическото развитие на България. Георги Райчев е работил като журналист и коректор в различни столични издания, бил е и читалищен инспек¬тор при Министерството на просве¬тата. Още в младежките си години пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на вестник “Справедливост“, на списанията “Труд“ и „Развитие“. Дебютът му като белетрист е регистриран с разказа „Спътници“, обнародва през 1907 г. в сп.“Наш живот“ с псевдонима Г.М.Орлин. В София особено се сближава с писателите и поетите от новото литературно поколение – Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Антон Страшимиров и Йордан Йовков. Връзката му с писателите-символисти помага той да разшири духовния си кръгозор, да приобщи интелекта си с новите атрактивни течения на европейската литература. Георги Райчев е един от най-противоречивите и разнолики български белетристи. В подчертано значимите си творби той остава верен на отзивчивата си натура, на вродената си чувствителност и ранимата си наблюдателност. Такива са разказите му „Мъничък свят“, „Грях“, „Лина“, „Карачакал“, „Смърт“, „Мерзавец“, както и драматичният му роман „Господинът с момичето“. Най-характерното за неговия творчески натюрел е близостта му със света на първичното, на примитивно-стихийното и висшите сфери на духа. Георги Райчев е класически представител на аналитичния психологизъм в българската белетристика. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 18 февруари 1947 г.
1918-1968
-
Любов в полето
(Весели разкази (с псевд. Гриша Печорин))
-
Мъничък свят!
(Бележник на един разлюбен)
-
Царица Неранза
(Повест)
-
Греховна повест
-
Разкази. Кн. I.
-
Басни от Крилов
1956 г. (Стихотворен превод от Г. Райчев)
-
Песен за гората
(Разкази)
-
Еленово царство
(Легенда в стихове)
-
Божи дарове
(Детски разкази)
-
Легенда за парите
(Разкази)
-
Ягодова майка
(Приказки)
-
Димчови страници
(Стихове за Д. Дебелянов.)
-
Най-хубавото птиче
(Весели приказки за деца.)
-
Водният цар
(Разказчета за юноши и деца)
-
Чудното огледало
(Приказка)
-
Котешки заговезни
(Разкази за деца)
-
Намереният дневник
(Разкази)
-
Небесният воин
(Легенди)
-
Невидимият ездач
(Приказки и разкази)
-
Златният ключ
(Триптих)
-
Измамената лисанка
(Разкази за деца)
-
Цар скъперник
-
Калинка
-
Краден заяк
-
Крилати гости
(Разкази за деца и юноши)
-
Хайдушкото село
-
Борко веселият
(Разкази за деца и юноши)
-
Марко мързеланко
(Весели приказки)
-
Благословен гост
(Разкази)
-
Врабци-крадци
(Разкази)
-
Малкият спасител
(Разкази)
-
Избрани повести и разкази.
(С предг. от М. Николов)
-
Пъстра броеница
(Избр. приказки и разкази за деца и юноши. Ред. С. Султанов и М. Райчева)
-
Вълчето
(Разкази)
-
Най-хубавото птиче
(1977) (Избр. приказливи разкази за деца и юноши. Съст. и ред. Н. Янков)
-
Имало едно мече
(Приказки и разкази за деца. Подбор, уредба, библиогр. справка и бел. от Д. Дамев)
-
Майчина вяра
(Разкази. Подбор, уредба, бел. от Д. Дамев. Под ред. на М. Г. Райчева и Д. Дамев.)
-
Повести и разкази
-
Избрани съчинения. Кн. I—III
(1943 г. (Под ред. на Г.Константинов))
-
Избрани произведения в два тома
(С предг. от С. Султанов)
-
Съчинения в 2 т.
(Под ред. на Ел. Константи¬нова и Г. Караславов. С предг. от Ел. Константинова)
Георги Михайлов Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Землен (Топрак Хисар), Старозагорско. Учи в гимназията в Стара За¬гора, а по-сетне е писар в родния си град (1906-1907). Заминава за София и работи в Трета мъжка гимназия (1908-1910 ) и деловодител в Четвърта мъж¬ка гимназия (1910-1919). От началото на 1919 г. е библиотекар в Министерството на финансите и в Народното събрание. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен, където проучва финансови документи, свързани с икономическото развитие на България. Георги Райчев е работил като журналист и коректор в различни столични издания, бил е и читалищен инспек¬тор при Министерството на просве¬тата. Още в младежките си години пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на вестник “Справедливост“, на списанията “Труд“ и „Развитие“. Дебютът му като белетрист е регистриран с разказа „Спътници“, обнародва през 1907 г. в сп.“Наш живот“ с псевдонима Г.М.Орлин. В София особено се сближава с писателите и поетите от новото литературно поколение – Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, Антон Страшимиров и Йордан Йовков. Връзката му с писателите-символисти помага той да разшири духовния си кръгозор, да приобщи интелекта си с новите атрактивни течения на европейската литература. Георги Райчев е един от най-противоречивите и разнолики български белетристи. В подчертано значимите си творби той остава верен на отзивчивата си натура, на вродената си чувствителност и ранимата си наблюдателност. Такива са разказите му „Мъничък свят“, „Грях“, „Лина“, „Карачакал“, „Смърт“, „Мерзавец“, както и драматичният му роман „Господинът с момичето“. Най-характерното за неговия творчески натюрел е близостта му със света на първичното, на примитивно-стихийното и висшите сфери на духа. Георги Райчев е класически представител на аналитичния психологизъм в българската белетристика. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 18 февруари 1947 г.
Биографията на автора
1958-1976
-
Сърце под ямурлука
(Стихосбирка)
-
Селски песни
(Стихосбирка)
-
Сто работни вола
(Стихосбирка)
-
СТУДЕНА ЗЕМЯ
(Пиеса в 5 д)
-
ЕСЕННА ТИШИНА
(Стихове)
-
Сърце под ямурлука
(Стихосбирка)
-
Селски песни
(Стихосбирка)
-
Сто работни вола
(Стихосбирка)
-
СТУДЕНА ЗЕМЯ
(Пиеса в 5 д)
-
ЕСЕННА ТИШИНА
(Стихове)