Ботьо Савов (Ботьо Савов Стоянов) е роден на 16 декември 1881 г. в Стара Загора. През 1899 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък и пет години е учител в Стара Загора и в различни селища на тогавашната Бургаска област. Образованието си продължава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломира се през 1918 г. Работи като чиновник в различни ведомства, най-дълго в Министерството на финансите. Известно време е адвокат в Стара Загора и София, давайки свой принос в значими законодателни инициативи на Народното събрание. Публикува оригинални белетристични творби в списанията „Наш живот“ и „Наблюдател“, а по-късно и в „Българска мисъл“, „Везни“, „Листопад“, „Людокос“, „Хиперион“, „Хризантеми“, както и във вестниците „Вестник на жената“, „Дума на българските писатели“, „Литературен глас“, „Литературен живот“, „Родно изкуство“ и др. Той е един от теоретиците на българския символизъм, автор и на поредица повести и романи, някои от които са със социално-историческа проблематика: „Бабек“, „Майка“, „Отец Игнатий“, „Свети Йоан Рилски“, „Хан Кардам“, „Хан Телериг“. В прозата си вгражда силни националнопсихологически мотиви, търсейки явленията, формирали драматично българската нация. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 11 март 1959 г.
1921-1942
-
Неранза
-
Майка
(Повест)
-
Върложкият камък
-
Странният пътник
(Разкази)
-
Бабек
(1935 г.)(Повест)
-
Отец Игнатий
(1930 г.)(Повест)
-
Саули Бенгана
(Роман)
-
Св. Йоан Рилски
(1943 г.)(Животописен разказ)
-
Хан Кардам
(Животописен разказ)
-
Хан Телериг
(1942 г.)(Животописен разказ)
-
Замъкът на леди Фокс
(Роман)
-
Съчинения. Т. I.
Ботьо Савов (Ботьо Савов Стоянов) е роден на 16 декември 1881 г. в Стара Загора. През 1899 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък и пет години е учител в Стара Загора и в различни селища на тогавашната Бургаска област. Образованието си продължава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломира се през 1918 г. Работи като чиновник в различни ведомства, най-дълго в Министерството на финансите. Известно време е адвокат в Стара Загора и София, давайки свой принос в значими законодателни инициативи на Народното събрание. Публикува оригинални белетристични творби в списанията „Наш живот“ и „Наблюдател“, а по-късно и в „Българска мисъл“, „Везни“, „Листопад“, „Людокос“, „Хиперион“, „Хризантеми“, както и във вестниците „Вестник на жената“, „Дума на българските писатели“, „Литературен глас“, „Литературен живот“, „Родно изкуство“ и др. Той е един от теоретиците на българския символизъм, автор и на поредица повести и романи, някои от които са със социално-историческа проблематика: „Бабек“, „Майка“, „Отец Игнатий“, „Свети Йоан Рилски“, „Хан Кардам“, „Хан Телериг“. В прозата си вгражда силни националнопсихологически мотиви, търсейки явленията, формирали драматично българската нация. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 11 март 1959 г.
Ту заблее, ту за миг се вслуша
и нощта притихне като лес…
В триста бели агнета, Ваклуша,
не намери агнето си днес.
Роден в с. Нова махала (дн. Люляк), Старозагорски окр. Завършва гимназия в Стара Загора. Първите си стихотворения печата в местния в. „Септември“ (1950). Сътрудничи на в. „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, сп. „Пламък“, печата в сб. „Литературна Стара Загора“ (1962) и др. Работи в ч-ще „Родина“ в Ст. Загора. Чл. на СБП.
Първата стихосбирка на К. „Сърце под ямурлука“ разкрива здравите му връзки със земята и със селския народ — народ от орачи, хайдути и поети. Сърдечност и нежност крият огрубелите от труд селяни. С по-голямо тематично разнообразие е стихосбирката „Селски песни“. „Сто работни вола“ съдържа по-зрели и идейно осмислени художествени творби, с обществена ангажираност и конкретен адрес — съвременника. К. е автор и на пиесата „Студена земя“, поставена в Старозагорския драматичен театър (1965) и във Врачанския театър (1966). Творбите му са превеждани на рус. и словаш. език.
1921-1942
-
Неранза
-
Майка
(Повест)
-
Върложкият камък
-
Странният пътник
(Разкази)
-
Бабек
(1935 г.)(Повест)
-
Отец Игнатий
(1930 г.)(Повест)
-
Саули Бенгана
(Роман)
-
Св. Йоан Рилски
(1943 г.)(Животописен разказ)
-
Хан Кардам
(Животописен разказ)
-
Хан Телериг
(1942 г.)(Животописен разказ)
-
Замъкът на леди Фокс
(Роман)
-
Съчинения. Т. I.
Снимки
Видео материали
Ту заблее, ту за миг се вслуша
и нощта притихне като лес…
В триста бели агнета, Ваклуша,
не намери агнето си днес.
Ботьо Савов (Ботьо Савов Стоянов) е роден на 16 декември 1881 г. в Стара Загора. През 1899 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък и пет години е учител в Стара Загора и в различни селища на тогавашната Бургаска област. Образованието си продължава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломира се през 1918 г. Работи като чиновник в различни ведомства, най-дълго в Министерството на финансите. Известно време е адвокат в Стара Загора и София, давайки свой принос в значими законодателни инициативи на Народното събрание. Публикува оригинални белетристични творби в списанията „Наш живот“ и „Наблюдател“, а по-късно и в „Българска мисъл“, „Везни“, „Листопад“, „Людокос“, „Хиперион“, „Хризантеми“, както и във вестниците „Вестник на жената“, „Дума на българските писатели“, „Литературен глас“, „Литературен живот“, „Родно изкуство“ и др. Той е един от теоретиците на българския символизъм, автор и на поредица повести и романи, някои от които са със социално-историческа проблематика: „Бабек“, „Майка“, „Отец Игнатий“, „Свети Йоан Рилски“, „Хан Кардам“, „Хан Телериг“. В прозата си вгражда силни националнопсихологически мотиви, търсейки явленията, формирали драматично българската нация. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 11 март 1959 г.
1921-1942
-
Неранза
-
Майка
(Повест)
-
Върложкият камък
-
Странният пътник
(Разкази)
-
Бабек
(1935 г.)(Повест)
-
Отец Игнатий
(1930 г.)(Повест)
-
Саули Бенгана
(Роман)
-
Св. Йоан Рилски
(1943 г.)(Животописен разказ)
-
Хан Кардам
(Животописен разказ)
-
Хан Телериг
(1942 г.)(Животописен разказ)
-
Замъкът на леди Фокс
(Роман)
-
Съчинения. Т. I.
Биографията на автора
Ту заблее, ту за миг се вслуша
и нощта притихне като лес…
В триста бели агнета, Ваклуша,
не намери агнето си днес.
Ботьо Савов (Ботьо Савов Стоянов) е роден на 16 декември 1881 г. в Стара Загора. През 1899 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък и пет години е учител в Стара Загора и в различни селища на тогавашната Бургаска област. Образованието си продължава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломира се през 1918 г. Работи като чиновник в различни ведомства, най-дълго в Министерството на финансите. Известно време е адвокат в Стара Загора и София, давайки свой принос в значими законодателни инициативи на Народното събрание. Публикува оригинални белетристични творби в списанията „Наш живот“ и „Наблюдател“, а по-късно и в „Българска мисъл“, „Везни“, „Листопад“, „Людокос“, „Хиперион“, „Хризантеми“, както и във вестниците „Вестник на жената“, „Дума на българските писатели“, „Литературен глас“, „Литературен живот“, „Родно изкуство“ и др. Той е един от теоретиците на българския символизъм, автор и на поредица повести и романи, някои от които са със социално-историческа проблематика: „Бабек“, „Майка“, „Отец Игнатий“, „Свети Йоан Рилски“, „Хан Кардам“, „Хан Телериг“. В прозата си вгражда силни националнопсихологически мотиви, търсейки явленията, формирали драматично българската нация. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 11 март 1959 г.
1958-1976
-
Сърце под ямурлука
(Стихосбирка)
-
Селски песни
(Стихосбирка)
-
Сто работни вола
(Стихосбирка)
-
СТУДЕНА ЗЕМЯ
(Пиеса в 5 д)
-
ЕСЕННА ТИШИНА
(Стихове)
-
Сърце под ямурлука
(Стихосбирка)
-
Селски песни
(Стихосбирка)
-
Сто работни вола
(Стихосбирка)
-
СТУДЕНА ЗЕМЯ
(Пиеса в 5 д)
-
ЕСЕННА ТИШИНА
(Стихове)