I място – Ива Георгиева, XII клас
Моята мечта за Коледа
Бабо, прочети ми приказка за лека нощ!
Гласът ти е тъй мил като перце,
отново връща ме в детството безгрижно.
И това ми стига, за да съм щастлива.
Не желая подаръци скъпи,
опаковани с бляскави панделки.
Не копнея за разкош изкуствен.
Мечтая само ти да си завинаги до мен.
Да щипеш бузките ми зачервени,
а аз да се преструвам, че не ме боли.
Едно желание ще си намисля в коледната нощ.
Болестта, превзела душата ти, почти изнемощяла,
да отлети към небето и да се превърне в звезда.
Защото още много Коледи жадувам с теб да споделя.
Скъпа бабо, тази година подаръкът ми ще си ти.
Прегърната от пейзажа на падналата снежна покривка,
докосната от топлината на запалените ароматни свещи.
Всякак си красива в очите ми.
Не мога да скрия усмивката си, щом съм покрай теб.
Дори когато по невнимание сме изгорили канелените бисквитки.
Или пък в последния момент украсяваме коледната елха.
Ето… и времето е спряло.
Наслаждава ни се с чаша топъл шоколад в ръка.
Никога не бих могла да си представя Коледата по-вълшебна.
Копнея да се сбъдне моята мечта –
баба да е здрава и пак със мен на Коледа.
II място – Дея Василева, VIII клас
Обич
Във мраз и тишина се раждаше звезда,
от любовта на Бог и земната дъга.
От бурното небе летя, дойде само,
тъй ледено, но с истинско сърце – перо.
Не е от птица, от небето е дошло,
то носи дух на ангелско крило,
посипва ни душите със сребърния прах
и ставаме човечни, умира всеки страх.
Тънко като мисъл, прекрасно, от сребро,
във моите мисли свети Божествено перо!
С топъл дух ме топли във мраз и тъмнина,
мечтите ми изгряват като Коледна звезда.
Перо от лед е нежната, мечтана красота,
донесло вяра, обич, невинност, чистота,
ухае на канела, на радост и на сняг,
бъди до мен завинаги в угасващият мрак!
III място – Анхелика Пепелянкова, IX клас
Пътят към ледената вяра
Момче в мъгла върви в тишина,
в преспи се губи, без светлина.
Звезди не проблясват, път не бди напред,
само ветрец стене в нощен студен ред.
В очите му страх и искрица мълчи.
Дали ще намери дом сред тези гори?
Сълза на лицето му, тихо стояща,
топъл е снегът, а студът го прегръща.
Изведнъж – под снежен навес
светлина проблесна – пламък небесен.
Старец стои с усмивка добра.
Протяга ръка: “Ела, не се плаши сега.”
Старецът топло момчето обви,
Заведе го вкъщи, с топлота го зави.
„Знаеш ли, малък, в света не е сам
този, който сърце има – дар е голям“.
И вечерта, край огнището свята,
момчето разбра тайната на добротата.
На сутринта снежна той пак потегли,
Но не сам – душата им вече бе осветели.
Светлина го следваше с всяка ледена капка.
Перо от лед – подарък в шепата малка.
Беше то знак, че в този свят голям
все още чудото съществува, все някъде там.
Щом Коледа носи надежда и хлад.
Помага на изгубените да намерят дом свят.
Момчето усети – в тишината блести
вярата вечна, която сърцето спаси.
Перо от лед – не студено, а свято,
помни ни, че чудото е реално и златно.
Български