Ботьо Савов


1881 - 1959 г.

Ботьо Савов (Ботьо Савов Стоянов) е роден на 16 декември 1881 г. в Стара Загора. През 1899 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък и пет години е учител в Стара Загора и в различни селища на тогавашната Бургаска област. Образованието си продължава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломира се през 1918 г. Работи като чиновник в различни ведомства, най-дълго в Министерството на финансите. Известно време е адвокат в Стара Загора и София, давайки свой принос в значими законодателни инициативи на Народното събрание. Публикува оригинални белетристични творби в списанията „Наш живот“ и „Наблюдател“, а по-късно и в „Българска мисъл“, „Везни“, „Листопад“, „Людокос“, „Хиперион“, „Хризантеми“, както и във вестниците „Вестник на жената“, „Дума на българските писатели“, „Литературен глас“, „Литературен живот“, „Родно изкуство“ и др. Той е един от теоретиците на българския символизъм, автор и на поредица повести и романи, някои от които са със социално-историческа проблематика: „Бабек“, „Майка“, „Отец Игнатий“, „Свети Йоан Рилски“, „Хан Кардам“, „Хан Телериг“. В прозата си вгражда силни националнопсихологически мотиви, търсейки явленията, формирали драматично българската нация. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 11 март 1959 г.

1921-1942

  • Неранза

  • Майка

    (Повест)

  • Върложкият камък

  • Странният пътник

    (Разкази)

  • Бабек

    (1935 г.)(Повест)

  • Отец Игнатий

    (1930 г.)(Повест)

  • Саули Бенгана

    (Роман)

  • Св. Йоан Рилски

    (1943 г.)(Животописен разказ)

  • Хан Кардам

    (Животописен разказ)

  • Хан Телериг

    (1942 г.)(Животописен разказ)

  • Замъкът на леди Фокс

    (Роман)

  • Съчинения. Т. I.

Ботьо Савов


1881 - 1959 г.

Ботьо Савов (Ботьо Савов Стоянов) е роден на 16 декември 1881 г. в Стара Загора. През 1899 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък и пет години е учител в Стара Загора и в различни селища на тогавашната Бургаска област. Образованието си продължава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломира се през 1918 г. Работи като чиновник в различни ведомства, най-дълго в Министерството на финансите. Известно време е адвокат в Стара Загора и София, давайки свой принос в значими законодателни инициативи на Народното събрание. Публикува оригинални белетристични творби в списанията „Наш живот“ и „Наблюдател“, а по-късно и в „Българска мисъл“, „Везни“, „Листопад“, „Людокос“, „Хиперион“, „Хризантеми“, както и във вестниците „Вестник на жената“, „Дума на българските писатели“, „Литературен глас“, „Литературен живот“, „Родно изкуство“ и др. Той е един от теоретиците на българския символизъм, автор и на поредица повести и романи, някои от които са със социално-историческа проблематика: „Бабек“, „Майка“, „Отец Игнатий“, „Свети Йоан Рилски“, „Хан Кардам“, „Хан Телериг“. В прозата си вгражда силни националнопсихологически мотиви, търсейки явленията, формирали драматично българската нация. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 11 март 1959 г.

Ту заблее, ту за миг се вслуша
и нощта притихне като лес…
В триста бели агнета, Ваклуша,
не намери агнето си днес.

Роден в с. Нова махала (дн. Люляк), Старозагорски окр. Завършва гимназия в Стара Загора. Първите си стихотворения печата в местния в. „Септември“ (1950). Сътрудничи на в. „Народна младеж“, „Литературен фронт“, „Народна култура“, сп. „Пламък“, печата в сб. „Литературна Стара Загора“ (1962) и др. Работи в ч-ще „Родина“ в Ст. Загора. Чл. на СБП.

Първата стихосбирка на К. „Сърце под ямурлука“ разкрива здравите му връзки със земята и със селския народ — народ от орачи, хайдути и поети. Сърдечност и нежност крият огрубелите от труд селяни. С по-голямо тематично разнообразие е стихосбирката „Селски песни“. „Сто работни вола“ съдържа по-зрели и идейно осмислени художествени творби, с обществена ангажираност и конкретен адрес — съвременника. К. е автор и на пиесата „Студена земя“, поставена в Старозагорския драматичен театър (1965) и във Врачанския театър (1966). Творбите му са превеждани на рус. и словаш. език.

1921-1942

  • Неранза

  • Майка

    (Повест)

  • Върложкият камък

  • Странният пътник

    (Разкази)

  • Бабек

    (1935 г.)(Повест)

  • Отец Игнатий

    (1930 г.)(Повест)

  • Саули Бенгана

    (Роман)

  • Св. Йоан Рилски

    (1943 г.)(Животописен разказ)

  • Хан Кардам

    (Животописен разказ)

  • Хан Телериг

    (1942 г.)(Животописен разказ)

  • Замъкът на леди Фокс

    (Роман)

  • Съчинения. Т. I.

Снимки

Видео материали

Ботьо Савов


1881 - 1959 г.

Ту заблее, ту за миг се вслуша
и нощта притихне като лес…
В триста бели агнета, Ваклуша,
не намери агнето си днес.

Ботьо Савов (Ботьо Савов Стоянов) е роден на 16 декември 1881 г. в Стара Загора. През 1899 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък и пет години е учител в Стара Загора и в различни селища на тогавашната Бургаска област. Образованието си продължава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломира се през 1918 г. Работи като чиновник в различни ведомства, най-дълго в Министерството на финансите. Известно време е адвокат в Стара Загора и София, давайки свой принос в значими законодателни инициативи на Народното събрание. Публикува оригинални белетристични творби в списанията „Наш живот“ и „Наблюдател“, а по-късно и в „Българска мисъл“, „Везни“, „Листопад“, „Людокос“, „Хиперион“, „Хризантеми“, както и във вестниците „Вестник на жената“, „Дума на българските писатели“, „Литературен глас“, „Литературен живот“, „Родно изкуство“ и др. Той е един от теоретиците на българския символизъм, автор и на поредица повести и романи, някои от които са със социално-историческа проблематика: „Бабек“, „Майка“, „Отец Игнатий“, „Свети Йоан Рилски“, „Хан Кардам“, „Хан Телериг“. В прозата си вгражда силни националнопсихологически мотиви, търсейки явленията, формирали драматично българската нация. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 11 март 1959 г.

1921-1942

  • Неранза

  • Майка

    (Повест)

  • Върложкият камък

  • Странният пътник

    (Разкази)

  • Бабек

    (1935 г.)(Повест)

  • Отец Игнатий

    (1930 г.)(Повест)

  • Саули Бенгана

    (Роман)

  • Св. Йоан Рилски

    (1943 г.)(Животописен разказ)

  • Хан Кардам

    (Животописен разказ)

  • Хан Телериг

    (1942 г.)(Животописен разказ)

  • Замъкът на леди Фокс

    (Роман)

  • Съчинения. Т. I.

Ботьо Савов


1881 - 1959 г.

Биографията на автора

Ту заблее, ту за миг се вслуша
и нощта притихне като лес…
В триста бели агнета, Ваклуша,
не намери агнето си днес.

Ботьо Савов (Ботьо Савов Стоянов) е роден на 16 декември 1881 г. в Стара Загора. През 1899 г. завършва Педагогическото училище в Казанлък и пет години е учител в Стара Загора и в различни селища на тогавашната Бургаска област. Образованието си продължава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломира се през 1918 г. Работи като чиновник в различни ведомства, най-дълго в Министерството на финансите. Известно време е адвокат в Стара Загора и София, давайки свой принос в значими законодателни инициативи на Народното събрание. Публикува оригинални белетристични творби в списанията „Наш живот“ и „Наблюдател“, а по-късно и в „Българска мисъл“, „Везни“, „Листопад“, „Людокос“, „Хиперион“, „Хризантеми“, както и във вестниците „Вестник на жената“, „Дума на българските писатели“, „Литературен глас“, „Литературен живот“, „Родно изкуство“ и др. Той е един от теоретиците на българския символизъм, автор и на поредица повести и романи, някои от които са със социално-историческа проблематика: „Бабек“, „Майка“, „Отец Игнатий“, „Свети Йоан Рилски“, „Хан Кардам“, „Хан Телериг“. В прозата си вгражда силни националнопсихологически мотиви, търсейки явленията, формирали драматично българската нация. Член е на Съюза на българските писатели. Умира в София на 11 март 1959 г.

1958-1976

 

  • Сърце под ямурлука

    (Стихосбирка)

  • Селски песни

    (Стихосбирка)

  • Сто работни вола

    (Стихосбирка)

  • СТУДЕНА ЗЕМЯ

    (Пиеса в 5 д)

  • ЕСЕННА ТИШИНА

    (Стихове)

  • Сърце под ямурлука

    (Стихосбирка)

  • Селски песни

    (Стихосбирка)

  • Сто работни вола

    (Стихосбирка)

  • СТУДЕНА ЗЕМЯ

    (Пиеса в 5 д)

  • ЕСЕННА ТИШИНА

    (Стихове)