Иван Матев
Директор на Музей „Литературна Стара Загора“
Културно-историческа динамика на съзерцанието
(Към албума „Старозагорски писатели и поети в творчеството на български художници“)
По повод 60-годишния юбилей на Музей „Литературна Стара Загора“ (1961 – 2021) и възстановените национални „Есенни литературни дни“ в града на поетите, по инициатива на Община Стара Загора и с финансовата подкрепа на Министерството на културата в София – след защитен проект, през месец октомври 2021 г. бе отпечатан знаменателен литературно-художествен албум под показателното заглавие: „Старозагорски писатели и поети в творчеството на български художници“. Луксозното издание – първо по рода си в съвременната българска културна практика, е съвместно дело на Специализирания старозагорски литературен музей и Градската художествена галерия на Стара Загора.
* * *
Ако разгледаме съпоставително творците, представени в идейно-естетическа взаимообусловеност в настоящия тематично-синкретичен албум, то самото присъствие на старозагорските писатели и поети върху луксозните страници на изданието, съчетани с имената на рисувалите ги през XIX и XX век български художници, събужда спонтанно в нашето съзнание истински духовен празник. Подобно на благодатните ни средновековни книжовници, сътворили в интелектуално-сетивния си свят непостижимия и до днес енигматичен стил „плетение словесь“, ние основателно бихме нарекли ефекта от естетското си издание „пир на Духа“. Защото близката историческа ретроспекция правдиво припомня, че Музей „Литературна Стара Загора“ всъщност продължава една своя високо естетизирана и духовно универсализирана традиция, показвайки естествената дифузия и обективната превъплътимост на словесното и изобразителното изкуство. Явление, разкриващо ни божествената ерупция и висшата трансформация на лирика и художество, естетически споени в свещена извънвремева амалгама, духовно обладани от спасителната за всяко изкуство идея за Истината.
През последните две десетилетия, наред с десетките свои изложби и теоретично-оценъчни разработки, посветени на старозагорските писатели и поети, творили от класическата възрожденска епоха, та до наши дни, Старозагорският литературен музей представи последователно пред обществеността и няколко специфични художествени изложения, предлагайки ярки и почти неизвестни живописни, графични, а и пластични творби от богатата си, наброяваща повече от сто произведения, изобразителна колекция. Събирана с усърдие и вещина във времето след 1961 година, художествената колекция на Музей „Литературна Стара Загора“ показва индиректно – под свой емоционално-естетически ъгъл и българската, но и уедрената европейска литературна конвенция. Още повече, че тя диалектически е свързана с поредица видни и за България, и за Европа имена, като: Елисавета Г. Консулова-Вазова, Цветана Щилиянова, Марин Тачев, Димитър Караджов, Николай Евров, Георги Славов, Александър Поплилов, Константин Трингов, Иван Соларов, Михаил Саздов, Евгения Илиева-Лепавцова, Петър Морозов, Димитър Гюдженов, Райко Алексиев, Андрей Николов, Борис Денев, Александър Божинов, Васил Димов, Анжелика Меерсон, В. Фиала, Марек, В. Шимек, Сабина Вазова, Стефан Пенчев, Димитър Чорбаджийски – Чудомир, Спартак Паскалевски, Георги Караиванов, Райчо Радев, Димитър Бучински – Бучин, Злати Златев, Пеньо Радев, Слави Тенев, Неделчо Куманов – всички те сърдечни приятели и духовни сподвижници на изобразените от тях „ваятели на Словото“. С това комплексният литературен музей на Стара Загора завоюва твърде оригинално и обяснимо престижно място сред културните институти на страната, където литературата и изобразителното изкуство преливат и се доказват чрез общ историко-естетически духовен първообраз.
Началото Музей „Литературна Стара Загора“ положи в Деня на Народните будители – 1 ноември 2011 година, когато в Старозагорската художествена галерия „Лубор Байер“ открихме забележителната изложба „Доспехи на Словото“ („Художниците в „Литературна Стара Загора“), посветена на петдесетилетието от основаването на литературната ни институция (1961 – 2011). Впоследствие, по повод 140-годишнината от рождението на гениалния старозагорски и европейски поет Кирил Христов (1875 – 1944), на 23 юни 2015 година в централната сграда на Старозагорската градска художествена галерия, Музей „Литературна Стара Загора“представи и атрактивната си Юбилейна портретно-документална изложба „По-близо до небесата, до звездите!“ („Кирил Христов през погледа на художници“), с което затвърди участието на Специализирания общински литературен музей в общия художествен живот на Стара Загора.
Едва ли е нужно сега да подчертаваме, че и днешната отличителна художествена изява на Музей „Литературна Стара Загора“, чиято знаменателна 60-годишнина отбелязваме през настоящата 2021 година, продължава именно с луксозното книжовно издание за „Старозагорски(те) писатели и поети в творчеството на български художници“, поетия своеобразен духовно-интеграционен рейд в съвременната културна история на града, а и на нацията ни. Разбира се, съвместната, дълбоко промислена публикация на Специализирания литературен музей и Градската художествена галерия е в действителност поредното утилитарно, но и универсализирано свидетелство, градящо модерния цивилизационен модел на Стара Загора!
Всъщност, дългът ни към редица видни старозагорски и национални творци сякаш отчасти е вече заплатен. Та нали естетически и духовно преосъществена, портретната художествена панорама, вградила маститите образи на Атанас Иванов, Петко Рачов Славейков, Георги Бакалов, Кирил Христов, Георги Илиев, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, Гео Милев, Никола Икономов, Иван Мирчев, Димитър Караджов, Константин Коняров, Боню Ангелов, Веселин Ханчев, Константин Колев…, се ражда изпод академичната четка и сърдечния порив на десетки вдъхновени български художници! И този съвкупен провиденчески акт, споил Изображение и Слово, е донесъл трансцедентно през времето общата хуманна благосклонност, а и удовлетворение на участвуващите в артистичната панорама герои.
В случая, ако се позовем на удивителния, неподвластен на епохите класицистичен трактат на немския философ и теоретик на изкуствата Готхолд Ефраим Лесинг (1729 – 1781): „Лаокоон“ (1766) или „За границата между живописта и поезията“, вероятно ще се изненадаме, че още през 60-те години на XVIII век става ясно, че „изкуството, освен да бъде прекрасно, трябва да има и душа“ – и то, не каква да е, а универсална! Безусловен е тогава глобалният извод, че макар и подчинени на един и същи духовен закон, живописта и поезията, все пак, се различават в отправните си проявления: „Живописта действува в пространството, а поезията във времето!“. Бихме перифразирали в тази пределна координатна насока, че живописта ни дава директен пример за пластична красота, докато поезията е магически гарант за движима красота. Следователно, класическото естество на обобщението в живописта е предметът, а на поезията – движението. И тъкмо поради това човекът е адепт на поезията (литературата) в своята универсална психологическа детерминираност и непреходна морална деятелност. Затова именно литературният процес, в отличие от художеството, е способен да представи типичното и субективното у човешкия индивид едновременно, тъй като личността – уедрена до обществени параметри, е в състояние да се изрази хуманитарно в своята културно-историческа динамика!
Явно, въздействието е обратимо! В конкретния случай то идва към нас с многообразния и сложен естетико-психологически калейдоскоп на визията, сътворила индивидуализираните образи на писателите и поетите на Стара Загора. Но се и връща осезаемо към обектите на изображение, ведно с представите ни за техния необикновен, понякога и неведом духовен полет, изградил чрез литературните им преображения ефирния, но непоклатим стълб на българското модерно съзнание.
В този ред на мисли логично ще допуснем, че всяко изкуство е в определена степен екзистенция. Подсъзнателно, дори интуитивно-аналогично, читателят (или зрителят) би могъл да проумее, че и смъртта не е последна! Самият той се претопява в екзистенцията на твореца и с изумление осъзнава обективната си същност като елемент от космическа битка между доброто и злото. А в стихията на тази невидима, но фатална духовна бран, авторът твори и сам себе си, съзерцавайки, но и търсейки активно в себе си изконното духовно Благо на Истината и Красотата. Категорично можем да определим тогава, че за писателите, поетите и за художниците, представени, макар и фрагментарно, но драматично в разглежданото издание, в максимална степен прилягат думите на апостолското послание: „Дух свободен – оковано тяло!“. А не сме ли и ние реална част от тази вселенска даденост, не вземаме ли и ние страна в глобалния сблъсък на тази духовна антиномия? Дано всеки от нас намери в тази книга отчасти отговор на тези вечни съмнения…
Предговор и анотации към изданието: Иван Матев
Из картините на Юбилейния илюстрован албум – „Старозагорски писатели и поети в творчеството на български художници“
* * *
Дизайн и фоторепродукции към публикацията: Яна Ленова
Български