Иван Матев
Директор на Музей „Литературна Стара Загора“
Култът към Св. св. Кирил и Методий в западното християнско изкуство[1]
Присъствието на Светите братя Кирил и Методий в европейската култура оплодява Средновековието с необикновени хуманистични идеи, които ни заставят да гледаме на ранния IX век с уважение и благодарност. Бурният живот и епохалната дейност на двамата Равноапостоли, в качеството им на славяно-византийски мисионери и евангелизатори, са свързващо звено, духовна трансмисия между двете цивилизации – все още неотшумялата езическа античност и новото монотеистично християнско време. Но историографията за братята Кирил и Методий им дължи и друго признание, а и закономерна историко-естетическа отплата. Все още не е преоткрито напълно от иконографско, от църковно-каноническо, а и от буквално изобразително гледище героичното им усилие да изградят в географско-демографските предели на почти цялата стара Римска империя една нова, международна и равноправна общност, която в края на ХХ век видният английски византолог и медиевист Дмитрий Оболенски сполучливо нарече „византийска предмодерна културна общност“.
Този главоломен духовен ефект обаче интуитивно е бил почувстван от хората на изкуството – средновековни, ренесансови и по-късни художници и скулптори, които вече дванадесет века възкресяват мотиви и сцени от подвига на великите Солунчани – душеспасители на човеците чрез Словото Божие с езика и писмото на славяните… В този смисъл, изумително е разнообразието на унаследените в тяхна памет художествени документи!
През последните две столетия от времето на чешките изследователи-слависти Йозеф Добровски и Павел Шафарик, пръснатите по цяла Европа средновековни, ренесансови и по-късни икони, живописни платна и статуи на безсмъртните християнски мисионери Св. св. Кирил и Методий, които през 1980 година със специална енциклика папа Йоан Павел II провъзгласи – заедно със Св. Бенедикт Нурсийски – за Съпатрони и Покровители на Европа, са били обект на множество проучвания, публикации, изкуствоведчески и научни открития. Но темата далеч не е изчерпана! Като доказателство ще спра вниманието си само на няколко известни локации, увековечили имената на Св. св. Кирил и Методий чрез религиозното монументално изкуство на Централна и Западна Европа.
В една от подземните ниши на римската базилика „Сан Клементе“, където на 14 февруари 869 година е погребан Константин Философ – Св. Кирил, е засвидетелствана показателна сцена: начело на огромна тълпа от пасоми и духовници папа Адриан II посреща в края на 868 година братята Кирил и Методий, носещи мощите на Св. Климент Римски. Този знаменателен религиозно-политически акт, оказал неоценима дипломатическа помощ на славянските първоучители, намира своята автентична регистрация (макар и две столетия по-късно) в мащабна цветна фреска. И тук ни пленява не само религиозно-мистичното, но и реалистичното внушение на изображението. В екзалтираните лица на посрещачите, средновековният италиански зограф от XI век е вложил възторга и преклонението на съвременниците не толкова пред мощите на техния съгражданин от езическите времена – християнският мъченик Климент Римски, колкото пред обаятелните фигури на двамата славянски мисионери.
Днес в изложбената зала на Ватиканската библиотека може да се види и друг средновековен стенопис, носещ идеята си също от XI век, свързан логично с култа на католическата църква към Св. Кирил Философ. Изображението е тематично определено („Св. Кирил Философ, създател на славянския „Алфавит“) и представя по-младия от братята като западен духовен прелат с островърха латинска тиара на главата, увенчана от златен светителски нимб. Раменете на св. Кирил в това знаменателно изображение са наметнати с разкошен епископски палиум, а протегнатите му напред ръце държат свещенодействено разтворена богослужебна книга. При това в западните му църковни одеяния иконописецът, а и поръчителите на „портретната“ фреска не са изключили и задължителните бели кардиналски ръкавици, както и сакралния пръстен върху показалеца на св. Кириловата лява ръка, който поклонниците ритуално да целуват. Тук се изкушаваме да посочим и дългата бяла островърха брада, каквато можем да видим в редица западноевропейски светителски персонажи – включително и в лика на ирландския древен национален патрон и покръстител Св. Патрик от уникалната фреска „Св. св. Кирил и Методий и Св. Патрик(ий)“ в Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец“ – ктиторски спомен от ирландския благодетел на българите Пиърс О’Махони от 1909 година.
Разглежданият ватикански стенопис обхваща като в рамка фигурата на Св. Кирил и по форма наподобява издължен богато орнаментиран католически кръст, в чието високо междураменно поле е изписана сътворената по Божи промисъл от Светите солунски братя славянска азбука. Характерното в това цветно пано всъщност е, че то фиксира една вековна типизация в изображенията на Св. св. Кирил и Методий. Но тук е демонстрирано и нарушение на църковния канон, идещо безспорно от Средновековието. Защото в атрибутивният си състав въпросната фреска представя Св. Кирил като клирик от най-високата римска йерархия, а както е известно, Св. Кирил Философ никога не е бил висш духовник! Той е действал като класически мисионер мѝрянин и получава духовно-монашески сан чрез „схима“ едва преди смъртта си! Обаче, макар и разминал се с историческата правда, този естетико-атрибутивен похват е лесно обясним с нестихващия стремеж и на Източната, и на Западната църкви да канонизират в своето лоно универсалната личност на Константин Философ-Св. Кирил.
Но ако се върнем отново към стенописните изображения от XI век в криптата на римската базилика „Сан Клементе“, то в една от най-мащабните и драматични фрески доминираща роля също играят Светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Става въпрос за художествено пресъздадената от средновековния иконописец абстрактна сцена – „Св. св. Кирил и Методий по Божи промисъл откриват и изваждат от морските дълбини мощите на Св. Климент Римски“. Явно, сценографията на фреската почива върху агиографското предание за знаменитата Херсонска мисия на двамата византийски евангелизатори – и то във времето, когато християнството изживявало възторжено пълнотата на вселенската православна вяра.
Агиографската първооснова на драматично интерпретираната сцена е също водеща при общото ѝ каноническо тълкование. Св. Климент Римски – вторият християнски папа от езическите времена във Вечния град, бил заточен, жестоко измъчван и след мартирологията погубен през I в. сл. Хр. по заповед на император Нерон в Херсон. А мощите на светеца били погребани в каменен ковчег на морското дъно. Мисията на Светите братя Кирил и Методий имала за цел да открие и върне – след 800 години – свещените нетленни останки на Христовия мъченик Климент в родния му град Рим. Именно този случай се третира в средновековното художествено творение – фиксиран е актът как саркофагът с мощите на Св. Климент Римски излиза от пенливите вълни на „Pontus Evsceinus“ (Черно море) и по Божие повеление се приближава към равноапостолните братя Кирил и Методий.
Мистичното събитие е ръководено от самия Св. Климент Римски, който е показан в духовна парадигма и с умалена фигура в дясната част на сцената – как, стъпил върху вълните, с двете си ръце подтиква като лодка тежкия каменен саркофаг със своите мощи към открилите ги в съновидение мисионери. В лявата половина на фреската, пък, акцентът пада на смълчаното екзалтирано литийно шествие, начело със Светите равноапостoли Кирил и Методий, очакващи на брега мощите на Св. Климент Римски. Групата на посрещачите, освен Солунските братя, наброява единадесет души облечени във византийски одеяния, между които се откроява и фигурата на една жена, чиято глава е покрита с червено було – контаминация със Света Богородица и апостолите, без предателя Искариот Юда. Всеки от персонажите, включително и Св. Методий, носи запалена факла, тъй като според житиеписеца действието се развива през нощта. Единствено Св. Кирил държи в двете си ръце не факла, а издължено ритуално литийно разпятие, богато апликирано с осем скъпоценни камъка: седем изомруда върху ствола и кръстните рамене и един рубин в междуребрието – там където е Христовото сърце.
Обобщавайки, ще изтъкнем, че неподозирано за ранносредновековното западно църковно изкуство персонажите, а и природната даденост в разглежданата италианска Кирило-Методиева фреска са пределно драматично и определено мистично въздействащи, но същевременно и подчертано реалистично пресъздадени. Изобразен е в далечината, върху действително високия бряг и самият византийски пристанищен град Херсон с неговите крепостни стени и кули, дворци и белоснежни църкви. А на преден план – до хоризонта, бушуват синьочерните вълни на гневното море…
Пак в Рим, в базиликата „Сан Клементе“ – в централния храмов кораб, върху олтарната стена на малката барокова капела в дясно от епископския конфесион – посетителят бива отново „посрещнат“ от скъпите образи на Кирил и Методий. Изображението е в много по-късна редакция – сцената е изписана хиляда години след фресковия диптих със Светите братя в криптата – през XIX век в стила на класическата италианска къснобарокова школа. Пренасяме се в бурната епоха на славянското утвърждаване! Открила се в пълнота, алегоричната сцена от капелата поразява със своя драматизъм. Внушението е и земно, и космическо. Кирил и Методий са изобразени като светци, а помежду им, паднал на колене като обикновен мѝрянин, римският папа Адриан II подава към Божия трон славянските книги. Протегнал благосклонна десница, небесният властелин освещава труда и подвига на двамата братя, а над всички бди светлината на спасеното Слово. Конкретният исторически сюжет тук е религиозно хиперболизиран, показан е съобразно каноните на римската църковна живопис. Но макар и абстрактно претворена, картината разтърсва зрителя. Нейната могъща идея изтръгва от всяко славянско сърце вопъл на благодарност.
Публичната библиотека в Санкт Петербург също пази безценна литературно-художествена реликва, свързана с името и подвига на братята от Солун. Става въпрос за средновековната Радзивиловска (Кьонигсбергска) летопис от XV век, всеки лист от която е изпълнен с редки готически миниатюри и пояснителни бележки на латински език. Освен славянската духовна първооснова на паметника, в него личи и силно немско католическо влияние. То обяснимо се налага и в миниатюрите, и в текстовете, разкриващи две важни за нас теми: „Византийският император Михаил III възлага на братята Кирил Методий да съставят славянската азбука“ и „ Св. св Кирил и Методий превеждат Светото писание от гръцки на славянски език“. Следователно, този паметник е особено значим и с друго историческо обстоятелство. Той свидетелства за безспорния авторитет, който Светите братя Кирил и Методий завоювали още в средните векове и сред своите най-върли противници в лицето на немско-латинското духовенство!
Изпълнени с историческо величие и славянско съприастие са живописните и скулптурните творби, които чешките, словашките, моравските, както и полските майстори оставят в храмовото изкуство през вековете. Показателни в това отношение са средновековно-бароковата базилика във Велехрад и пражката катедрала „Дева Мария пред Тин“, а и готическият събор „Св. Вит“ също в Прага – европейско значими духовни средища на славянския култ към Кирил и Методий. Осемнадесети и деветнадесети, а и първите десетилетия на двадесети век е времето, когато върху олтарите, фронтоните и абсидните стени, и в многобройните капели на тези християнски светини художници като Игнац Рааб, Ян Матейко, Емил Лауфер, Алфонс Мýха, мозаисти като Антонин Крисан и скулптори като Емануел Макс, Фердинанд Нойман, Щанхаусер и Матиас Браун, водени от едно ново самочувствие и горд европейски дух, възкресяват с длето и четка спомена покръстителите на славянството.
Тук – чрез изображенията на първите славянски светци Кирил и Методий – идеите за православие и католицизъм се проповядват от общ амвон. Фигурите на Кирил и Методий, грандиозно извисени или поставени в контекста на крупни художествени композиции, обобщават общохуманната първооснова на християнството в неговия универсален духовно-спасителен, вселенски аспект. Да си припомним скулптурната група „Св. св. Кирил и Методий“ в Богородичния параклис на пражкия храм „Дева Мария пред Тин“ – великолепно творение на Емануел Макс, изваяно в Рим през 1846 година от бял карарски мрамор. Или за неговото гипсово копие дело на Фердинанд Нойман във Велехрадската катедрала… Фигурите на равноапостолите в тази скулптурна група са изправени симетрично (в цял ръст) около два символни атрибута: високо католическо разпятие и положен на земята продълговат щит, където вместо герб са релефно изобразени евангелски сцени от „Страшния съд“. А за да се подчертае мистичният аспект, Светите братя са облечени в строги монашески одеяния! Явно, късният барок, но и романтизмът на епохата, когато народите на Европа и в частност славяните вече търсят активно своето национално самоопределение, тук са си казали думата.
Пример за славянско съпричастие в изобразяване на първоучителите Кирил и Методий и от полски автор е уникалната творба на гениалния живописец Ян Матейко, създадена през втората половина на XIX век по повод юбилейните тържества в памет на Солунските братя в Моравия. Пренесена лично от Ян Матейко от Краков във Велехрад и подарена на тамошната катедрала, тя представя славянските равноапостоли гологлави – с ореоли и великолепни одежди. Кирил е с книга, Методий – с кръст. Над тях в златно хоризонтално поле са инициалите им, а под нозете им на полски език четем: „На славяните“. Тази картина е всъщност дар от полския народ за старинния Велехрад – центъра на църковния славянски диоцез Великоморавия и Панония, който Св. Методий управлявал като епископ в продължение на петнадесет години – от смъртта на брат си Кирил Философ в Рим през 869 година до собствената си блажена кончѝна през 885 година.
Отново с полската религиозна и историческа почит към духовно-спасителното дело на славянските първоучители е свързана и друга културна светиня – Папският полски католически колеж „Св. св. Кирил и Методий“ в Рим. Удивително красиво е цветното стенописно изображение на патроните на тази международна институция, изографисано в необароков партикуларен стил. Визуално и тематично-съдържателно фреската, която условно, но правдоподобно бихме назовали – „Папа Адриан II благославя Светите равноапостолни братя Кирил и Методий“, носи могъщ романтично-утилитарен и епохално непреходен заряд. Той се излъчва основно от сценичната постановка на персонажите, но и от стриктната западна атрибутивна същност на исторически автентичната светителска триада.
Самият мизансцен на действащите лица в случая е достатъчно показателен! Към това, разбира се, бихме прибавили и пищните канонични одеяния, а и ритуално-веществените наличности в художественото изображение. Римският първосвещеник от IX век Адриан II – с папска корона на главата, увенчана със златен кръст, но без ореол, е седнал достолепно на своя владетелски трон, издигнат с едно стъпало над общия храмов под, върху който са коленичили симетрично – от двете му страни – апостолите Кирил и Методий. Като допълнение ще посочим, че и тримата персонажи са представени с характерните за духовните лица от епохата бради!
Папата, чиито рамене са обгърнати със златотъкана мантия, закопчана през гърдите с изящна фибула, върху която се открояват три скъпоценни камъка – кървавочервен рубин сред два зеленоискрящи изумруда, е без омофор – протегнал ритуално двете си ръце над главите на Светите братя, той благославя труда и делото им за християнизацията и просвещението на славянския род.
А Кирил и Методий, с обръснати по католически глави и със сребристи плътни нимбове над тях, очакват смирено, но с достойнство религиозната санкция. Многокръстните им епитрахили стигат от раменете до мраморния под и нозете им преклонени в молитвена поза. В молитвена поза, облечен в строг монашески палиум и с кръстосани по готически ръце пред гърдите, е застанал св. Кирил, като вдясно от него – върху плочника, е положена богослужебна книга – осветеното вече от папата „славянско“ евангелие. Докато св. Методий – също в молитвена поза но в епископски одежди и с десница притисната до сърцето, придържа с лявата си ръка издължено католическо разпятие – основен сакрален символ за дейността му като ръкоположен от папата архиерей на славянското си паство във Великоморавия и Панония, а в Сирмиум.
Обаче, длъжни сме да отбележим, че началото на иконографията с образите на Солунските братя в чешките земи води началото си от предренесансовия XIV век, когато във времето на могъщия Карел IV славянските равноапостоли Кирил и Методий започнали официално да се почитат като чешки патрони (Макар че по традиция това от векове се отнасяло за целокупния славянски свят!). Затова скулптурните образи на Св. св. Кирил и Методий ние ще открием и в една от високите ниши на външния трифориум в готическата катедрала „Св. Вит“ в Прага във вид на бароково пищни мраморни изваяния.
В чешкото изкуство на XIX век с голяма популярност се ползвал и легендарният сюжет за християнизацията на България по времето на Св. Княз Борис I-Михаил. Това съдбовно събитие от старата българска история е великолепно претворено в мащабно паметно платно от Емил Лауфер през 1863 година, по случай 1000-годишнината от мисията на Кирил и Методий във Великоморавия. Исторически сюжетът тук е съзнателно преиначен – Св. Методий е изобразен като художник (косвена самоидентификация на автора) с палитра и четки в лявата ръка, държащ кръст в десницата си, с който той (въпреки че никога не е пребивавал във Велики Преслав) извършва ритуала по „обръщането в християнската вяра на българския княжески двор“. Действието символично ни пренася в далечната епоха на IX век, когато княз Борис приема християнството и приобщава България към цивилизованите европейски народи. Но тук освен вещото майсторство, личи и дълбокото познаване на българската древност от страна на Емил Лауфер, оставил в „Св. Вит“ един удивителен славяно-български паметник!
Великолепието на византийската мозаична школа от епохата на Палеолозите, след седем столетия сякаш е намерила своето чешко превъплъщение и в ярко обагрената мозайка с образите на Св. св. Кирил и Методий от челната фасада на новоготическия храм „Св. св. Петър и Павел“ в пражкия Вишехрад. Дело на Антонин Крисан, необикновено красивите антропологични образи на славянските мисионери тук като че са пренесени от някоя константинополска Юстинианова базилика. Като изключим западния атрибутивен детайл, внушението е почти православно! Но то в никакъв случай не може да се съотнесе максимално със стенописните образи на Светите братя, рисувани през 1934 година от сръбския художник Светозар Вукович в православната църква „Св. св. Кирил и Методий“ или с подчертано канонизираното изображение на равноапостолите от руската хоругва в същия пражки храм. Нито пък то може да се равнопостави с ликовете на първоучителите от известната икона в бароковата базилика „Св. Климент“ също в Прага.
В случая трябва да отбележим, че от началото, та до 30-те години на ХХ век и в славянския, и в романския, а даже и в немския католически свят се раждат редица нови образци, третиращи чрез средствата на изобразителното изкуство Кирило-Методиевата проблематика. В Прага през 1931 година във величествената готическа катедрала „Св. Вит“, за която вече говорихме, Алфонс Мýха създава изумителен витраж. Цветният стъклопис е осъществен с невероятна калейдоскопична раздробеност. И въпреки това е подчинен на строга вътрешна логика, носи мащабна идейна позиция. В единадесет сюжетно свързани сцени художникът ни представя историята на Кирило-Методиевата апостолска дейност и кончѝната на равноапостолите. А тематиката на витражното пано Алфонс Мýха разгръща като алегория на славянството, което Христос благославя.
Далеч на югозапад, в Италия през 1913 година Биаджо Биаджети пък стенописва ликовете на Св. Кирил и на Св. Методий в римската капела „Слава Лоретто“. В един и същи храм той създава две пана. Тематично първата фреска е определена като „Св. Кирил проповядва християнското учение“, а втората – „Св. св. Кирил и Методий пред папа Адриан II“. Атрибутите и в двете фрески са напълно западни – славянските апостоли са облечени във францискански раса, а и главите им са обръснати по католически. Около челото на всеки от тях сияе плътен нимб-дискос – знак за святост. В случая интересна е драматургията, а и сценичният интериор, на който Биаджети е подчинил композицията си. В първото пано Св. Кирил е сам, с католическо разпятие на гърди, проповядващ от висок готически амвон пред славянско езическо множество. А във второто – Св. Кирил е застанал на колене пред папа Адриан II, вдясно от него е брат му Св. Методий с евангелие в ръце, докато папата е седнал властно на трона си в окръжение от двама кардинали. През високия решетъчен прозорец се съзира могъщият силует на Кастел „Сан Анджело“ (мавзолеят на император Адриан), надвесен над водите на Тибър, а околовръст, на сценичния под са разпилени славянските книги. В символичните изображенията на Кирил и Методий в капелата „Слава Лоретто“ вероятно е съхранена последната реминисценция на класическата италианска религиозна живопис от края на XIX век, засвидетелствана е нейната най-късна редакция по отношение на славянските равноапостоли.
В последните две десетилетия на ХХ век – по повод провъзгласяването на Равноапостолните братя Кирил и Методий за Съпатрони и Покровители на Европа, папа Йоан-Павел II освети с техните имена една от капелите в криптата на апостолическия ватикански храм „Сан Пиетро“. И в специална олтарна ниша на тази подземна Кирило-Методиева църква, скрита буквално в недрата на Рим, през пролетта на 1980 година бе вградена и голяма възпоменателна бронзова стела с пластично-стилизираното изображение, в цял ръст, на великите славяно-български просветители. Фигурите на солунските мисионери в този съвременен синкретичен християнски паметник са идейно и скулптурно приобщени към образа на епохално по-ранния им предшественик от IV – V век св. Бенедикт Нурсийски, върху чиито теологични трудове се крепи почти изцяло догмàта на Западната църква. А триадата древни европейски покровители е барелефно обградена със символична духовна стража от строгите канонични ликове на четиримата евангелисти – Матей, Марко, Йоан и Лука, носещи светлината и истината на въплътеното Божие Слово.
Изображенията на Светите братя Кирил и Методий съпътстват неотклонно европейската религиозно-хералдическа традиция. Те се появяват още през IX – X век, регистрират личностите на славянските покръстители още приживе, за да се претворят по-късно в творбите на Джовани Одаци и Пиетро Разини, в стенописите на Нобили, в многобройни скулптури, гравюри и миниатюри от Чехия, Словакия, Моравия и Полша, в монументалното църковно изкуство на Италия, Австрия и Долна Германия. За да пребъдат и днес в духовните простори както на Източната, така и на Западната половини от Европа.
* * *
Илюстрации из документално-художествената колекция на Иван Матев: „Св. св. Кирил и Методий – изображения през вековете“
* * *
Фотообработка на илюстрациите и дизайн към публикацията: Яна Ленова
Български