I място – Деница Миткова, VII клас
Перо от лед
Живяло някога едно момче на име Кристофър. Той от рано останал без родители и се налагало да се грижи сам за по-малките си брат и сестра. Работел на две места, за да издържа семейството си.
Един ден, докато водел братчето и сестричето си на училище, Кристофър се блъснал в една жена с дълга руса коса, облечена в бели дрехи. Тя изпуснала пачка с пари, но не забелязала и бързо си тръгнала. Момчето видяло парите и се навело да ги вземе, но не успяло да настигне жената, за да й ги върне.
Кристофър си обещал, че няма да похарчи нито стотинка и ще направи всичко възможно, за да намери жената и да й върне парите.
Наближавала Коледа и вечерта, след като взел брат си и сестра си от училище, момъкът извадил една стара изкуствена елха и няколко коледни играчки, за да украсят за празника.
Докато украсявали, Кристофър забелязал как жената, която срещнал сутринта, минава покрай къщата им и веднага я познал. Той се затичал да я настигне и да й върне парите. В мига, в който я спрял и заговорил, жената се преобразила в ангел с бели дрехи, венец на главата и крила, които били от лед. Момчето останало без думи, а тя му казала:
-Аз съм Ангелът на желанията. Тъй като ти постъпи честно и реши да върнеш изгубените пари, ще те възнаградя. Вземи това перо от лед, то ще изпълни едно твое желание.
Жената отчупила едно перо от лед от своите криле, дала му го и отлетяла. Кристофър запазил перото и си казал, че ще го използва в труден момент.
На следващия ден било Бъдни вечер и момчето решило да зарадва братчето и сестричето си като им купи подаръци от своите спестявания. Тъкмо се канил да излиза, когато на вратата се почукало. Щом отворил, видял висок мъж с черна брада. Това бил единият от работодателите на Кристофър.
-Крис, трябва да ти съобщя нещо неприятно. Работата в цеха намаля и за съжаление ще трябва да те уволня.
Очите на момчето се напълнили със сълзи. Сега щяло да му бъде много трудно да свързва двата края. Тогава се сетил за перото от лед, което му дал ангелът. Взел го и си пожелал да намери хубава работа, от която да изкарва достатъчно пари.
След това излязъл, за да купи подаръци за своите брат и сестра, въпреки лошата новина. Докато вървял, Кристофър видял плакат, на който пишело, че в центъра на града има конкурс за най-красива скулптура от лед. Той отишъл и разгледал произведенията на другите. Всички били невероятни. Въпреки това момъкът не се отчаял и решил също да участва. Взел парче лед и оформил ангел, който бил седнал и държал флейта. Кристофър предал своята фигура и не изгубил вяра, че може да спечели.
Дошло време да оценят произведенията. Журито внимателно разглеждало всички фигури, докато стигнали до тази на момчето. Те се спрели пред нея и били единодушни, че това е най-красивата фигура от всички. Хората започнали да ръкопляскат. Кристофър останал без думи. Извикали го на подиума и му връчили наградата – статуетка и голяма сума пари. След това кметът на града му предложил да работи като помощник на архитектите и също да се запише да учи за архитект, като разноските за образованието му щели да бъдат изцяло поети от общината.
Кристофър първоначално си мислел, че това е някакъв сън, но без да се колебае приел предложението. Това било най-хубавият коледен подарък за него. Записал се в университет да учи архитектура, започнал работа като помощник на архитектите в общината и получавал добра заплата, така че нямало нужда да работи втора работа. Сутрин ходел на лекции, а следобед помагал за проектите. Така момчето вече разполагало с достатъчно пари, за да се грижи за братчето и сестричето си.
След време Кристофър завършил висшето си образование с пълен отличен и отворил свое консултантско бюро. Вече изкарвал достатъчно пари и успял да построи нова къща, в която да живеят, а брат му и сестра му също учели в университет.
Кристофър никога не забравил перото от лед и Ангелът, който му помогнал да постигне всичките си успехи. Той често помагал на талантливи деца в нужда, като поемал разноските за образованието им.
II място – Мелис Хасан, 7 клас
Нощта, когато се роди Спасителят
Витлеем спеше под яркото небе, обгърнат от тишина и звезден блясък. Сред хилядите светлини една звезда сияеше най-силно, сочейки към малък обор. Там, върху слама, в обикновени ясли, лежеше новородено дете – Исус Христос. До него беше майка му Мария, нежно усмихната, а Йосиф стоеше наблизо като закрилник и опора.
Това не беше просто дете. Ангел бе известил Мария, че ще роди Божия Син, Спасителят на света. Тази нощ бе изпълнена с древни пророчества и нова надежда за всички хора. Пророк Исая някога предсказал идването на Емануил – „Бог с нас“, който ще донесе мир и радост на народите. Това обещание става реалност. С думите „Не бой се, Мария, защото си намерила благодат у Бога“, започва едно свещено пътуване, което ще преобрази света.
Извън града, на тихото поле пастири пазеха стадата си, когато небето се озари от необикновена светлина. Пред тях застана ангел и с благ глас каза: „Днес в града Давидов се роди Спасителят – Христос Господ. След тези думи небето се изпълни с ангели, които пееха: „Слава на Бога във висините и мир на земята!“. Христос, който идва като Цар и Спасител, не се ражда в дворец или под златни куполи. Той избира най-скромното от местата – ясли, заобиколен от животни и простота. Това показва същността на Неговото послание: смирението, любовта и служението към ближния са по-висши от земното богатство и слава. Чрез Своето смирено рождение, Той става близък до обикновения човек, като дава пример за живот в покорство на Божията воля.
Пастирите веднага продължиха към Витлеем. Щом стигнаха, видяха всичко, както им бе казано – Младенецът лежеше спокойно в яслите, а лицето му излъчваше светлина и мир. Те разказаха на Мария и Йосиф за чудото, на което бяха свидетели, и сърцата им се изпълниха с благодарност.
Не след дълго трима мъдреци от Изтока пристигнаха, водени от звездата. Те донесоха дарове: злато за Царя, ливан за Бога и смирна за Човека. С поклон те отдаваха почит на Младенеца, осъзнавайки величието на момента. Раждането на Исус Христос не е просто празник или традиция, то е обещание. То е уверение, че Бог не е забравил Своето
творение. Чрез Сина Си Той дарява света с възможността за изкупление и вечен живот. Христос става мостът между земята и небето, между грешния човек и светия Бог.
Тази празнична нощ не бе обикновена. Тя беше началото на новата зора за човечеството. Христос се роди, за да донесе мир, надежда и любов – светлина, която продължава да озарява света и днес. Тя ни напомня, че дори в най-големия мрак, светлината на Божията любов винаги ще ни води!
III място – Рая Енева, 7 клас
Коледна приказка
Имало някога жена с красиво име Лорения. Тя самата била красива, но мразела празниците, а най-много от всичко ненавиждала Рождество Христово – Коледа. Лорения не обичала веселието и смеха, дразнела се на украсите и подаръците и й било много трудно по време на големите празници, защото била собственичка на магазин. Разбира се, търговският й усет я подтиквал да продава играчки, коледни украси и дори елхи, но не желаела тези стоки да изпъкват с нещо пред другите.
Веднъж, точно преди Рождество, една от продавачките напуснала и на Лорения й се наложило да вземе младо момиче с пъстри дрехи. Собственичката не харесвала вида на новата си работничка, но други кандидати нямало, а и момичето я помолило горещо да го назначи на работа, защото отчаяно си търси такава.
– Аз и братята ми наскоро останахме сираци. Трябва да се грижа за тях, а съм свикнала много да се старая в нещата, които правя – казало момичето.
Строгата Лорения веднага я назначила, макар да не показала никакво съчувствие. Момичето, което се казвало Ели, започнало работа с усърдие и ентусиазъм. То се трудело непрестанно. Когато нямало клиенти, подреждало витрините, забърсвало праха по рафтовете или метяло и почиствало пода. Лорения била изненадана, че магазинът бил станал по-чист от аптека.
Наближили дните преди Рождество и коледният дух завладял света. Ели отишла на работа доста по-рано, за да украси магазина за големия празник. Постарала се много. Превърнала го в уютно коледно местенце, цялото обляно в светлина и красота.
Когато Лорения пристигнала в магазина, едва си проправила път покрай тълпата от клиенти. Всички избирали и купували елхи, подаръци и коледна украса.
– В какво си превърнала магазина ми? – изсъскала тя в ухото на Ели.
– Исках да ти покажа коледно чудо! Все пак това е най-големият празник, тогава е роден Христос! – тихо отвърнала продавачката. – Не ми се сърди, само гледай! Мога да работя и сама.
И Лорения се оттеглила на бюрото си в ъгъла, за да гледа как изпод сръчните ръце на Ели, излизали прекрасни опаковки, хартиени слънца и звезди и пъстри лентички, с които продавачката украсявала всяка покупка. Клиентите се тълпяли, не свършвали, но никой не се ядосвал, че талантливото момиче отнема от времето му.
– Заповядайте и бъдете здрава! – Ели подавала пъстър пакет на възрастна жена.
– Ето, моля! Елха със зведа за вас и вашето семейство! Бог да ви благослови!
– А, това е коледен венец… Ще добавя малко снежинки. Бъдете здрав!
– И ти бъди, добро момиче! – отвърнал поредният клиент.
Ели продавала стоки и играчки, елхи и украса, чак до вечерта. Когато дошло време да затворят магазина, той бил почти празен.
– Утре рано сутринта трябва да отидем за стока – тихо се обадила Лорения.
– Да, разбира се! Ще дойда рано! – радостно отвърнала Ели.
– Ти си истинско чудо, момиче! Не го ли знаеш – с насълзени очи проговорила собственичката. – Имала си толкова проблеми, а успя да стоплиш сърцата на половината град. Как не се умори да бъдеш мила? Как не ти омръзна да пожелаваш здраве и радост, на всяка старица?
– Това е толкова лесно, когато имаш работа и знаеш, че си полезен на близките си! А още по-лесно е, като осъзнаеш, че се готвим за най важния Рожден ден, който трябва да отпразнуваме с радост! – възкликнала Ели.
Без да каже и дума повече, Лорения дала на продавачката голям аванс, който трябвало да подскаже, че увеличава заплатата й двойно. От този момент собственичката обикнала Ели като родна дъщеря, а Рождество Христово станал любимият й празник. Тя разбрала, че светът е добър, когато го гледаш с добри очи.
Български