Откърмен от Тракия – устремен към света

 
 
 
 

Иван Матев
Директор
на Музей „Литературна Стара Загора

 
 
 
 
 

 

Откърмен от Тракия – устремен към света

Слово за Стара Загора

 
 

„Стара Загора, Стара Загора,
жив град с темели в кости забити…“

Съдбовно е прозрял в лирическото си видение драмата на своя роден град поетът Михаил Берберов. Наистина, древна и показателна е историята на този южен български град, който, по думите на старозагорския литературен критик Стоян Стаев, е „опрял тил в топлите средногорски пазви – открил могъща гръд към безкрая  на тракийските поля“.

Епохи и народи осем хилядолетия  са забивали яки корени в неговата плодна земя, обладавали са духа му със своите истини и открития. Възход и разруха, културен подем и забвение са белязали една удивителна траектория, в която огненият факел на унищожението е бил безсилен пред старозагорския феникс. Прелетял през вековете, символът на безсмъртието реално се прераждал, оживявал и в имената на града: Берое, Августа Траяна, Иринополис, Верея, Боруй, Ески Загра, Железник, Стара Загора.

Осем имена за две хиляди години! Това са каменните обозначителни стъпала от монолитната и непоклатима стълба  на Стара Загора. По тази историческа стълба старозагорци вървят към бъдещето…

Траки и римляни, византийци, славяни и българи – всички са градили, оставяли са свой белег за столетно наследство. Пръстта на Стара Загора, недрата на нейната памет са скътали далечни спомени, като при земетръс ги разтърсвали и ужасни поличби. Погром след погром – пепелища и смърт. И възкресение! Много пъти мъчителната забрава  е държала Стара Загора в „костеливата си прегръдка“. (Злото си отмъщавало.) Много пъти градът се е жертвал, умирал и отново се раждал, за да израсне по-горд и нетленен.

Натежал от златни жита  и събития, потънал в аромати от липи, лозя и смокини, още в древни времена Стара Загора възпитавал своите жители на труд и красота – дал сила и порив на десетки поколения. Античният дух на Стара Загора витае и днес по неговите прави улици. Неподвластен на времето, той шества триумфално по белите му площади, вграден е по повелята на съдбата в края на XIX век и в Хиподамовата му архитектура.

Ето защо за нас – съвременниците, Стара Загора е бил винаги реален символ на римското културно-историческо могъщество, съзираме го като олицетворение  на славата и цивилизацията, пренесени още през I в. сл. Хр. върху щитовете на римските легиони в провинция Тракия. През 46 г. сл. Хр. тук господар става император Клавдий I Тиберий Друз Нерон Германик (41 – 54 г.) и за броени десетилетия градът се превръща във възлово средище на Горна Тракия. Следва бурно икономическо развитие, административна реорганизация, строителство – тотална архитектурна обнова по римски модел – Августа Траяна израства като един от големите, богати и необикновено красиви градове на Централните Балкани. Но пълната романизация на Августа Траяна идва едва в началото на II в. сл. Хр. при управлението на могъщия император-войн Марк Улпий Траян (98 – 117 г.). Самият император оценява важното стратегическо и културно значение на града като естествен център между двете съседни провинции Мизия и Тракия и му става патрон, дарява го със своето име – Улпиа Августа Траяна. Привилегиите следват една след друга: Августа Траяна се сдобива с нови крепостни стени, широки пътища и тръбопроводи; узаконява се статута ѝ на муниципия със собствено управление и правото ѝ да сече свои колониални бронзови монети. Стопански и демографски градът процъфтява!

Невъзможно е да се опише цялата запазена до днес материална и духовна наличност на хилядолетна Августа Траяна – едно от проспериращите антични селища върху картата на Римската империя, което достига своя апогей през втората половина на II в. сл. Хр. под мъдрото управление на императора-философ Марк Аврелий Антонин (161 – 180), утвърждавайки окончателно класическия си урбанистичен облик в първата половина на III в. сл. Хр. при Сéверите. Стотици колони и капители в различни стилове, фрагменти от мраморни статуи, постаменти, аркади, богато профилирани и орнаментирани корнизи, архитрави, бази, стели, барелефи, изцяло запазени фронтони, уникални подови мозайки и други архитектурни елементи и съоръжения от централните улични артерии – „декуманус максимус“ и „кардо максимус“, както и основи от грамадни обществени постройки, появили се изпод земните пластове ведно с открития от археолозите през 1968 година античен форум на Августа Траяна – това съпътства и сега  всяка строителна копка върху очертанията на античния град.

Но да разкажем и за съвременната Стара Загора – обител на поети, артисти, художници, музиканти – благословен кът, в който бликат несъхнещи духовни извори. Неотразими във времето – от края на XIX до началото на  XXI век, до нас достигат песните на старозагорските поети. Богоогласеният талант и могъщата душевност на писатели като възрожденеца Даскал Петър Иванов и последвалите го модерни европейски творци Георги Бакалов, Кирил Христов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Ботьо Савов, Георги Райчев, Борис Бакалов, Николай Лилиев, Богдан Баров, Иван Хаджихристов, Гео Милев, Иван Мирчев, Магда Петканова, Офелия Касабова, Веселин Ханчев, Димана Данева, а и техните по-млади следовници Амѝ Бакалов, Христо Кацаров, Михаил Берберов, Рашко Стойков, Жеко Христов, Янко Димов, Стойчо Стойчев, Таньо Клисуров, Ганко Славчев, Минчо Стоилов, Неделчо Ганев, Стойчо Маджарски, Йордан Атанасов, Керка Хубенова, Виолета Бончева, Стана Димитрова, Иван Груев, Кольо Александров, Константин Колев, Ганчо Проданов, Йордан Стоев, Петър Тонков, Стоян Стаев, – имена, които биха могли да съградят облика на цяла една национална литература – ето го духовният оплот на съвременното старозагорско словесно изкуство!

Непреходни ценности е сътворила и ни е завещала Стара Загора. „Аязмото“ – този удивителен горски оазис  по южните склонове на Средна гора, напомнящ за италианската Ривиера – великото дарителско дело, екологическият подвиг  на първия Старозагорски канонически митрополит – прилепчанинът Методий Кусев (Прилеп, 1838 – Стара Загора, 1922), увековечава като спасителен божествен венец  повече от столетие  новата старозагорска история. Тук, според средновековната легенда, равноапостолният български Княз Св. Борис I – Михаил е посрещнал през 865 година кръстното византийско пратеничество на император Михаил III и Константинополския патриарх Фотий – за да приеме пръв от славянските владетели Светото кръщение, а да въведе след това в лоното на християнството и многочисления си народ.

Кедрите и пиниите по вечно зелените хълмове край Стара Загора, кестените и кипарисите, уханните глицинии, накитили нейните прави улици още въздишат по славеевия глас на великата оперна жрица Христина Морфова. А топлината на тракийското южно слънце днес трепти в ариите на Анна Томова-Синтова и Веселина Кацарова. Една прастара изконна любов към изкуството и науката е родила на предела между XIX и XX столетие именно в Стара Загора първата провинциална опера  и един от първите исторически музеи в България. И като приказни цветя върху палитрата на Тракия в Стара Загора са разцъфнали платната на повече от шестдесет невероятни български художници, между които: Антон Митов, Георги Митов, Георги Евстатиев, Васил Димов, Атанас Михов, Васил Маринов, Васил Костакев, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Никола Аръшев, Марио Жеков, Олга Братистилова, Елисавета Консулова-Вазова, Евгения Илиева-Лепàвцова, Руси Карабиберов, Николай Евров, Марин Тачев, Димитър Караджов, Петър Русков, Тодор Калпакчиев, Георги Славов, Димитър Чехларов, Злати Златев, Иван Попчев, Любомир Цакев, Янаки Кавръков, Белин Мартинов, Михаил Косев, Димо Генов, Емил Иванов, Александър Козаров.

Стара Загора е град на поети и художници, но и град на герои! В пантеона на безсмъртните Стара Загора навеки записа подвига на самопожертвалите се в Старозагорската буна от 1875 година ратници за национална независимост Кольо Ганчев, Георги Михайловски, Сава Силов, братята Георги и Михаил Жекови, Димчо Стаев, Стефан Чифудов, Кольо Райнов, Руси Аргов. Съвестта на Стара Загора се възторгва от спомена и за Апостола на българската свобода йеродякон Игнатий – Васил Левски, осветил през 1869 година в старозагорския квартал „Акарджа“ един от първите Тайни революционни комитети на България. Но признателните потомци и днес свеждат скръбно чела пред злокобния спомен за кървавата хекатомба, устроена от османския поробител в старозагорската църква „Света Тройца“, където в огненото лято на 1877 година – по време на Руско-турската освободителна война, фанатичната освирепяла войска на Сюлейман паша обезглавява повече от три хиляди невинни българи – християни, а самият град Стара Загора е варварски опожарен и сринат до основи…

На североизток от Стара Загора, върху застаналия като стражник на вечно бдение хълм „Българско опълчение“ днес се „вее“ 50-метровият гранитен монумент на героичното Самарско знаме. През паметния месец юли на 1877 година – под окървавените дипли на това първо наше бойно знаме – българските опълченци и руските войни показаха на историята и на света, че смъртта също е синоним на Свободата.

Стара Загора – негаснещ живот, плодове и приемственост – възвисяване. Предопределение, което духът на града прозрял и следвал. Днес Стара Загора твори своята съвременна биография. Многохилядният град – шести по големина в България, възстановен за последен път от руините през 80-те години на XIX век по Хиподамовия план на чеха Любор Байер, във втората половина на ХХ век бе крупен индустриален, енергиен и културен център. Стара Загора бе град на електрониката и роботиката, на машиностроенето и химията, на биотехнологията и хранителновкусовата промишленост, на астрономията и модерното строителство, на европейски осъвремененото селско стопанство. Тези нови отрасли създадоха и новия гражданин на Стара Загора. Заедно с интензивния му културен живот и завидния му научен потенциал, съсредоточен до голяма степен в Тракийския университет, те формираха и неговия универсален дух, обогатиха мислите му, направиха старозагореца мъдър и търсещ.

Стара Загора – древен и вечен град! Град, откърмен от Тракия – устремен към света…

 

 
Иван МАТЕВ
Директор на Музей „Литературна Стара Загора“

06 септември 2023 г.
гр. Стара Загора