I място – София Кючукова, III клас
Искри от бъдника
Бъдни вечер е, а казват, че около Коледа се случват чудеса!
Всички деца чакахме с нетърпение този вълшебен празник. Баба беше сготвила вкусни гозби. Разбира се постни и нечетен брой – содена питка с паричка, зимна салата, пълнени сухи чушки, лозови сърми, боб на фурна, ошав, варено жито, тиквеник и любимата ми баклава. Масата беше празнично украсена. Чух, че дядо отговарял за бъдника. Аз не знаех, какво е бъдник. Помолих го да ми разкаже и той започна:
– Бъдникът, дете, е дървото, което се слага в огнището на Бъдни вечер. Гори цяла нощ. По пламъците му и по въгленчетата се гадае, каква ще е годината – плодородна или не.
Заедно сложихме бъдника. От него започнаха да излизат безброй светли пламъчета – червени, жълти, оранжеви, малки и големи. Загледах се в едно от тях. Беше палаво, но същевременно и много красиво. Сякаш танцуваше свой огнен танц. Гледах го с огромен интерес. След малко то ми прошепна с човешки глас:
– Благодаря ти, София, че ме забеляза!
Изненадах се и се заоглеждах, дали някой не ме наблюдава. Оказа се, че само аз съзерцавам огнените пламъци. Зарадвах се и продължих да го следя с интерес. Кръстих го Пламъчко и в този момент моят нов приятел ми проговори:
– Щом съм интересен за теб, ти предлагам да си затвориш очите!
Послушах го и в този миг попаднах във вълшебен свят. Там беше пълно с безброй красиви подаръци, вкусни сладки, дори беше украсено с коледни елхи, бляскави гирлянди и навсякъде беше пълно с елфи.
Стоях като омагьосана! Не можех да повярвам на очите си! Пламъчко ми показа и работилницата на Дядо Коледа. Всичко наоколо грееше в чудновати светлини.
– Във вълшебния свят се случват вълшебства! – каза Пламъчко. – Намисли си три желания, а аз ще се постарая те да се сбъднат!
Помислих малко, тъй като бях безкрайно развълнувана, а исках тези желания да не са специално за мен. Първото беше да няма дете без подарък за Коледа. Та нали всички обичат подаръците! Те носят безброй усмивки, радостни викове и сбъднати желания. Второто беше никъде да няма войни, защото никой не обича бомбите и детските сълзи. Всеки мечтае да има светъл и уютен дом, вкусна храна и топла прегръдка, изпълнена с любов. А третото ми желание, мили мой Пламъчко, е да няма болни хора по света. Така всички ще са безкрайно щастливи и земята ще е едно по-добро място за живеене. Щом изрекох и последното си желание, Пламъчко изчезна, а аз се озовах отново пред камината. За моя радост никой не беше забелязал, че ме няма.
А какво беше станало с бъдника? Беше почти изгорял. Пламъчко вече го нямаше, но ми беше обещал, че ще изпълни желанията ми.
А аз? Аз бях безкрайно щастлива, защото истинските приятели изпълняват обещанията си.
Обичам Бъдни вечер, защото е пълна с вълшебства! Колко е приказно и вълнуващо! Колко е свято и магично!
Казват, че по Коледа се случват чудеса. Явно чудеса се случват и на Бъдни вечер. Нека докоснат и Вас!
София Кючукова
II място – Христина Бахова, IV клас
Искри от бъдника
Настъпи дългоочакваната от мен свята нощ. Всяка година на Бъдни Вечер се събираме около свещената трапеза в старата скромна и малка къщичка на баба и дядо. Още щом зърнах техните топли и любящи очи, сърцето ми се изпълни с любов. Те излъчваха обич за всекиго, който ги погледнеше.
Не след дълго най-младият ерген от нашето семейство – чичо Иван излезе от малката къщичка и пое по горска пътечка. Очите му бяха запленени от красотата на зимния пейзаж. Кестенявите му коси бяха покрити с бели снежинки като балеринки, бузите му зачервени като алени лалета, а засмените му устни – заскрежени. Всички дървета наоколо гледаха с любопитство кое дърво ще избере чичо. Всяко от тях искаше да бъде забелязано: едно излизаше напред, друго се буташе с клоните си, а трето се провикваше „Избери мен!“. Само едно дърво стоеше кротко и смирено. Чичо се поогледа и видя това дръвче. Клоните му бяха застанали като две малки протегнати ръчички. Той докосна двете клончета и изведнъж всичко се озари със светлина. Всички дървета започнаха да пеят коледни песни, да танцуват и да си разменят подаръци. Някои дървета от врагове станаха първи дружки. Всички бяха усмихнати, окичени с радост… беше истинско коледно чудо! Чичо Иван се смая, не можеше да повярва на очите си. Каза си, че това е дървото. То носеше радост и обич у всички хора, растения и животни. А какво по-хубаво от присъствието на любовта!
– Взимам го! – каза си той.
Но преди да го отсече рече:
– Дръвче скъпоценно, би ли приело да бъдеш наш бъдник в святата и тиха нощ?
– Разбира се, за мен е чест! – отговори развълнувано дръвчето.
Чичо Иван го взе и тръгна на обратно по пътечката. У дома ние го очаквахме с нетърпение. Изведнъж се чу едно свирукане. Зарадвана аз от новината, че той се връща, отидох да го посрещна. Внасяйки дръвчето вкъщи, той ни попита:
– Славите ли Млада Бога?
– Славим, славим, добре дошъл! – му отговориха жените.
– Аз в къщи и Бог с мене! – добави чичо.
Скоро всички се събрахме и се настанихме около софрата. Внезапно небето се отвори. То бе готово да чуе нашите желания. В този момент чичо започна миросването на бъдника – издълба малка дупка, в която сложи вино, зехтин и тамян. След това я запуши и уви с бяло ленено платно. Изведнъж, нашият свят бъдник започна да шава. Шаваше, шаваше и не спираше. Всички припнахме към него. Тогава се зададоха нежните гласове на красиви девойки, които запяха и той се успокои. Чичо тръгна към огнището носейки бъдника през рамо, като се стараеше той да не докосва земята. Пристъпваше с миши стъпки, но се подхлъзна и тупна. Бъдника толкова нависоко литна все едно отскочи от трамплин, че чааак стигна тавана. Нашето куче Тоби веднага забеляза и се втурна да го спасява. Хвърли се и дръвчето тупна върху меката козина на гръбчето му. Чичо благодари на кучето, взе бъдника и постави внимателно дървото в огнището. То запука и от него захвърчаха огненочервени искри. Цяла нощ пеехме коледни песни, люшнахме няколко хорца и се наслаждавахме на празника. На сутринта дървото беше изгоряло докрай. Баба ми разказа, че пепелта от това свещено дърво е магическа и лечебна. Събрахме я в гърненце, за да ни послужи за лек и да я разпръснем в ниви, лозя и ливади, за да раждат.
Този ден ще остане незабравим за мен, с традициите, които научих, с хубавите емоции и със забавните моменти. Това ме накара да осъзная, че няма нищо по-ценно от присъствието на обичта на моето любящо семейство.
Христина Бахова
III място – Данаил Желязков, III клас
Искри от бъдника
В малко село, отдалечено от големия град, близо до гората, живеел Иво заедно с родителите си, баба си и дядо си. Всеки празник те посрещали заедно. Понеже не били заможни, винаги преди Бъдни вечер работели усърдно, за да припечелят пари за празничната трапеза. Всички се трудели, освен малкия Иво.
Една зимна нощ той не можел да заспи, а искал да се сгуши при майка си и баща си. Малко преди да отвори скърцащата врата на спалнята им, Иво дочул как баща му казва с тъга, че са спечелили достатъчно, за да купят храна за празника, но няма да могат да си позволят нова брадва, с която да отсекат бъдник и да спазят традицията, която била истински важна за семейството. Очите на Иво се напълнили със сълзи и буца заседнала на гърлото му.
Сутринта преди Бъдни вечер, той отишъл на пазара и с мъка продал всичките си играчки. Вече се смрачавало, когато Иво се запътил към ковачницата, за да купи малка брадва. След това съвсем сам поел към тъмната гора. Той знаел, че ще му бъде много трудно, но след дълги усилия успял да отсече дърво, макар че ръцете му вече били наранени и премръзнали.
Когато се стъмнило той се прибрал с големия дънер и тайно от всички го сложил в камината. След това седнал на скромната празнична маса със семейството си. Когато вечерята приключила, Иво с радост поканил всички край огнището. Тогава близките му разбрали, какво е направил, прегърнали го и заедно запалили камината. Иво се сгушил в баща си уморен, но истински щастлив, отпуснал се и задрямал гледайки магичните искри на бъдника, които танцували по стената.
Годините минавали, Иво пораснал и създал свое семейство, но всяка Бъдни вечер той продължавал да пали домашното огнище, да сяда край него с децата си и да гледа с усмивка проблясващите по стената искри от бъдника.
Данаил Желязков
III място – Палмира Проданова, II клас
Искри от бъдника
Бъдни вечер е! Толкова очакван от мен празник. Тати е сложил голям бъдник в камината, за да топли къщата. Какво е бъдник ли? Ами това е едно голямо дърво, което се слага отпред в камината, за да ни топли цяла вечер.
С мама подреждаме масата. На нея, разбира се, поставяме само постни ястия. Цял ден готвихме заедно. Беше много забавно! С баба приготвихме заедно питката, тя от много отдавна ми позволява да помагам в кухнята. А в нея тя слага и късметчета, за да ни е по-весело. Така е всяка година.
Аз броя ястията на масата, защото мама ми обясни, че трябва да бъдат 7, 9 или 12 на брой. Нашите ястия са 7. Сложихме освен питката – зеле с боб, пълнени червени чушки с боб, прясно опечени ядки, плодове, салата от домати, краставици и чушки и постни сърми.
Сядаме на масата и баба разчупва питката и раздава на всички, за да могат да си получат късметчетата. Първото парче поставяме пред иконата на Богородичка. Така правим всяка година. След това започва търсенето на паричката и на късметите. За съжаление, късметите се бяха изтрили. Аз ги бях написала с изтриваем химикал и затова ги нямаше вече. Мама се цупи и ме пита как не съм се сетила за това, но се смее. Винаги е толкова забавно, когато сме заедно.
Започва търсенето на паричката. Тя, разбира се, отново се падна на мен. Мисля, че това е някаква хитринка на баба. Защото всяка година тя се пада на мен.
Храним се и си разказваме истории. След това, разбира се, играем и на настолни игри. Сега най-любимата ми е „Гледай си работата“, игра с карти в която научавам и за хора, които не съм чувала дори. Но, разбрах че Исак Нютон е свързан с механиката, макар и да не знам какво е механика. Но, мама ми обясни, че това е нещо, което кара филия намазана с масло винаги да пада с маслото надолу. Нарече го гравитация. Така, че е много забавно, макар и трудно за мен.
След като приключваме с вечерята, ние не прибираме масата. Защото така оставяме някои от ястията, за да си хапнат починалите, както и Богородичка.
Преди да си легнем, макар и да не ми се спи, приготвяме на Дядо Коледа – бисквитка и топло мляко. Слагаме ги до камината, за да може като дойде да си хапне и пийне и да си почине.
Аз разбира се, не искам да заспивам, защото искам да видя как пристига Дядо Коледа. Но, толкова много ми се спи, че накрая всички си лягаме. Беше изключително добър ден! Всички си лягаме доволни и уморени.
А аз затварям очи като си мисля, какво ли ми е приготвил Дядо Коледа. Мисля си, дали съм слушала достатъчно и дали е получил писмото ми. Затварям очи.
Лека нощ!
Палмира Проданова
Български