Монография за Даскал Петър Иванов написа литературният изследовател, критик и историк Иван Матев, главен уредник на Музей „Литературна Стара Загора“
Готова за печат е книгата „Сълзите на Даскал Петър Иванов. Прозрения от Българското възраждане до наши дни“. Тя е дело на Музей „Литературна Стара Загора“ и Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора.
Студийната част в размер на 70 машинописни страници е дело на литературния критик
и историк Иван Матев. Отделно е подбраната от него илюстративна част, и могъщият библиографски корпус. Изследвани са много документи, които са въведени в оборот, включително от Българска академия на науките.
За Петър Иванов са писали редица изследователи – и Величка Койчева, и Петър Коев, и Нейчо Кънев и Иван Неделчев, като обаче се споменава само рождената му година – 1847. Но около личността на Петър Иванов има неща, които са неизвестни или потъпквани. В този смисъл „Сълзите на Даскал Петър Иванов…“ бележи много важен приносен елемент. Иван Матев цялостно представя държавника и твореца Петър Иванов в документалната памет на Стара Загора. Това той постига преди всичко с документи и експонати, изложени в експозицията на Музей „Литературна Стара Загора“, където са и медалите, и ордените, които възрожденският поет е получавал от Българската държава след Освобождението.
„Много години ме е глождело неудовлетворението защо никой не е написал през кой мес
ец е роден Даскал Петър Иванов“ – коментира Иван Матев. – Рових се в най-различни архиви, за да достигна до истината. Професор Иван Гълъбов пише, че голяма част от атрактивните и значими открития се правят в музеите, в архивите и библиотеките. Понякога се открива някое
смачкано листче и то решава проблема… В една чернова на Даскал Петър Иванов – отговор на писмо на БАН от месец юли 1921 г., старозагорският поет пише изложение от 5-6 страници, в което разказва за себе си. (А той е бил действителен член на БАН)“:
„Имам чест да Ви съобщя следните биографически черти от живота ми. Родил съм се в град Стара Загора в 1847 г. през месец октомврий…“ – регистрира ръкописно самият Петър Иванов. – Освен това, споделя г-н Матев, открих една негова партитура към стихотворението му „Ах, да мога…“, която е символична, но и реална връзка на възрожденската ни литературна традиция и новото време. В нейния поетично-словесен, успореден на нотите еквивалент, старозагорският лирик показва своето морално отношение към българската нация. Хората, особено единоплеменните, трябва да се обичат, да си помагат. Това е единствен начин да се превъзмогне вековното минало и да тръгнем напред! Тази песен на Даскал Петър Иванов – „Ах, да мога…“, се е пеела от следосвобожденските му почитатели, както и неговата песен за „Вдовицата“,
която той пише през 1873 година като учител в Карнобат, от българските хъшове в Браила. По това време Петър Иванов се залюбва с бъдещата си жена, която е от Сливен. След женитбата им тя учителства в Ортакьой в Цариград и П. Иванов често прихожда и се застоява в отоманската столица. Това е много интензивен и творчески благотворен период, в който писателят осъществява връзки с издателя Иван Генадиев, с народния поет Петко Р. Славейков, с различни издателства, вестници и български национални сдружения“.
„Още в началото на 60-те години на XIX век богатите старозагорски българи разбират, че Петър Иванов е много умен, ученолюбив и трудолюбив, та го пращат да завърши гимназия в свободен Белград. После в Белград той завършва и Духовна семинария! Там, още младеж, Петър Иванов става член на Втората българска легия, развивайки активно отношение към свободата на България. Затова, след Освобождението П. Иванов превежда ценната историко-лирическа книга от Петър Негоша „Горски венец“, отпечатва я във Видин през 1891 година и я подвързва луксозно. В нея се разглежда проблематиката за драматичната борба на черногорския народ през XVII век срещу ислямизирането! Книгата може да се види в Петър-Ивановия кът на експозицията в Музей „Литературна Стара Загора“.
След Освобождението на България Петър Иванов е бил седем години (1884 – 1891) областен управител на Видин – голям за времето град с отворено пристанище като Русе, с богат културен живот по европейски модел. Участвал е в посрещането на Фердинанд при първото му пристигане в България на 30 юли 1887 година. От Видин Даскал Петър Иванов си купува пълното течение на Александър Сергеевич Пушкин, на Михаил Лермонтов, а и на Любен Каравелов (под редакцията на Захарий Стоянов) – книги, част от които също могат да се видят в Старозагорския литературен музей.
Даскал Петър Иванов, освен че е националреволюционер, освен че заедно с най-големия си приятел Кольо Ганчев участва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., създава в родната Стара Загора и първия граждански оркестър. Кольо Ганчев е свирил там първа цигулка, докато Петър Иванов гастролира с флейта. Даскал Петър Иванов е действал заедно с другия голям българин – Христо Шиваров, който е бил секретар на Старозагорския таен революционен комитет… Своята стихосбирка „Стихотворения“, издадена през същата година, авторът посвещава на Кольо Ганчев с отпечатан върху титулната страница текст: „Приятелю моему Кольо Ганчеву“.
Научен принос на изследователя Иван Матев е, освен публикуването на ордените и медалите, с които Петър Иванов е удостоен, и описанието на всеки екземпляр – каква е монетарната му позиция, дипломатическата или политическата му актуалност, художествената му същност и оценка. Изумяват проучените подробности по всяко отделно Петър-Иваново отличие, естетически какво представлява – какъв му е бордюра, гравюрата, скъпоценните камъни, какви са кръстовете – православни или католически, има ли изобразени кралски лилии, свързани с вековния френско-кобургски аспект, какъв е емайлът – бял, син, червен, зелен…
Сред ордените има една учудващо голяма Юбилейна значка с образите на Светите братя Кирил и Методий. Тя е връчена на поета и държавника Петър Иванов на Международния всеславянски събор, състоял се в София през 1910 година. Основният ѝ корпус е от позлатен месинг. Има капковидна форма и е апликирана с червен, тъмно син, зелен и бял емайл. В централното кръгло поле върху белия емайл, обрамчен с лаврови клонки е написано със старобългарски шрифт името на съвременната българска столица – София, а околовръст четем историческото откровение: „Въ сговора е силата на славяните – 1910 г.“. Изработката на значката е осъществена в Прага, в ателието на известния чешки скулптор П. Слобода.
Във финалната част на монографията „Сълзите на Даскал Петър Иванов. Прозрения от Българското възраждане до наши дни“ са изброени длъжностите, които видният старозагорски възрожденец е заемал в следосвобожденска България: „Той не е непознато име в българския литературно-духовен и социален живот, и в късното ни Възраждане, и в първите следосвобожденски години – пише изследователят Иван Матев. – Обсегът на неговата литературно-обществена, революционна и поетическа дейност най-ярко и точно се откроява в последната четвърт на ХІХ и първата четвърт на ХХ век. Със своите неизмеримо активни и неуморни шест творчески десетилетия – от първата му публикация в Цариград през 1869 година, та до самата му кончина в родната Стара Загора през 1927 година, Петър Иванов е извоювал изключителен социален авторитет, лично достойнство и благороден хуманитарен респект в обществото. Да не забравяме, че той е работил неуморно и в гражданското уреждане на освободеното ни отечество. Бил е окръжен управител на Стара Загора, Хасково и Бургас; околийски управител в Казанлък; областен управител на Кюстендил, Видин и Шумен; председател на Административния съвет на Стара Загора и окръжен училищен инспектор в родния си град; княжески търговски консул в Серес; действителен член на Българската академия на науките. В предосвобожденско време е участник и в легендарната Втора българска легия в Белград. Петър Иванов е човек, общувал идейно и практически във величавата трагедийно-сюблимна епоха на националните и духовни борби за освобождението на България лично с апостола Васил Левски и поета-революционер Христо Ботев, а в Цариград и Стара Загора – с народния трибун и поет Петко Славейков. Той е един от най-достолепните старозагорци, един от видните българи на своето време! Един от могъщите духовни строители на нова България, чието духовно завещание, все още недоизпълнено, съграждаме и ние“.
След Освобождението, отношението към него е променено, особено след Септемврийските събития от 1923 година. Той реагира остро, че „българи с българи се убиват…“.
През 1987 г. Музей „Литературна Стара Загора“ и Регионална библиотека „Захарий Княжески“ издават малка брошура по повод на 140-годишнината от рождението на Даскал Петър Иванов. Там е публикуван кратък, но лирически извисен спомен от старозагорския поет Иван Мирчев за Даскал Петър Иванов. Това е и финалът в изследването на г-н Иван Матев.
Освен текстовата част, която по-скоро е идейно-документална, в разработката е включен и много голям раздел с документи от архиви, които са приложени към бъдещото издание.
Росица РАНЧЕВА, Музей „ЛСЗ“
Български