Кирил Христов през погледа на художници

Иван Матев

Директор

на Музей „Литературна Стара Загора“

По-близо до небесата,

до звездите…

Кирил Христов

Изпитвам дълбока национална почит, но и осъзнат, макар и спотаен, духовен дълг пред свише огласената личност на гениалния старозагорски и европейски поет Кирил Христов*. Още повече, че съм се появил на този свят под небето на древна Тракия, запечатало през знойното лято на 1875 година рождението и на духовно непостижимия ми съгражданин! При това художествените изображения на Кирил Христов, с които по достойнство е представен ръководеният от мен Музей „Литературна Стара Загора“ в паноптикума на българските музейни институции, са реално приютени в един елитен храм на високата старозагорска култура и нейната двувековна изява в словесното изкуство – храм, отворил поредно, след тридесетилетно драматично прекъсване, своите мистични двери в благодатните есенни дни на 2019 година…

Дългът ми към Кирил Христов днес, обаче, отчасти е заплатен, защото естетически и духовно преосъществена, портретната художествена панорама с образа на неподражаемия български поет-прорицател, сякаш е донесла трансцедентно през времето неговата хуманна благосклонност, а и удовлетворение.

„Поетът Кирил Христов през погледа на художници“ е наистина една „par exellence“ (пар. екселàнс) естетска сбирка – и като камерна визия, а и като вътрешно-духовен персонален прѝцел, като идейна съпоставимост и, разбира се, разнолико творческо изживяване. В този смисъл, въздействието е обратимо! – То идва към нас с глобалния естетико-психологически калейдоскоп на осемнадесетте художници, сътворили духовния лик на Кирил Христов в сюблимната, седемдесетилетна, епохална перспектива между 1909, 1915 и 1964, 1982 година. Но се и връща конкретно към обекта на изображение, ведно с представите ни за необикновения „народен поет“ – исполин и преобразовател, побил съзнателно в темела на нашата душа непоклатимия стълб на българското модерно съзидание. Всъщност, Кирил Христов е вторият и единствен – след Вазов, български лирик, даруван в следосвобожденска България със святото прозвище „народен поет“!

Оригиналните, вътрешно субективно преживени и поради това неотразимо въздействащи графики, рисунки с молив, туш и въглен, акварелните, пастелни, офортни и маслени творби, както и ретро-фотографските художествени възстановки в респектиращо-класически, импресионистичен, експресионистичен или очистително-шаржов стил, излезли изпод вдъхновените ръце и сърцата на личните приятели и почитатели на възторжения певец на „Химни на зората“ – неговите визуални живописни и пластични интерпретатори, между които в музейната експозиция се открояват: търновецът Борис Денев, свищовлията Александър Божинов, старозагорците Васил Димов и Георги Славов, русчуклията Петър Морозов, пазарджиклията Райко Алексиев, пловдивчанката Елисавета Г. Консулова-Вазова (рисувала с експресивен порив през 1931 г. Кирил Христов в Прага), българската еврейка Анжелика Шац-Меерсон (представила с потресаващо въздействащата си графика през следващата 1932 г. Кирил Христов, също в Прага), пражàните Мàрек и В. Шѝмек, казанлъчаните Цветана Щилиянова и Димитър Чорбаджийски – Чудомир, врачанинът Андрей Николов, неизвестният датчанин от Копенхаген от 20-те и анонимният му български предшественик от 10-те години на ХХ век, скулпторът Т. Дуков от 30-те и 40-те години, а и варненецът, почти наш съвременник, Георги Караиванов, както и втората Кирил-Христова съпруга – чехкинята Ноемѝ Мόлнарова, оформят в действителност една уникална портретно-художествена галерия от двадесет произведения, създадени от видни майстори на четката, молива, и длетото най-вече между двете световни войни, предимно в София и Прага, основополагащо датирани, разбира се, от края на деветнадесетото и началото на двадесетото столетие, а и по-сетне – през 30-те и 40-те, 50-те и 60-те, до 80-те години на ХХ век и в духовно съзрялата ни провинция като Варна, Стара Загора или Казанлък, чийто единствен герой е „поетът без мярка“ Кирил Христов!

Същевременно, присъствието на тези изключително оригинални и досега неизвестни за българската културна общност художествени творби – като безценна национална колекция – във фондовете на Музей „Литературна Стара Загора“, е поредното неопровержимо доказателство за естествената дифузия и обективната превъплътимост на словесното и изобразителното изкуство. Показател е за божествената ерупция и висшата трансформация на лирика и художество, естетически споени в свещена извънвремева амалгама, духовно обладани от спасителната за всяко изкуство идея за Истината!

Едва ли ще бъде случайно тогава и моето драстично признание, че навремето – в дните на Кирил-Христовия паметен 140-годишен юбилей, спонтанно реших Музей „Литературна стара Загора“ да покаже през 2015 година почти цялата своя художествена сбирка, свързана с поета Кирил Христов – и то в категоричното си качество на идеен, творчески, институционален, но и социален съдомакин, именно в Старозагорската градска художествена галерия – и на която небесен закрилник, в този момент, бе духовният войн Кирил Христов. А ние – съвременниците, на които е съдено да градим битието си в менливия нрав на епохата и в нашето все по-мутиращо и яростно общество, все повече се нуждаем от идейно, но и от практическо култивиране на духовното, на цивилизационното припомняне, – което в случая съм убеден, че справедливо постигаме…

28 март 2023 г.

Стара Загора

_________________________

* Поетът Кирил ХРИСТОВ (23 юни 1875, Стара Загора – 7 ноември 1944, София).

ПРИЛОЖЕНИЕ

От Юбилейната живописна, портретно-документална изложба на Музей „Литературна Стара Загора“: „По-близо до небесата, до звездите!“ („Кирил Христов през погледа на художници“), посветена на 140 годишнината от рождението на големия български поет Кирил Христов (23.VI.1875 – 07.XI.1944). – Градска художествена галерия, Стара Загора, 22 юни 2015 г.