На 25 септември 2021 г. в артистичното фоайе на Старозагорската държавна опера бе представена пред културната общественост на града ни новата книга на журналистката Росица Ранчева: „Стара Загора – град за обичане“.
Оценъчно естетско слово под заглавие „Закодирана мъдрост в изповедни слова“ произнесе литературният историк и критик Иван Матев, директор на Музей „Литературна Стара Загора“.
Предлагаме на Вашето внимание и пълния текст на неговото експозе:
ЗАКОДИРАНА МЪДРОСТ В ИЗПОВЕДНИ СЛОВА
Почитаеми съграждани!
Колеги в Словото –
и гости на г-жа Росица Ранчева!
Имам честта и особената привилегия да представя пред Вашето интелектуално обострено внимание втория крупен сборник – този път от шестдесет интервюта с „вдъхновяващи старозагорци“, който пределно вдъхновената авторка и наша духовна приятелка Росица Ранчева отпечата в първите септемврийски дни на юбилейната за нея 2021 година.
„Стара Загора – град за обичане“* е озаглавила тя своята вълнуваща, а бих могъл да кажа и драматично изстрадана книга. Защото, самото симптоматично заглавие е директна отпратка към емоционално-естетическия порив и сърдечните изповедни трепети, с които в последните две десетилетия авторката е осъществила благодатната си, но нелека работа по събирането и разбулването на толкова много закодирана мъдрост и преди всичко старозагорски творчески съдби – „нематериално богатство на града на липите“.
Наистина, журналистическият, а и социално-белетристичният талант, обладаващ ерудицията, художествените изживявания и, разбира се, утилитарните прицели на писателката, са ония безусловни, въздигащи духа стъпала, по които тя ни води, подобно на древния християнски апологет Св. Йоан Синайски (525 – ок. 603 г. сл. Хр.) в своята „Небесна лествица“ (духовна стълба – б. м.), към постигане на божествената Истина. А в случая истината в книгата на Росица Ранчева звучи като универсален душеспасителен акатист, отъждествен реално с красивите и благородни творения на нейните събеседници – буквални съавтори на многопосочното и безкрайно разнолико портретно изложение.
В този напрегнат, искрящ от събитийност, калейдоскоп срещаме имената, характерите, духовните акценти и предпочитания, но и житейските преображения на десетки видни старозагорци – гордост за националната и международна хуманитарна (и точна) практика, като: утвърденият в световната наука астроном доц. Алексей Стоев; уважаваната общественичка Д-р Богдана Димитрова; проникновените художници доц. Злати Златев и Валентин Дончевски; маститите драматични актьори Васил Михайлов и Нино Луканов; прочувствените лирици Таньо Клисуров и Виолета Бончева; почетният гражданин на Стара Загора – историчката доц. Величка Койчева; изтъкнатият неуморим архитект-урбанист Иван Иванов; отците, крепители на Православната ни вяра Йордан Карагеоргиев и Петър Радев; достойните професори – по физика Минко Балкански, по история Светла Димитрова и по изкуствоведение Марин Добрев; самобитният композитор акад. Кирил Тодоров; загадъчният разказвач Йордан Стоев; оперните диви, пленили с гласовете си елитните сцени – Стефка Минева и Веселина Кацарова; ефирните примабалерини Снежана Дескова и Анелия Димитрова; всепризнатите директори на Старозагорската държавна опера и Старозагорския куклен театър – господата Огнян Драганов и Дарин Петков; бившият и настоящият, обичани от нас кметове на Стара Загора – проф. Цанко Яблански и Живко Тодоров; шестият канонически архиерей на Богохранимата Старозагорска епархия – Негово Високопреосвещенство Митрополит Киприян…
Невъзможно е, а е и ненужно да се изброят (в ограниченото ми по размери слово) всички оригинални герой, изплели съдържателната и тематично цизелирана структура в труда на Росица Ранчева. Но нейният селективен подход в подбора на персонажите, както и задълбочената ѝ предварителна подготовка, относно всяка една от срещите – разгърнати в строго специфични разговори, тук са очевидни! Ето го и високият, недостижимият (в днешно време) журналистически професионализъм, а и себеотдаването, просмукано в класическия творчески критерий, домогнал се даже до научен еквивалентен казус, с които ни покорява авторката на знаменателната книга „Стара Загора – град за обичане“.
Деликатното персонално превъплъщение, синхронното мисловно общуване, дори идейно-психологическото втъкаване в същността на духовно разгадаваните от Росица Ранчева личности, са високо естетизиран, но и безкомпромисен морален акт, който тя умело ръководи и подсъзнателно направлява, съобразно собствената си интелектуална позиция – създавайки, при това, една не само локална, а най-вече социално уедрена панорама. Ставаме свидетели как Росица Ранчева прекрачва демаркационната линия на частното, на скритото лично изповедание, пристъпвайки с боязън, но и с осъзната идейна убеденост в сакралните и в голяма степен непознати пространства на социално-безбрежното в съвременната ни епоха. И от всичките тези шестдесет индивидуални житийно-творчески съдби, към които логично ще причислим съдбините и на другите четиридесет и девет наши съграждани, регистрирани през 2001 година в предишната ѝ жанрово идентична книга** , писателката съумява по Божи промисъл да сглоби, по-скоро да спои в една удивителна старозагорска амалгама агиографския календар на конфликтното време, в което самата тя живее.
Какъв по-голям идейно-познавателен, социално-оценъчен, но и етично-исторически принос би могла да си пожелае културната общественост на Стара Загора? Та в интервюиращите, документално изведени книги на Росица Ранчева се оглеждаме като в магическо огледало всички ние – публично преценени, а и преоценени от скрупульозната авторка чрез помислите, стремежите и собствените ни видими дела.
Какъв безценен и автентично непоклатим дар за историографията на Старозагорския дух ни е завещала преданата старозагорка Росица Ранчева! Явно, едно от нейните съкровени творчески и страстни житейски желания е личбено постигнато. Росица Ранчева реално е вградила неръкотворна, духовно незаличима следа в старозагорския координационно-пространствен и времеви културологичен модел, формиран като византийска символна мозайка от мутациите в субективното и в общественото ни градиращо съзнание.
Бъди щастлива на духовната си трапеза, г-жо Ранчева!
Бог да те благослови и да те пази.
Твой: Иван МАТЕВ
Директор на Музей „Литературна Стара Загора“
25 септември 2021 г., Старозагорската опера
Автор на снимките: Христо Христов
* РАНЧЕВА, Росица. „Стара Загора – град за обичане“ (60 интервюта…); Печатница 2М ООД – Стара Загора, 2021 г., 640 стр.
** Първият сборник на Р. Ранчева – „Моите интервюта“ (351 стр.), бе отпечатан през 2001 г. от издателска къща „Кота“ – Стара Загора.
Български