Иван Матев
Директор
на Музей „Литературна Стара Загора“
Паметта на сърцето
„Не позволявай да ти вземат вярата!“
Михаил Берберов
В края на пролетта, през бароково-пищния месец май на фаталната за Михаил Берберов 1989 година, случайно се „засякохме“ с поета в редакцията на столичния вестник „Антени“. И двамата бяхме дошли по творчески въпроси при заместник-главния редактор Илия Пехливанов. С широк жест на ръката домакинът ни покани в стаята си, изтъквайки при това шеговито, че има честта да приеме едновременно двама старозагорци. След приповдигнатия разговор, който спонтанно възникна, Илия Пехливанов ни дари с празничния брой (за 24 май) на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О`писменех“, където на цяло цветноилюстровано фолио бе отпечатана статията ми „Духовен мост през Европа“, третираща ролята на старобългарското духовенство и мисията на ирландските монаси през VIII – IX век в Западна Европа.
Излизайки след час на улица „Хан Крум“, с развълнувания поет решихме да извървим пешком пътя до булевард „6-ти септември“, където се намираше служебния, а и творчески кабинет на Михаил Берберов, и където той настоятелно ме покани да продължим срещата си.
Улисани в спомени за Стара Загора, от която Михаил Берберов се бе откъснал преди десетилетия, не усетихме как разстоянието се стопи под нозете ни, за да се отпуснем върху гостолюбивите фотьойли около писалището на поета.
В новия разговор, който наченахме, имайки предвид вероятно изследователската ми работа, Михаил Берберов внезапно ме попита дали държа на документалната, на фактологическата основа и в лириката, изтъквайки, че на този именно принцип преди няколко години е построил книгата си „Пристрастно око“ (Пловдив, 1987). А тази книга Михаил Берберов бе посветил на редица свои духовни приятели като Андрей Германов, Александър Бандеров, Александър Миланов, Благой Димитров, Владимир Башев, Владимир Свинтила, Георги Струмски, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Иван Динков, Иван Николов, Иван Сарандев, Константин Павлов, Любомир Левчев, Марко Ганчев, Стефан Цанев, Никола Инжов, Нино Николов, Петър Караангов, Пеньо Пенев, Рашко Стойков, Слав Хр. Караславов, Христо Кацаров, Христо Фотев… – все имена на личности, съзиждали и пресътворили съвременния български поетичен дух в бурливото време от 60-те до 80-те години на ХХ век.
Разбира се, споделих, че някои от тях и аз познавам, а с хора като Владимир Свинтила, Иван Динков, Петър Караангов, Иван Николов, Константин Павлов, Никола Инжов, Рашко Стойков и Христо Кацаров поддържам и лични контакти. И в отговор му цитирах строфа от „Празнична(та) каторга“ на Рашко Стойков, още повече, че в началото на 80-те години бях публикувал и статия за същата стихосбирка:
Нищо лесно
не ми се удава.
Моят стих не е хвърковат.
Побеждавам ли,
с кръв побеждавам.
В тоя дяволски божи свят!
Моят съгражданин се усмихна съучастнически, пояснявайки, че творческият риск, ако е замислен да бъде осъществен единствено с художествено-психологически средства, в дадени моменти – особено при лирическото портретуване, влияе пряко, но има вероятност да се получат и косвени реминсценции. И в един динамичен план той разви удивителната си идея, че в сърцевината на поетическото му пристрастие лежат: „факти-чувства“, „факти-мисли“, „факти-образи“, „факти-случки“ – превъплътени във видения, от изживяната му собствена младост, а и от неизживяното му настояще.
Бях слисан от Михаил Берберов! – От така просто и логично, но универсално изложената от големия сърцевед негова философска концепция за драматичната житейска и духовна същност у почти всеки, благодатно изкушен от перото и обладан от искрена вяра, творец, че се е посветил да открие Истината чрез Словото. Та и самият поет бе пристрàстен към документалната и автентична даденост, дори в абстракцията на метафоричната си, но прецизна лирика!
По-сетне разговорът ни отново премина върху моите проучвания за „ирландската следа“ в съвместния култ към Светите братя Кирил и Методий и покръстителя на Ирландия Св. Патрик(ий), регистриран с уникалната едноименна фреска на късновъзрожденския казанлъшки зограф Петьо Илиев (Ганин) в Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец“ – ктиторски спомен от ирландския аристократ и българофил Пиърс О`Махони. Обещахме си да се видим отново в началото на есента – в София или в Стара Загора, защото духовният ми съмишленик имаше идея как да осъществя довършването на българо-ирландския си труд. Но съдбата отреди друго…
Духът на Михаил Берберов отлетя през същото това горещо лято при любимият му поет Овидий, преминал преди две хилядолетия към северното си понтийско изгнаничество и край бреговете на древното Анхиало – магическо място, което Михаил Берберов бе възпял със съкровен унес и преклонение. И сякаш онова лято той бе отишъл по свише повеление там, на същия черноморски бряг, за да се срещне в последните си дни с духа на Овидий.
На изпроводяк – вече пред отворената врата, поетът Михаил Берберов ми препоръча „да не позволявам да ми вземат вярата“. Впоследствие, в една негова стихосбирка прочетох същия стих…
Български