Иван Матев
Директор
на Музей „Литературна Стара Загора“
Петко Рачов Славейков и Стара Загора
(Историко-публицистично есе)
Името на големия българин Петко Рачов Славейков е свързано със Стара Загора през един от най-драматичните и преломни периоди в късновъзрожденската история на България – Априлското въстание от 1876 година и Освободителната руско-турска война (1877 – 1878). В Стара Загора Петко Р. Славейков се установява в началото на 1876 година като главен учител в известното в цяла България Светиниколско класно мъжко училище. Успоредно с пряката си учителска дейност (в Стара Загора той е преподавал български език, словесност и история), П. Р. Славейков посвещава много време и на своите литературни и фолклорни занимания: тук той работи върху „Географски словар на Балканския полуостров“ (специално раздела за българските земи); обработва и класифицира събраните от него десетки хиляди български притчи, пословици и умотворения; съставя „Христоматия по литература“, „Учебник по история“ и т. н. В Стара Загора Петко Славейков сътворява няколко знаменателни лирически творби, между които се открояват: „Там ми е сърцето клето“, „На агѝте“ и особено – „Вярата и надеждата на българина към Русия“, което впоследствие става едно от най-популярните стихотворения на народния поет. Не случайно в своята кратка „Автобиография“, престоя си в Стара Загора, според изследователката Величка Койчева, П. Р. Славейков категорично определя, като „трети период от своята литературна дейност“.
Но както винаги и навсякъде, така и в Стара Загора, твърде трудно е да се отдели в „самостоятелно лице“ поетът и преводачът Петко Славейков; историкът и фолклористът Петко Славейков; изследователят и учителят Петко Славейков, общественикът, сатирикът и публицистът Петко Славейков; издателят и енциклопедистът Петко Славейков – всички те в течение на времето се преливат и превъплъщават в една неуморимо енергична, творчески монолитна и невъобразимо колоритна фигура, която озарява като духовен венец нашето Възраждане. Но се и извисява ярко и твърде конкретно на фона на метежната старозагорска действителност в навечерието на Освободителната война. Основоположникът на научния социализъм у нас Димитър Благоев, който в наелектризираните дни преди обявяването на Руско-турската война е ученик на Петко Славейков в Стара Загора и взема участие в отбраната на града, подчертава, че „Дядо Славейков е бил през това време най-търсеният от всички учител, съветник, общественик“.
Петко Рачов Славейков е човекът, който в жаркия юли на 1877 година, заедно с видната учителка Анастасия Тошева и начело на екзалтираното старозагорско гражданство, посреща руските вόйни в североизточните средногорски подстъпи на Стара Загора – в местността „Бадемлика“, и приветствайки освободителите на родния им език, ги дарява по стария славянски обичай с хляб и сол. Той е, който оглавява Градския съвет на новоосвободения град и бива официално избран за първи кмет на „свободната вече българска Стара Загора“. В краткия си кметски мандат до опожаряването на страдалната Стара Загора от фанатичните орди на Сюлейман паша на 19 (31) юли 1877 година, Петко Славейков оказва действена и неоценима помощ на русите с организиране на прехраната на войската, при сформиране на Вътрешната военизирана милиция (български доброволчески отряд в помощ на руската администрация), при уреждането в Стара Загора на Привременна руска болница за ранените войници, при обезпечаване на преводаческите нужди (от турски и български език) на Руското военно командване, а и при топографското маркиране и насочване на руските войски по непознатите за тях и опасни старопланински проходи.
Петко Рачов Славейков става пряк свидетел на огнения погром и свирепия геноцид в Стара Загора, където под турския ятаган погиват повече от петнадесет хиляди невинни българи – всички те от цивилното население на града и околностите му, цветът на Старозагорския край. Поетът е един от последните жители на озлочестения град, които го напущат след кървавия петчасов Старозагорски бой на 19 (31) юли 1877 година! Тук, в Стара Загора, изгаря цялото му оригинално книжовно богатство, събирано с любов на длъж и шир из българско в течение на десетилетия…
Като сюрреалистичен спомен за зверската старозагорска вакханалия остава и незавършената трагедия в пет действия на П. Р. Славейков „Старозагорченката“ – пиеса, създадена от поета по повод Сюлеймановия погром над Стара Загора през лятото на 1877 година – фрагменти от която, редактираното от Иван Вазов пловдивско научно-книжовно списание „Наука“ публикува в няколко свои последователни книжки през 1883 година.
Със Стара Загора приключва най-същностният и най-истинският период от творческата и политическата дейност на големия българин – възрожденският. Но Стара Загора е и духовен старт на Петко Рачов Славейков в новия му следосвобожденски държавностроителен и литературен живот – живот, в който бележитият поет и безбрежен родолюбец оставя също дълбоки и трайни, неподвластни на времето следи.