Ботьо Савов (Ботьо Савов Стоянов) е роден на 16 декември 1881 г. в Стара Загора. През 1899 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък и пет години е учител в Стара Загора и в различни селища на тогавашната Бургаска област. Образованието си продължава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломира се през 1918 г. Работи като чиновник в различни ведомства, най-дълго в Министерството на финансите. Известно време е адвокат в Стара Загора и София, давайки свой принос в значими законодателни инициативи на Народното събрание. Публикува оригинални белетристични творби в списанията „Наш живот“ и „Наблюдател“, а по-късно и в „Българска мисъл“, „Везни“, „Листопад“, „Людокос“, „Хиперион“, „Хризантеми“, както и във вестниците „Вестник на жената“, „Дума на българските писатели“, „Литературен глас“, „Литературен живот“, „Родно изкуство“ и др. Той е един от теоретиците на българския символизъм, автор и на поредица повести и романи, някои от които са със социално-историческа проблематика: „Бабек“, „Майка“, „Отец Игнатий“, „Свети Йоан Рилски“, „Хан Кардам“, „Хан Телериг“. В прозата си вгражда силни националнопсихологически мотиви, търсейки явленията, формирали драматично българската нация. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 11 март 1959 г.