Слово на директора на музея Иван МАТЕВ

Реплика без драма

Ето, Музей „Литературна Стара Загора“ отново се появи върху духовната карта на града ни. Душите на мъртвите (а и на живите) старозагорски писатели, вероятно, се успокоиха. Низвергнати от три печални десетилетия, те най-сетне намериха своя творчески дом – пристъпиха тихо и невидими в храма на литературния си подвиг.
Наистина, 28 календарни години бе колосално изпитание! И времево, и морално! И за „бездомните“ ни поети, и за обезсърчените им почитатели…Съдбата явно и тя се умори, и бе стоически омилостивена – отреди тази неправда да бъде поправена.
И спомням си сега прозрението на моя непрежалим приятел – големия италиански славист професор Рикардо Пикио, когото в Кирило-Методиевите дни на 1984 година доведох в Стара Загора и в същия този музей той записа на удивителния „българо-латински“ език: „Всички писатели и поети, родени в Стара Загора, са in mortabile ex oficio (посмъртно признати)!“
Дано бъдат признати по достойнство, макар и късните усилия на съвременните ни съграждани (и конкретно на грижовния кмет на Стара Загора г-н Живко Тодоров ) да се възстанови историческата, но и институционалната всебългарска позиция на „Литературна Стара Загора“.
Тук нека отдадем в пълнота и духовната си благодарност на моя предшественик – основателя на Музей „Литературна Стара Загора“ – литературния критик и неуморен събирач на артефакти и документи Стоян Стаев, отишъл си преди четвърт век с наранена душа от този свят, комуто това октомврийско тържество е исторически задължено…
Обобщавайки своеобразната си реплика, ще кажа за себе си, че моят късмет винаги /прекомерно/ закъснява – идва ми в тил! Или, както казват русите: „Пошол тилом сам собой!“ А нали, все пак, сме литературни дейци, още повече, че днес сме се събрали да възкресим или по-скоро да преоткрием в културната си летопис изстрадалия Литературен музей на Стара Загора… Та в случая – като поздрав към всички – ще повторя трансцедентната драстична препоръка на старозагорския поет и сърцевед Христо Кацаров, отправена към нас преди четири десетилетия чрез ръкописното му посвещение в една негова книга във фонда на „Литературна Стара Загора“.
Така върху титулната страница на своята есеистична повест „ Път до село“, на 27 август 1979, поетът Христо Кацаров, с треперещ от вълнение почерк, а той бе емоционален човек, е написал: „Дано Дом „Литературна Стара Загора“ да събере под своя покрив тези пръснати души – поетите!“
Присъединявам се с цялото си премаляло сърце към тези изповедни слова, съхранени от провидението сякаш тъкмо за днешния случай…

Честит духовен празник, уважаеми съграждани!

Автор на фото-документалния репортаж: Жейна Желева